Определение № 638 от 08.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Ловеч, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500443 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 7461/19.06.2025 година (клеймо 17.06.2025 година) от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от Ян.Б.Ян., чрез юрисконсулт Н.Т., срещу Разпореждане № 1472/ 05.06.2025 г, постановено от Районен съд -Ловеч по ч.гр. д № 584/ 2025 година, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от агенцията, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения за неправилност на извода на заповедния съд относно наличието на пречки по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. Счита, че съдът е излязъл извън обхвата на проверката, която следва да извърши, предвид на това, че липсата на приложено към заявлението доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Позовава се на съдебна практика.

В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, и бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК ****.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, 1 намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК **** - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника К. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, за вземане в размер на 800 лева представляваща главница по договор за заем № 4908761/ 25.09.2023 година;

71.35 лева - договорна лихва за периода от 25.10.2023 г. до 22.02.2024 г., 144.85 лева – мораторна лихва от 26.19.2023 година до 25.03.2024 година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за заем № 4908761/ 25.09.2023 година с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за сумата от 800 лева и договорна лихва от 71.35 лева, платими на 5 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 174.27 лева. От същата дата заемополучателят е сключил и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България, който поради неплащане от страна на длъжника, е погасил задължението на Иванова към заемодателя в размер на 995.03 лева на 07.05.2024 година. На основание сключения договор след погасяване на задължението от гаранта, длъжникът е следвало да възстанови сумата, ведно със законната лихва върху главницата от дата на плащането. На 07.05.2024 година задължението е цедирано от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията с писмо с обратна разписка от 09.05.2024 година. Претендира обща сума в размер 1016.20 лева, от които главница 800 лева лв.; 71.35 лева договорна лихва за периода от 25.10.2023 г. до 22.02.2024 г., 144.85 лева – мораторна лихва от 26.19.2023 година до 25.03.2024 година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25 лева д.т. и възнаграждение в размер на 200 лева.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че заявителят няма качеството на кредитор, тъй като няма данни за фактическото уведомяване на длъжника, а само е посочено, че е сторено с 2 писмо с обратна разписка от 09.05.2024 година.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, 3 ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

3

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията писмо с обратна разписка, изпратено до длъжника без посочване по какъв начин и кога е връчено, не е представена и обратната разписка.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията, като от представените доказателства не се установява активната легитимацията на заявителя.

Действително заявлението не е оставяно без движение, но с оглед мотивите за отхвърляне на заявлението - липса на договора за цесия и обратната разписка за уведомяване на длъжника, такива доказателства не са представени и във въззивната инстанция. Дори напротив във въззивната жалба са изложени съображения, че в заповедното производство не е необходимо да се доказва цесията и уведомяването, а това следва да се установи в исково производство, при оспорване.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Ловеч е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1472/ 05.06.2025 г, постановено от Районен съд -Ловеч по ч.гр. д № 584/ 2025 година по описа на същия съд, като правилно.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5