Определение № 223 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 325/2025
- Вид
- Определение № 223
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Валентин Димитров Бойкинов, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл. 102а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000325 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от В. Я. Д., чрез процесуалния му представител чрез адв. В. Т., срещу Решение № 22 от 17.04.2025г., постановено по т.д. №30 /2024г., по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Л**** „Г.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. С. обл. С., представлявано от Х. Х. Р. иск с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на общото събрание на с., проведено на 17.05.2024 г., с което е потвърдено наложеното на В. Я. Д. от УС на с. наказание „лишаване от членство за срок от 3 години“.Претендира се отмяна на решението като се твърди неговата неправилност и незаконосъобразност.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ловно-рибарско сдружение снестопанска цел „Г.“, с ЕИК *********, с който е изразено становище за нейната неоснователност.
При служебната проверка на редовността на жалбата по реда на чл. 267 от ГПК съдът установи, че същата е депозирана от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, но е нередовна. Съгласно чл. 261, т.4 от ГПК жалбоподателят е следвало да заплати и представи документ за внесена държавна такса в размер на 40 лв по сметка на ПАС съгласно чл. 18,ал.1, във връзка с чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Доколкото това не е сторено въззивна жалба с вх. № 1759/05.05.2025 г. се явява нередовна.
1
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено, че по делото на Окръжен съд – Смолян нито един от постановените от първинстанционния съд актове, включително и решението не са подписани от съдия. Не са подписани от съдия и протоколите от заседанията, на които е разглеждано делото. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че върху приложените по делото актове без подпис на съдия е материализирано писмено волеизявление на съдебен служител удостоверяващо, че тези актове са препис от съдебен акт в електронна форма на ЕИСС, подписан с КЕП. Приложена е и заповед на П. на Окръжен съд Смолян, с която този служител е определен да заверява възпроизведени на хартиен носител съдебни актове с оглед разпоредбата на чл. 102а, ал.4 от ГПК.
По повод на горната фактическа обстановка следва да се посочи, че в чл. 235, ал.4 от ГПК е предвидено, че решението се изготвя в писмена форма, а с чл.
236, ал. 3 от ГПК е въведено изискването то да се подписва от всички съдии взели участие при постановяването му. В чл. 254, ал.2 от ГПК от страна на законодателя са определени изискванията за съдържание на разпорежданията и определенията на съда постановени в закрито заседание. В т.7 е посочено, че те следва да са подписани от съдиите, т.е. тук също е въведено изискване за писмена форма. Според чл. 150, ал.1 от ГПК за разглеждане на делото в открито заседание се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. В ал.5 е посочено, че той се подписва от П. и с.. Това сочи, че и тук изискването е за писмена форма на протокола и подписване на същия от съдия и секретар. Това значи, че решенията, разпорежданията, определенията на съда и протоколите според законодателя следва да са материализирани на хартиен носител с писмени знаци и да са подписани от посочените по- горе лица. С разпоредбата на чл. 102а от ГПК от страна на законодателя е предвидена възможност за извършването на процесуални действия и издаване на актове в електронна форма. С ал. 4 на този член е посочено, че издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. При приемането на тези текстове обаче законодателят не е счел за нужно да измени съществуващите към момента разпоредби изискващи споменатата по- горе писмена форма на решението, разпореждането, определението и протокола.Това сочи, че същите са действащи и спазването им не е изключено от изискването за извършването на процесулани действия и издаване на актове в електронна форма или от възможността предвидена в чл. 102а, ал.4 от ГПК. Това, а и липсата на изрично препращане към приложението на предвидената в чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги презумпция сочи, че към настоящия момент въпреки 2 извършването на действия или издаването на актове в електронна форма съдът е длъжен да изготвя протоколите, разпорежданията, определенията, решенията и във формата предвидена в текстовете на чл. 150 ГПК, чл. 235, 236 ГПК и чл. 254 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 325/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Смолян за администриране, за оставяне на въззивна жалба вх. № 1759/05.05.25г. подадена от В. Я. Д., чрез чрез адв. В. Т. против Решение №22/17.04.2025г., постановено по т . д. №30 /2024г., по описа на Окръжен съд – Смолян без движение, до внасяне от жалбоподателя на държавна такса в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ по сметка на АС - Пловдив за държавни такси, както и за полагане на саморъчен подпис от съдията-докладчик върху всички съдебни актове по делото.
След изпълнение на горните указания, делото да се върне на Апелативен съд – Пловдив за разглеждане на подадената жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3