Определение № 367 от 08.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Пазарджик, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:В. Г. П. като разгледа докладваното от В. Г. П. Търговско дело № 20255200900149 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.

Подадено е възражение вх. № 8548/24.07.2026 г. от „АВДЕЯ“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. Н. П., срещу прието под № 2 в списък № 3 на приети предявени вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ от кредитора Д. И. М.. Излага, че от молбата за предявяване на вземането не се установява основанието на същото – в частност до коя от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се касае. Липсвала и житейска логика да се правят два превода на значителна сума в два последователни дни. Допълнително се излага, че не се установява и реалното получаване на сумите чрез заверяване сметката на получателя. Моли за изключване на вземането от списъка на приетите вземания и включването му в списъка на неприетите.

Съдът съобразява, че списъкът на предявените и приети вземания по чл.

688, ал. 1 от ТЗ спрямо несъстоятелния длъжник „СЕЗАРИА“ ООД (н), ЕИК *********, е обявен по партидата му в ТР към АВ на 20.07.2026 г.

Преклузивният срок за подаденото възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е спазен.

В срока по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът В. М. е депозирал становище, с което счита подаденото възражение за основателно, ако кредиторът М. не докаже основанието, от което са възникнали процесните вземания, като сочи, че доказването е допустимо и с други доказателства освен писмените съгласно т. 4 от ТР № 1/2017 г. ОСТК-ВКС.

С решение № 11/27.07.2026 г. по т. д. № 149/2025 г. по описа на ОС – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на „СЕЗАРИА“ ООД, определена е начална дата на неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици, като е спряно производството на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

С Решение № 20/12.02.2026 г. по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството е възобновено с произтичащите от това правни последици. За временен синдик на „СЕЗАРИА“ ООД е назначен В. М..

1

Съдът по несъстоятелността съобрази следното:

Производството по разглеждане на възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания е част от производството по предявяване на вземанията. Това производство е необходим и задължителен етап, както с оглед преминаване към следващата фаза от развитието на производството по несъстоятелност, така и с оглед установяване на лицата, чиито вземания ще подлежат на удовлетворяване и чрез които ще се формира един от основните органи на производството по несъстоятелност – събранието на кредиторите. С възраженията срещу списъците се атакува предварително извършената от синдика, като орган на несъстоятелността, проверка относно съществуването или несъществуването на предявените вземания. Производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. Независимо от това, производството по разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността срещу приетите и неприетите вземания е спорно производство – развива се с участието на кредитора с прието/неприето вземане, оспорващия кредитор, длъжника и синдика и цели да разреши на този етап, макар и не по окончателен начин, правния спор относно съществуването на предявените вземания.

С молба вх. № 5147 от 07.05.2026 г. кредиторът Д. И. М., чрез адв. З. Д., е предявил своето вземане по реда на чл. 688, ал. 1 от ТЗ в размер общо на 40 000 лева (20 451.68 евро), както следва: 20 000 лева – извършен на 18.01.2024 г. превод по сметка на „СЕЗАРИА“ ООД (н) с основание „захранване“ и 20 000 лева - извършен на 19.01.2024 г. превод по сметка на несъстоятелното дружество с основание „захранване“. Основанието на предявеното вземане е посочено в раздел І от молбата „Вземания за връщане на дадено без основание“, потвърдено и от процесуалния представител на кредитора в откритото съдебно заседание с правна квалификация по чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД.

Претендирана е и законната лихва върху главниците за периода от датите на извършените плащания до датата на откриване на производството по несъстоятелност – 27.01.2026 г., като същата се обосновава с твърдението, че длъжникът е недобросъвестен и по аргумент от ТР № 5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

По същество:

Възраженията на оспорващия кредитор следва да се разгледат в логическата им последователност.

На първо място по твърдението, че сумите (общо 40 000 лева) изобщо не са постъпили по сметката на „СЕЗАРИА“ ООД (н). От представеното към молбата за предявяване на вземане извлечение от банковата сметка на титуляра „СЕЗАРИА“ ООД (н) категорично се установява постъпването на 2 двете процесни суми от по 20 000 лева – съответна на 18.01.2024 г. и на 19.01.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ТЗ, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В случая от представеното доказателство за получаване на сумите по сметката на получателя, плащането по смисъла на цитираната правна норма е завършено и сумата по плащането е станала част от имуществото на нейния притежател.

Съгласно чл. 305 ТЗ със заверяване сметката на кредитора плащането се смята за осъществено, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж.

Решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 181/2009 г., II т. о., Решение № 29 от 7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 535/2008 г., II т. о..

На следващо място, възразяващият кредитор излага съмнение сумите да са платени по невнимание или грешка, т. е. приема, че е съществувало някакво основание за извършване на преводите, но не сочи какво конкретно. Не представя и доказателства за същото.

Съдебната практика относно доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сума, получена при начална липса на основание приема, че следва да бъде установено предаването, съответно получаването на сумата и липсата, още при самото получаване, на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Искът ще е основателен, когато ищецът докаже, че е дал, а ответникът не докаже претендираното от него основание, както и когато ответникът докаже основанието, на което е получил, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно – така Определение № 324 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2023 г., IV г. о. (казусът не е допуснат до касация, но е бил във връзка с посоченото в платежното нареждане основание "внасяне").

Въпросът "налице ли е неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, след като в преводно нареждане за определена сума пари изрично е написано "захранване на сметка" и сумата в този случай дали е преведена с основание, или е без основание" е бил обсъден с Определение № 1278 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4676/2025 г., III г. о., където изводът на въззивния съд, че доколкото не е установено основание за имущественото разместване, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан, не е обусловил допускане до касация.

Доколкото кредиторът М. е доказал факта на предаване на сумата, а „СЕЗАРИА“ ООД (н) не е установило основанието за нейното получаване респ. задържане, вземането е основателно и правилно е прието от синдика.

Съдът не споделя доводите на кредитора М., че се дължи законна лихва от датата на превода, понеже длъжникът бил недобросъвестен, позовавайки се на ТР № 5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С тълкувателното решение се прие, че при връщане на дадено при начална липса 3 на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

Доводите в насока разграничаване на длъжника на добросъвестен и недобросъвестен, т. е., че недобросъвестният длъжник изпада в забава от момента на получаването, представлява „особено мнения“ на съдия Б, но същото не влияе на взетото решение от мнозинството по тълкувателното дело.

Покана за изпълнение спрямо длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност няма предявена. Ето защо съдът намира, че лихва за забава върху главниците не се дължи. Възражението следва да се остави без уважение като се одобри списъка на приетите предявени вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ така, както е съставен.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 8548/24.07.2026 г. от „АВДЕЯ“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. П., срещу приемането на вземане на Д. М. и включено под № 2 в списък № 3 на приети предявени вземания по чл.

688, ал. 1 от ТЗ спрямо длъжника „СЕЗАРИА“ ООД (н), ЕИК *********, обявен по партидата му в ТР към АВ на 20.07.2026 г., като неоснователно.

ОДОБРЯВА изготвения списък № 3 на приети предявени вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен по партидата на „СЕЗАРИА“ ООД (н), ЕИК *********, на 20.07.2026 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определението да се обяви в Търговския регистър.

Определението да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ и да се съобщи на синдика и възразилия кредитор.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4