Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 20.06.2022, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Гражданско дело 553/2021
Вид
Решение № 79
Подписан
20.06.2022
В сила
13.07.2022
Състав
Виолета Костадинова Апостолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Елхово, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20212310100553 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпилата искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, с която против М. АС. Г. от гр.Елхово, е предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът в исковата си молба твърди, че на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане Гаранционен фонд е изплатил по щета 110217/11.04.2018г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1764.00 лв. на увредения при ПТП, настъпило на 11.10.2017г. в гр.Раднево, л.а. „Сеат“, с ДКН ***. Заявява се, че виновен за катастрофата е ответникът М. АС. Г., който управлявайки л.а. „Форд“ с рег. № ***, при движение в гр.Раднево на заден ход удря правомерно движещият се л.а. „Сеат“ с ДКН ***, като по този начин е причинил процесното ПТП. Сочи се и, че в нарушение на чл. 461, вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът е бил поканен от ГФ да възстанови изплатените от последния суми, но същият не е погасил задълженията си, поради което и на основание чл. 558, ал.7 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД се желае съдът да постанови решение, с което М. АС. Г. да бъде осъден да му заплати сумата от 1764.00 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета 110217/11.04.2018г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждането на направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М.А., чрез назначеният му от съда на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. М. Ж., е депозирал писмен отговор, в който се сочи, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Заявява се, че ответникът не е получил покана за доброволно изпълнение на твърдяното задължение, че приложеното по делото 1 платежно нареждане за изплатено обезщетение не е заверено от съответната банка, не е ясно какви са конкретните щети за МПС след ПТП с управлявания от ответника автомобил, тъй като по делото са приложени два описа на щети изготвени с разлика от 5 дни между тях.

Сочи също, че от представените доказателства не става ясно какъв е точния размер на щетите на МПС. Желае се прекратяване на производството поради недопустимост на иска или ако съдът приеме иска за допустим, да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от редовно упълномощеният адв. Н П, който заявява, че поддържа изцяло предявения иск.

Ответникът М.Г., редовно призован чрез назначения му особен представител, не се явява в съдебно заседание, като адв. Ж. се явява и заявява, че поддържа изцяло изложеното в представеният отговор на ИМ и желае същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.07.2017 г., около 16.00 часа, в гр. Раднево, ул. „Р К“, № 8, настъпило ПТП, при което ответника М. АС. Г. , управлявайки л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, при движение на заден ход нарушил правилата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и вследствие на това ударил правомерно движещият се друг л.а. „Сеат“, с ДКН ***, управляван от собственика му Р М Д, с което допуска ПТП с материални щети.

Мястото на ПТП било посетено от мл. автоконтрольор при РДВР Ст. Загора, който във връзка със случая е съставил протокол за ПТП № 1055412 от 11.10.2017 година, подписан от водачите на двата автомобила - ответника М.Г. и Р Д . Видно от този протокол, при ПТП са били причинени имуществени вреди по задна лява част на управлявания от Г. автомобил и по предна част на другото МПС - л.а. „Сеат“, с ДКН ***. Видно от същия протокол МПС, управлявано от ответника, е било собственост на Ч Г с адрес в гр. Фелтам, Великобритания. За управляваният от ответника Гънев автомобил не са налице данни за сключена застраховка Гражданска отговорност в Република България.

За допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, срещу водача на автомобила - М.Г. са съставени два АУАН – за нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ. Видно от приложеното писмо от 06.12.2017г. на ОДМВР Ст. Загора, въз основа на тези два АУАН са издадени и две НП против Г., като и двете са влезли в сила на 06.12.2017г.

От приетата към доказателствата справка от база данни на Информационният център на Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ изготвена към 18.10.2017 година е видно, че няма данни за полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с номер на рама идентичен с номера на рамата на МПС, управлявано от ответника, както и че МПС не е намерено в регистрите на КАТ.

2

От писмо от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи с изх.№ 1-0651/15.03.2018 година до Гаранционен фонд, се установява, че във връзка със запитване от ГФ, Националното бюро на Великобритания е потвърдило, че л.а. „Форд Транзит“ с рег.

№ ***, не е обичайно пребиваващ на тяхна територия към датата на настъпване на ПТП – 11.10.2017г.

Причинените имуществени вреди са определени на база техническа експертиза, приета към доказателствата. Видно от същата стойността на щетата, равняваща се на необходимите нови части и материали, труд за демонтаж и монтаж, за възстановителни операции /тенекеджийски/ за бояджийски операции, материали /бояджийски и др./ и допълнителни дейности /съпътстващи операции/ за възстановяване на увреденото МПС е определена общо на 2601.94 лева.

