Решение № 280 от 06.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900294 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. против решение № 985/27.09.2024г. по гр.д.№ 40/2024г. на Апелативен съд – София, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 128/06.10.2023г. по т.д.№ 91/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, искът на касатора против „Групама застраховане„ЕАД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над размера от 15 000 лева и до претендираните от ищеца и присъдени от първоинстанционния съд 30 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид крайно занижен и като такъв – несправедлив - размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждания, причинени при ПТП от 19.09.2019г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил.

Позовава се на неотчетено в пълнота заключение на СМЕ на д-р К. А., според което: след проведеното оперативно, консервативно лечение и рехабилитация, движенията на пети пръст на дясната ръка не са възстановени, пръстът е фиксиран в едно положение, при невъзможност както на активни, така и на пасивни движения; като усложнение е получена атрофия и екзостозни разраствания – остеофити; практически се касае за загуба на пръст на дясната ръка. Оспорва и обосноваността на извода на съда, че показанията на св. К. за „лека депресия“ и лечение с антидепресанти – като изолирани спрямо останалия доказателствен материал по делото, не следва да бъдат 1 кредитирани. В тази връзка страната се позовава на представен в първоинстанционното производство амбулаторен лист - направление за консултация с психолог, поради състояние на тревожност след ПТП, каквато консултация касаторът твърди да е ползвал неколкократно. Касаторът оспорва и приложимостта на критерия „възраст„ / 36г. към датата на увреждането / в конкретната хипотеза, очевидно възприемайки го като използван от съда за занижаване на присъденото обезщетение.

Ответната страна – „Групама застраховане„ЕАД – оспорва касационната жалба и поддържа адекватност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно обхвата на проведеното доказване, при съобразяване на всички относими критерии. Намира, че обезщетението не следва да се присъжда в размер, съответстващ на вреди от ампутация на пръст, тъй като не се касае за такава, независимо от установеното необратимо увреждане на крайника. Намира за правилен отказа на съда да обезщети търпими от ищеца вреди върху психиката му, тъй като твърденията в исковата молба, за продължително терапевтично лечение при психолог са останали напълно недоказани. Страната намира, че така определеният размер от 15 000 лева кореспондира на практиката на съдилищата, в частност на касационна инстанция, позовавайки се на конкретни решения, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 1593/27.05.2025 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса за задължението на съда да съобрази всички относими към определяне справедлив размер на обезщетението обстоятелства и доказателства за същите и да оцени приноса на всяко от тях поотделно и в съвкупност, за определянето на размер, съответстващ на обществената нагласа за справедливост. Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК с ППВС № 4/ 1968 г..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищецът е предявил иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ против

„Групама застраховане„ ЕАД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 19.09.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, изразяващи се в търпими болки и страдания от причинени при удара телесни увреди: счупване на средна фаланга на пети пръст на дясна ръка - открито; мекотъканни увреждания - рана на крайна фаланга на трети пръст на лява ръка и множество охлузни рани по цялото тяло. Уврежданията на пети пръст на дясната ръка е причинило трайно затруднение движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни, а охлузванията по тялото – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Извън посочените квалификации ищецът твърди, че е ползвал отпуск по болест за период от 6 месеца. Поради неправилно зарастване, петият пръст на дясната ръка не му позволява правилен захват при извършването на физическа работа, както и в 2 ежедневните битови дейности. Поради различни мнения на консултиралите го лекари, вкл. поради риск от увреждане на сухожилия и нервни окончания и увреждане китката на дясната ръка, ищецът твърди, че не е предприел понататъшни оперативни корекции. Сочи, че и към момента на предявяване на иска чувства болка при докосване на пръста, като са образувани и шипове, което състояние е необратимо. Твърди, че в резултат на увреждането е настъпила остра реакция на стрес, последвана от посттравматично стресово разстройство. Използвайки медицински квалификации на психичното си състояние, ищецът не е пояснил проявленията на същото. Претендира обезщетение от 30 000 лева, при предложено му от застрахователя обезщетение от 10 000 лева, което е отказал, като неадекватно.

Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение и противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Спор относно последното не е пренесен в касационна инстанция.

По делото са разпитани свидетели на ищеца: Н. М.

