Решение № 21 от 04.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330112934 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Делото е образувано по искова молба на застрахователна компания “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе„ № 67А , против Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, с предявени искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 410 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД. Искането до съда е да се признае за установено по отношение на ответната община съществуването на вземане на ищеца за сума от 220.20 лева, формирана от главница – регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от неравности на път от общинската пътна мрежа ), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е капиталово търговско дружество, страна – застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, ( полица № ************), сключен с трето на спора лице „Марти ойл“ ЕООД, за периода от 22.07.2019г. до 21.07.2020г. и касаещ лек автомобил марка „БМВ” , модел ”440 Х Драйв” с транзитен държавен контролен номер *******, собствен на това дружество. Този автомобил, управляван от Е. Т., претърпял на дата ***************г. пътнотранспортно произшествие, като по време на движение пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на уличното платно в П.*************. В резултат на ПТП, автомобила бил увреден - увредени била предната лява гума и съответната й джанта. Заведена била при ищеца щета 1 с номер ******************, по която застрахователят определил обезщетение в размер на 210.20 лева. То било изплатено изцяло на третото лице с платежно нареждане № 147433496 от дата 17.07.2020г. Твърди се също така , че ответната администрация била длъжна да стопанисва вещта – пътя, при което Община Пловдив била поканена да заплати регресното обезщетение, но плащане ищецът не получил: общината отказала да плати, с нарочно писмо с дата 09.10.2020г.

Ищцовото дружество се снабдило за вземането си със заповед за плащане , издадена по частното дело № 10011 по описа на ПРС за 2021г. В заповедта за плащане бела заповядана за плащане и сума от 10 лева, представляваща обичайните разходи за отстраняване на щетата. Ответната община възразила в срока по чл. 414 от ГПК. Затова ищеца моли , като суброгирано в правата на увреденото лице дружество, да се установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземането му и да се присъдят разноските по производството.

Ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер като неоснователни и недоказани, отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича общо настъпването на деликт и в частност - наличието на причинно – следствена връзка между настъпилото произшествие и вредите, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на трето на спора лице – водач на автомобила. Затова се моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските.

Вещото лице по проведената автотехническа експертиза дава заключение, че от техническа гледна точка най-вероятен е механизъм на настъпване на увредите , при който, при маневра, лявото предно колело на автомобила попада в непредвидимо необезопасено препятствие на пътното платно – несигнализирана и необезопасена дупка; има причинно – следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди. Като резултат, увредени са предната лява гума и джанта, като стойността на отстраняването на тези щети е 210.20 лева. За определяне на тази стойност е отчетена необходимата амортизация.

При тези факти, води се положителен установителен иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 410 от Кодекса за застраховането – за репариране от причинителя на вреди от непозволено увреждане - които ищецът е заплатил на трето лице по силата на договор за имуществена застраховка,ведно със законната лихва от датата на подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането.Искът е допустим като установителен, спазени са сроковете по чл. 414 от ГПК и чл. 422 от същия кодекс , и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и това, предмет на исковата молба.

Съдът, като се запозна с наведените от страните страните факти и доказателства за тях, съобрази следното :

Сложния фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по имуществена застраховка имущество; увредата да се дължи на вещ, собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице .

2

Най- напред, доказано е съществуването на договор за застраховка „Каско ” под формата на застрахователна полица № ***************, копие от която е представено на л.8 от делото. Застраховката е сключена за периода от 22.07.2019г. до 21.07.2020г. и има за предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на имуществени вреди по лек автомобил марка „БМВ ” , модел „440 Х Драйв ” с първоначален транзитен номер **********( впоследствие транзитния номер е променен на **********, тъй като разрешението за временно движение по пътищата на автомобила е удължено) и VIN номер **************. По отношение на автомобила има валидна застраховка „автокаско” към датата на настъпването на пътното произшествие, 25.06.2020г. Оттам, възникнало е и облигационно задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила на застрахования.

