Определение № 327 от 02.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20245001000166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. П. К. за изменение на постановеното по делото Решение № 275/ 02.07.2024 г. в частта за разноските чрез допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивната инстанция в размер на 560 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от З., който чрез пълномощника си оспорва я оспорва.

Съдът, като се запозна с постъпилата молба и материалите по делото, намира следното:

С постановеното по делото Решение № 275/ 02.07.2024 г. съдът е потвърдил обжалваното пред него Решение № 314/ 09.10.2023 г. по т. д. № 314/ 09.10.2022 г. на ОС – Стара Загора в обжалваната от ответника З. част, в която осъден да заплати на ищцата И. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. до уважения размер от 40 000 лв.

С така постановеното решение съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗА З. да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на въззиваемата И. Д. Д. за въззивната инстанция в размер на 1000 лв.

Молбата е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че с оглед постановеното по дело C ‑ 438/22 решение на СЕС от 25.01.2024 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради противоречието й с чл. 101 ДФЕС се явява неприложима в отношенията между адвоката и неговите клиенти, както и спрямо съда при преценка съразмерността на адвокатското възнаграждение. При това положение определянето на справедливия размер на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел следва да се ръководи от материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, изводима от доказателствената съвкупност, 1 характера на спорните въпроси, предмет на обсъждане, както и от процесуалната ангажираност на адвоката.

Изхождайки от тази принципна постановка и съобразявайки фактическата и правна сложност на спора пред въззивната инстанция, пред която не са събирани нови доказателства, размера на обжалваемия интерес от 10 000 лв., както и процесуалната ангажираност на адв. П. К. във въззивното производство, изразяваща се единствено в подаване на отговор на въззивната жалба и становище по хода на делото без лично явяване на проведеното на 19.06.2024 г. съдебно заседание, определеното от въззивния съд на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение в размер на 1000 лв. е съобразено с положения от адвоката труд за защита интересите на представляваната ищца И. Д. Д. във въззивното производство. Не са налице основания за увеличение на присъденото на адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което депозираната от същата молба по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 7162/ 02.09.2024 г. на адв. П.

К. за изменение на Решение № 275/ 02.07.2024 г. по в. т. д. № 166/ 2024 г. на АС - Пловдив в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2