Решение № 3660 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3660 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100512381 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от К. И. М., в качеството му на длъжник срещу действия на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20227900401468 г., изразяващи се в отказ да прекрати производството по посоченото изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по отношение на разноските в изпълнението за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и таксите по изпълнението, обективирани в постановление на съдебния изпълнител от 06.10.2022 г.

Жалбоподателят твърди, че при изпълнителното дело е неправилно образувано, тъй като той редовно изпълнявал задължението си за издръжка на детето Н. и не е изпадал в забава. Предвид това неправилно били приети от съдебния изпълнител разноски за процесуалното представителство на взискателя и били начислявани такси по изпълнението. Счита, че взискателят не е сторил разноски за процесуалното си представителство (не е платил адвокатско възнаграждение), доколкото не са му представени доказателства за противното. В случай, че такива разноски били сторени от взискателя в посочения размер от 400 1 лева счита същите за прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и моли същите да бъдат намалени към предвидения минимум.

Сочи също, че неправилно бил наложен запор върху сметките му, в следствие на което били надвзети суми, а въпреки възраженията му съдебният изпълнител не вдигнал запора. По отношение на начислените такси по изпълнителното дело, счита, че същите не се дължат, доколкото изцяло доброволно и преди завеждане на изпълнителното дело е погасил задълженията си, поради което не е налице основание за принудителното им събиране, респективно за начисляване на съответни такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваните действия, като прекрати изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК поради липса на правен интерес, като постанови на длъжника да бъдат върнати надвнесените суми и да бъдат вдигнати наложените запори, както и да приеме, че не е налице основание за приемане на разноски за адвокатско възнаграждение, а при евентуалност – да намали същото до законоустановения минимум.

Взискателят по изпълнителното дело – малолетният Н. К. М., действащ чрез своята майка и законен представител Т.В.К.-М.а, в законоустановения срок по чл.

436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва като недопустима, а по същество – като неоснователна. Счита, че жалбата е подадена след изтичане на срока за това, като обосновава възраженията си с това, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 19.09.2022 г., при което срокът за обжалване на отразените в нея действия е изтекъл на 03.10.2022 г., а жалбата е подадена на 19.10.2022 г. т. е. 16 дни след изтичане на срока за това. Счита, че подаденото от длъжника на 06.10.2022 г. не спира срока, а отделно от това същият срок вече е бил изтекъл, като жалбата е недопустима като просрочена по отношение на посочената ПДИ и не следва да бъде разглеждана по същество. Излага и доводи за неоснователност на същата, като сочи, че взискателят е сторил разноските за адвокатско възнаграждение, като такова се дължи както по т. 1 от чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и по т. 2 от същата Наредба, като излага подробни съображения. Сочи също, че към датата на образуване на изпълнителното производство длъжникът не е погасил изцяло задължението си, като поради това дължи такси и разноски в изпълнението и не са налице основанията за прекратяване на изпълнението или за неговото приключване.

Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата на длъжника без 2 разглеждане, респективно без уважение, като му присъди сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

По делото са представени мотиви на ЧСИ Р.М. по чл.436, ал.3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че не са налице предпоставките, при наличието на които производството по делото би следвало да се прекрати или приключи, като няма основание за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, като се дължат такси и разноски по изпълнението.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело № 20227900401468 е образувано на 05.09.2022 г. по молба на взискателя малолетния Н. К. М., действащ чрез своята майка и законен представител Т.В.К.-М.а до ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на издаден на 24.06.2022 г. изпълнителен лист от СРС, на основание влязло в сила решение по гр. дело І 15512/2017 г. по описа на СРС, 80 състав. Съгласно същия частния жалбоподател К. И. М. бил осъден да заплаща на малолетното си дете Н. К. М., чрез неговата майка и законен представител Т.В.К.-М.а, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане на решението в сила в частта му за местоживеенето на детето, до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й плащане.

С молбата, взискателят посочил, че решението е влязло в сила на 18.05.2022 г., като до подаването й длъжникът заплатил само две месечни издръжки по банкова сметка на майката. Направил искане за справка за банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху поне една от тези сметки. Направил искане за събиране на неплатените суми за издръжка, ведно с дължимата лихва до окончателното им изплащане, като претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Представил също адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които се установявало договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя в размер на 400 лева.

С оглед това, съдебния изпълнител проучил имуществото състояние на 3 длъжника, като направил необходимите справки за длъжника и притежавано от него недвижимо имущество, банковите сметки, на които той е титуляр, както и за осигурител и осигуряване, като наложил запор върху банковите му сметки и трудовото му възнаграждение.

На длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че към 30.09.2022 г. ( на която дата би изтекъл срокът за доброволно изпълнение при връчване на поканата на датата на изготвянето й на 16.09.2022 г.) задължението му възлиза на 1507,85 лева, от които 750 лева главница, ведно със законната лихва за забава, която към 30.09.2022 г. е определена в размер на 12,29 лева, дължима до окончателно изплащане на сумите, 400 лева адвокатско възнаграждение на взискателя, платими в полза на взискателя по делото, както и 345,56 лева такси по ТТР към ЗЧСИ, като на всеки шест месеца се дължи пропорционална такса в размер на 168 лева. Със същата покана длъжникът бил уведомен, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение и банковите му сметки, както и, че при липсата на доброволно изпълнение ще се пристъпи към принудително изпълнение с налагане на възбрана върху собствените на длъжника недвижими имоти. Към ПДИ бил приложен препис от подлежащия на изпълнение акт – изпълнителен лист от 24.06.2022 г.

Съобразно направеното отбелязване, ПДИ била надлежно връчена на пълномощника на длъжника на 19.09.2022 г.

На 16.09.2022 г. било изпратено запорно съобщение до Уникредит Булбанк АД, като на 26.09.2022 г. с писмо Уникредит Булбанк уведомила съдебния изпълнител, че е превела дължимите суми по запора изцяло. Същото обстоятелство се установява от преводно нареждане от 23.09.2022 г., с което по сметката на съдебния изпълнител е преведена сумата от 1507,85 лева от сметката на длъжника.

На 16.10.2022 г. длъжникът подал възражение, като твърдял, че доброволно и изцяло е погасил задължението по получената ПДИ и не е в забава, като считал, че изпълнително дело е образувано без основание и правел искане за прекратяването му. Поради това, че изпълнението е предприето без основание, не дължал такси и разноски в изпълнението, като по отношение на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя считал, че не са реално сторени, а при алтернативност – са прекомерни с оглед действителната сложност на делото, като правел искане за намаляването му до размера от 200 лева. Молел съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, поради липса на правен 4 интерес, като върне на длъжника надвнесените суми и вдигне наложените запори и приеме, че не е налице основание за събиране на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя или намали същото до размера от 200 лева.

Взискателят заявил становище за неоснователност на възражението на длъжника, като изложил подробни съображения.

С обжалваното постановление от 06.10.2022 г., съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, приемайки, че основанията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК не са настъпили, отказал да намали приетия адвокатски хонорар в размер на 400 лева, както и таксите в изпълнението в размер на 345, 56 лева.

Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна :

Жалбата, насочена срещу Постановление от 06.10.2022 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело и приети разноски е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащи на обжалване действия по чл.435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и да намали приетите в изпълнението разноски. Съдът не приема доводите за недопустимост на жалбата като просрочена, предвид получаване на ПДИ от длъжника на 19.09.2022 г. и подаването й на 19.10.2022 г., но не счита за необходимо да обсъжда доводите в жалбата, извлечени от връчената на длъжника ПДИ. Все пак следва да се отбележи, че образуването на изпълнителното дело винаги е предпоставено от молба на заинтересованото лице, с приложено към нея изпълнително основание, а санкцията за неоснователно образуване на такова е предвидена с разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК – разноските по изпълнението се понасят на взискателя.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното :

По жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението при условията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК :

Съгласно разпоредбата на чл.435 ал. 2 т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебен изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. В разпоредбата на чл. 433 ал. 1 от ГПК са посочени основанията за прекратяване на изпълнението, а в разпоредбата на ал. 2 е посочено, че изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и със събиране на разноските по изпълнението. В настоящия случай 5 длъжникът се позовава конкретно на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като именно наличието или отсъствието й следва да бъдат обсъдени от въззивния съд. С оглед конкретните обстоятелства по делото и предвид подлежащото на принудително изпълнение вземане, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на посочената разпоредба, респективно – не е налице визираното в нея основание за прекратяване на изпълнението. Съображенията за това са следните : В случая, се касае за присъдена в полза на малолетния взискател месечна издръжка, а задълженото за изплащането й лице е неотглеждащият взискателя родител. Между страните не се спори, че съдебният акт, с който същата издръжка е присъдена е влязъл в сила на 18.05.2022 г., от който момент същата е изискуема. С оглед спецификата на задължението като месечна издръжка обезпечаваща жизнените нужди на малолетното дете, същата, освен ако изрично не е посочен падежа, от който се дължи, се дължи от 1-во число на текущия месец, за който се отнася. От изложеното следва, че към 18.05.2022 г. задължението за издръжка е било изискуемо, като при липсата на плащане към тази дата е налице забава на длъжника и се дължат лихви за забава. В този смисъл изцяло неоснователни са доводите, че длъжникът редовно е заплащал издръжка за малолетния си син и не е бил в забава. Съобразно собствените му твърдения и представените от него доказателства до датата на образуване на изпълнителното дело на 05.09.2022 г. същият е реализирал само две плащания в размер на 258 евро с левова равностойност от 504,6 лева. Същевременно същият вече е дължал издръжка за съответната част от месец май 2022 г. (за времето от 18.05.2022 г. до края на същия месец), а също и за месеците юни, юли, август и септември 2022 г.