По заявена претенция от пострадалия Р М Д за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди към Гаранционен фонд, при ищеца е образувана щета № 110217/11.04.2018г., по която е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1764.00 лв. като е прието след изготвени технически експертизи, че е настъпила тотална вреда, тъй като размера на определеното по експертна оценка обезщетение за вредите /2601.94 лева/ надвишава 70% от действителната стойност на автомобила /2520.00 лева/ към датата на ПТП.

Н а 19.06.2018 г. Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия в хипотезата на чл.557, ал.1, т.2 б. „а“ от КЗ определеното обезщетение в общ размер на 1764.00 лв., като това се установява от направеното отбелязване на доклад по щета № 110217/11.04.2018 година и преводно нареждане от 19.06.2018 година за извършен превод в полза на Р Д на сумата 1764.00 лв.

С регресна покана изх. № 14.11.18г.-GF-1465 ищцовото дружество е поканило ответника да му възстанови изплатеното от него обезщетение по щета № 110217/11.04.2018г. Същата се твърди от ищеца да е била изпратена до ответника, но няма данни по делото да е достигнала до адресата.

Ответната страна не твърди, че е заплатила търсените суми.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предвид наведените в исковата молба твърдения и формулирания петитум,съдъ т квалифицира предявения иск по чл. 558, ал.7, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника М. АС. Г. да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата от 1764.00 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета 110217/11.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2021г. до окончателното й плащане.

Съгласно чл. 558, ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Уважаването на заявената претенция предполага на първо място установяване от 3 ищеца на факти сочещи настъпване на процесното ПТП на заявената дата, участниците в него, наличието на вина у ответника за инцидента, настъпилите щети, както и техния размер, изплащане на претендираната сума като обезщетение, а доколкото като основание за заплащане на обезщетение се твърди наличие на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, и наличието на същите.

Съдът приема, че е безспорно установено по делото, че ответника М. АС. Г. виновно е причинил имуществени вреди в резултат неспазване на правилата за движение по пътищата и настъпилото ПТП - удар по управляваното от собственика Р Д МПС - л.а.

„Сеат“, с ДКН ***, изразяващи се в многобройни щети по отделни части на автомобила, подробно описани в приложената по делото техническа експертиза – капак преден, калник преден ляв, фар ляв, облицовка предна броня, решетка на предна броня, престилка под предна броня, лява врата, гумено уплътнение стр.ляво стъкло, лайсна таван, основа и декорация странично ляво огледало, стъкло челно, основа предна броня, престилка предна, въздушен филтър, панти преден капак, ключалка преден капак, стойка за тампон двигател, маслен филтър, тръби климатик, рог ляв преден, основа калник преден ляв, радиатор, греда под двигател,радиатори климатик и воден, подкалник преден ляв и десен фар. Между противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.

По делото е безспорно, че издаденото наказателното постановление срещу ответника /НП № 17-0327-000950 от 27.10.2017г. по чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП/ санкциониращо го за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, е влязло в сила. Както констативният протокол за ПТП, така и наказателното постановление, имат обвързваща доказателствена сила за съда относно настъпилото ПТП, вината на ответника като негов причинител и причинената щета. Именно, въз основа на установените в тези писмени доказателства факти, се извежда и изводът за причинна връзка между допуснатото от ответника виновно нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на лекия автомобил и настъпилите вреди.

С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Безспорно установено е и обстоятелството, че ответникът към датата на настъпване на ПТП е управлявал л.а., който не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на територията на Република България, както и че МПС не е било регистрирано на територията на страната, същото е било с чужд регистрационен номер, но въпреки това видно от приложеното към делото писмо от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи – изх. № 1-0651/15.03.2018 година до Гаранционен фонд, се установява, че във връзка запитване от ГФ, Националното бюро на Великобритания /където е регистрирано МПС/ е потвърдило, че л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, не е обичайно пребиваващ на тяхна територия към 11.10.2017г. - датата на настъпване на ПТП. Ето защо 4 съдът приема, че управляваното на 11.10.2017г. от Г. МПС има обичайно пребиваване на територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 482, ал.1 от КЗ, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 - в случаите, в които не се изисква регистрация за определени видове моторни превозни средства и 3. в която държателят на моторното превозно средство има постоянно пребиваване - в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.

Според ал. 2 на същата разпоредба и това, според съда е приложимата в настоящия случай разпоредба, за целите на предявяване на претенцията пред ГФ или национално застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.