/ негов баща / и Б. К. / живееща на съпружески начала с ищеца /. Св. М. споделя, че в резултат на увреждането сина му дълго време не могъл да работи / работата му е свързана с използване на компютър /,бил в болнични, отказвал и да пътува, а местоработата му налагала пътуване, като едва впоследствие / година по-късно / се уредило да работи home office. Увреждането не препятства работата му с компютър понастоящем, макар рехабилитацията да не е помогнала. Заявява, че произшествието се отразило зле психически на сина му – 6 месеца обикаляне по ортопедии и три операции, в резултат на което се затворил, неприсъщо за млад човек. Св. К. заявява, че най-тежка и с трайни последици понастоящем е психическата му травма. Будел се нощно време, имал кошмари, изпитвал страх и дори ужас в ситуации, в които около него има превозни средства / напр. пресичане /, доскоро отказвал и да шофира. Свидетелката твърди, че това му състояние, квалифицирайки го като „лека депресия„, наложило употреба на антидепресанти, както и че и към момента увреждането на пръста затруднява ежедневието му в битов план и работата му с клавиатурата на компютъра, а трайни психически последици търпи и от „ операции, шини и изваждане на игли“.

Съдебно-медицинската експертиза по делото установява, че от ПТП ищецът е получил открито счупване, с разместване на костни фрагменти, на средна фаланга на пети пръст на дясната ръка. Проведено е оперативно лечение – открито наместване на костните фрагменти, фиксиране с киршнерови игли, артропластика и последваща имобилизация с гипсова шина. Издадени са болнични листи за нетрудоспособност за период от 6 месеца, в който период е провеждана и рехабилитация. Независимо от проведеното лечение движенията на V пръст на дясната ръка не са възстановени и към момента. Вещото лице потвърждава търпими от ищеца болки с голям интензитет / предвид вида на счупването и разместването на костните фрагменти / в продължение на около 1 – 2 седмици, а след този период – при опити за активни и пасивни движения на пръста. Първоначално е била засегната и хватателната функция на дясната ръка, сочена за основна, но понастоящем възстановена. Установява се, че след приключване на 3 оперативното, консервативното лечение и проведената рехабилитация, движенията на пръста не са възстановени, настъпила е контрактура с фиксиране на пръста в едно положение, като са невъзможни както активните, така и пасивните движения. Като усложнение са получени атрофия и остеофити / шипове /, които не засягат основната функция на ръката, но причиняват болка при промяна на времето и притискане на нервните окончания. Практически се касае за окончателна загуба на пети пръст на дясната ръка, която, без да засяга основната функция на ръката, препятства фините движения, изискващи по-голяма точност и прецизност. При разпит в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че увреждането не е било преодолимо с допълнителни оперативни интервенции, предвид засягането на сухожилия и нерви.

Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението 30 000 лева и отхвърляйки възражението на ответника , за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, е присъдил сумата.

Акцентирал е на младата възраст на пострадалия / 36 г. / , в аспект на присъщия за нея динамичен начин на живот и активно социално общуване, препятствани от наложилата се изолация на ищеца за период от 6 месеца.

Коментирал е продължителността му, като период на възстановяване на основната, хватателна функция на ръката и свързаните с това затруднения, а също изпитаните при ПТП стрес и последващи страхови изживявания, непълното възстановяване – загубена възможност за фини движения на дясната ръка. Съобразил е икономическата конюнктура към 2019г., ориентир за която са лимитите на застрахователна отговорност.

Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 15 000 лева, като е потвърдил неоснователността на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Възпроизвеждайки доказателствата по делото, за критерии при определяне на обезщетението е приел : възрастта на ищеца – 36 г.; проведеното оперативно лечение; търпимите обичайни болки за вида на увреждането; неудобствата от затруднената работа на компютър, с ползването на какъвто е свързана професията на ищеца; неудобствата в битовите дейности; продължителността на оздравителния период – 6 месеца; остатъчните и непреодолими последици от увреждането; страха от шофиране и ползване на автомобил. При анализ на свидетелските показания съдът е приел, че твърденията на св. К. за „лека депресия„ на пострадалия, в причинност с ПТП, остават изолирани и не са подкрепени от доказателства за действително осъществени от ищеца посещения при психолог. Не е установена / по начало със специални знания / поддържаната в исковата молба квалификация на понесена психическа травма, като „ остра стресова реакция„ и „посттравматично стресово разстройство„. Поради това, пораженията на ищеца в психологичен план са приети за установени в рамките на сочените от свидетелите проявления: страх от шофиране и пътуване. Установената необратимост на загубата на част от функциите на ръката съдът е отчел изрично, като обстоятелство, засягащо по-тежко здравето на ищеца, но кумулативно с други изброени обстоятелства - травматично увреждане само на пръста, като болките и неудобствата не превишават обичайните при такава 4 травма, общата продължителност на оздравителния процес и конкретните икономически условия в страната към 2019 г. – е счел за справедлив размер на обезщетението 15 000 лева.

По правния въпрос:

С оглед задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.