Механизма на настъпването на произшествието личи от представените от ищеца документи, които съдът кредитира в съвкупност. Така , на л. 7 от делото е представено удостоверение от ОД на МВР Пловдив , според което водача на автомобила Е. Т. е подал на дата 25.06.2020г. сигнал на телефон 112 за претърпяно от него като водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******* произшествие – влизане в дупка , при което са настъпили щети.

Това удостоверение съставлява официален свидетелстващ документ и съдът приема удостовереното с него за осъществено; на л. 10 от делото е представено копие от уведомление за настъпило застрахователно събитие , изходящ от трето на спора лице , като записания в него механизъм на настъпването на ПТП кореспондира със записаното в удостоверението както като механизъм , така и като вид и обем на настъпилите щети. На свой ред, тези щети съответстват на посочването в описа – заключение на л. 12 от делото и на заключението на вещото лице С., и на извода на служителя на ищеца в изготвения от него на л. 13 от делото доклад по щета , че е налице осъществяването на покрит от застраховката риск. С оглед казаното, съдът приема , че на дата 25.06.2020г ( тоест, в срока на действие на договора за застраховка) водача на лекия автомобил преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на бул. „И.“ , при което на автомобила са причинени щети. Този е и механизма на настъпване на вредите , посочен като най вероятен от техническа гледна точка. Заключението на автоексперта кореспондира и с извършените описи на щетите по автомобила, и затова съдът го приема да е достоверно и компетентно изготвено. Съдът кредитира и показанията на свид . Т. касателно механизма на настъпването и това , че дупката не е била обозначена; ответната община не доказва да е имало маркировка за наличие на препятствие по пътя.

Тук следва да се отбележи, че по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, бул. „*******„ , част от територията на П., представлява улична регулация и е собствена на Община Пловдив, която затова носи гражданска отговорност за вреди, настъпили от обективните свойства на пътната настилка. Факта , че през 2015г , пет години преди датата на настъпването на произшествието , е била подменена пътната настилка на част от бул. „*********“ , по никакъв начин не води до извод , че неравност не е имало или че тя е била обезопасена.

3

По отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и вредите от друга, както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът отново кредитира заключението на вещото лице С. като обективно и компетентно изготвено.

Има и плащане; страните не са оспорили платежното нареждане на л. 18 от делото, от които този факт личи- платено е обезщетение по щета ******************.

На л. 19 от делото има и копие от регресната покана до Община Пловдив да заплати на ищеца сумата от 210.20 лева регресно вземане за ПТП , настъпило на дата 25.06.2020г.

Поканата е редовно получена.

Общината не доказва плащане.

Няма как да бъде споделено възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на водача, тъй като не се установи негово противоправно поведение; такова в конкретика не е и твърдяно. Доказателства в тази насока ответника не ангажира.

Отричаната от ответника причинноследствена връзка също е налице , отново с оглед заключението на вещото лице.

Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и следва да бъде уважен, както и този за обезщетение за обичайните разноски за отстраняване на щетата , на каквито ищеца също има право .

На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск се присъждат в полза на ищеца, като на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, на процесуалния представител на ищеца се определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер от 150 лева, тъй като исковата молба е подадена от юрисконсулт, който е извършвал и други производствени действия и липсват данни за платен на адвоката хонорар.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета си, че дължи на “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе„ № 67А , плащане на следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 5416 по частното дело № 10011 по описа на ПРС за 2021г . :

220.20 лева /двеста и двадесет лева и двадесет стотинки/ – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, по полица № ***********и щета номер

******************** за причинени щети на лек автомобил „БМВ“, модел „440 Х Драйв ” с транзитен номер **********, в резултат на настъпило ПТП на ************* при движение в град П., по бул. „********“ до № ***, поради попадане на автомобила в 4 необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета, да заплати на на “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе„ № 67А, сумата от 420 лева разноски по двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5