Решение № 54 от 25.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000574 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ 59, представлявано от изпълнителния си директор Т Г против решение № 260082/25.06.2021г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 27/2021г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу ОБЩИНА БАЛЧИК, ЕИК 000852544 за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи задължението по изпълнително дело №20217370400106 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 на КЧСИ Л Т в размер на 38 690,29 лв., равностойност на 19 782,03 евро - главница по акт № 001/16.12.2016 г. за установяване на частно общинско вземане, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г.; 13 364,11 лв. равностойност на 6 832,96 евро - лихва за забава, начислена за периода от 24.07.2013г. до 15.12.2016г.; 1 139,21 лв., равностойност на 582,47 евро лихва за забава, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.; 6 908,75 лв. съдебни разноски; 1 202,05 лв. - държавна такса; 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващо вземане по изпълнителен лист от 20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.

№1115/2017г. по описа на ДРС, поради погасяване на вземането по давност, на основание чл.439, ал.2 ГПК и същото е осъдено да заплати на ОБЩИНА БАЛЧИК сторените по делото разноски в размер на 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане 1 както на материалния, така и на процесуалния закон и като противоречащо на действителното правно положение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.1 вр. ал.2 ГПК.

Образувано е по подаден иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД, гр.Добрич, ЕИК 204219357 против Община Балчик за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи задължението по изпълнително дело №20217370400106 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 на КЧСИ Л Т в размер на 38 690,29 лв., равностойност на 19 782,03 евро - главница по акт № 001/16.12.2016 г. за установяване на частно общинско вземане, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г.; 13 364,11 лв. равностойност на 6 832,96 евро - лихва за забава, начислена за периода от 24.07.2013г. до 15.12.2016г.; 1 139,21 лв., равностойност на 582,47 евро лихва за забава, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.; 6 908,75 лв. съдебни разноски; 1 202,05 лв. държавна такса; 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващо вземане по изпълнителен лист от 20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.№1115/2017г. по описа на ДРС, поради погасяване на вземането по давност.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че в полза на ответната община Балчик против ищеца „ВиК - Добрич" АД е издадена Заповед №656 от 20.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.7 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №1115/2017 г. на РС Добрич, които изпълнителни титули имат за предмет процесните задължения, произтичащи от Акт за установяване на частно общинско вземане №001/16.12.2016г. Въз основа на издадения изпълнителен лист и молба от 10.05.2017г. на Община Балчик е образувано изп.дело № 87/2017г. на ДСИС при РС Балчик.

На 21.01.2021г. взискателят е подал молба за прехвърляне на изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител. Образувано е изп.дело № 95/21г. на ЧСИ Л Т с рег. № 737 на КЧСИ, което е прекратено с постановление от 03.02.2021г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, по искане на взискателя.

На 03.02.2021г. по молба на Община Балчик е образувано изп.дело № 106/21г. на същия ЧСИ Л Т.

С иска по чл.439 ГПК длъжникът осъществява защита в образуваното срещу него изпълнително производство, като се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. По 2 реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда /опр.956/22.12.2010г. по ч.т.д.886/10г., първо т.о./

Новонастъпилото обстоятелство в случая е твърдяното от ищеца погасяване по давност на вземането на Община Балчик, инкорпорирано в ЗНИ и изпълнителен лист от 20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.№1115/2017г. по описа на ДРС, настъпило след стабилизиране на изпълнителния титул.

Поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 87/17г. е връчена на длъжника „В и К“ АД, гр.Добрич на 18.05.2017г., като възражение по чл.414 ал.2 ГПК не е направено.

Следователно ЗНИ е влязла в сила на 2.06.2017г. и с това правният спор относно съществуването на вземането се счита за окончателно разрешен. А това е така, понеже влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява по правен ефект на съдебно решение по установителен иск и освен изпълнителна сила формира и сила на пресъдено нещо /опр.214/15.05.18г. по гр.д.№ 1528/18г. на ВКС, четвърто г.о./ А щом вземането е установено със сила на пресъдено нещо, то съгласно изричния императив на чл.117 ал.2 ЗЗД се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност – както за главницата, така и за лихвите. Или : чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение/ реш.№ 3/04.02.22г. по гр.д. № 1722/21г., четвърто г.о./

В този смисъл след стабилизиране на ЗНИ взискателят е осъществил две същински изпълнителни действия. На 25.07.17г. е подал молба по изп.дело № 87/17г. – л.27 за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в УниКредит Булбанк, АД и Юробанк България, АД до размера на задължението. На същата дата ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в УниКредит Булбанк, АД. На 02.08.17г. банката е отговорила, че лицето не е нейн клиент. При тази фактическа установеност се поставя въпросът - прекъсва ли давността молбата за налагане на определен изпълнителен способ – запор върху банковата сметка на длъжника, ако запорът не е бил реално наложен.

Съгласно т.10 на ТР 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/13г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следователно започналата да тече от 02.06.17г. нова 5-годишна давност е прекъсната на 25.07.17г., като оттогава започва да тече нова 5-годишна давност, която изтича на 25.07.2022г.

3

Давността за втори път е прекъсната на 03.02.21г., когато Община Балчик е подала молба за образуване на изпълнително дело № 106/21г. на ЧСИ Л Т с посочване на конкрлетен изпълнителен способ – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ, АД. На 11.02.21г. запорът е наложен.

При това положение се налага извода, че общата 5-годишна давност, започнала да тече от 02.06.2017г. до подаване на исковата молба – 25.02.2021г. не е изтекла / в същност и без същата да е била прекъсвана/, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В контекста на изложеното искането за прилагане на конкретни изпълнителни способи в молбата на взискателя от 10.05.2017г. се явява ирелевантно за спора, тъй като не обосновава различен правен извод. Без правно значение за делото са и оплакванията в жалбата за формално прекратяване на изп.дело № 95/21г., формално връщане на изпълнителния лист, както и съобщението за прекратяване на изп.дело. Всички тези факти нямат отношение към погасяването на вземането по ЗНИ по давност.

По изложените съображения обжалваното законосъобразно и следва да бъде потвърдено. решение се явява правилно и

На въззиваемата страна се присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 100лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082/25.06.2021г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 27/2021г.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД, ЕИК

204219357, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ 59, представлявано от изпълнителния си директор Т Г да заплати на Община Балчик ю.к. възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 100лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4