Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 20.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 61/2025
Вид
Решение № 162
Подписан
20.03.2025
В сила
11.11.2025
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20251001000061 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК.

С решение № 24 от 22.01.2025г., постановено по т.д. 1284/2023г., по описа на ВКС, I т.о. е отменено решение № 28 от 18.01.2023г. по в.т.д. № 263/2022г. по описа на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Дадени са задължителни указания за произнасяне по същество на спора, с оглед оплакванията във въззивните жалби на двете страни - относно действието на договор per. № Д1- 16/20.06.2013г. в процесния период и значението на издадените от ищеца и осчетоводени от ответника данъчни фактури, съответно по основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Дадени са указания на въззивния съд да се произнесе за разноските за производството пред ВКС.

Въззивното производство е образувано по жалба от ответника - „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, чрез юр. А. срещу решение № 261546 от 26.11.2021г. по т.д. № 1508/2020г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца - „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, сумата от 85 527,15 лева главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 10.08.2020г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 20 655,64 лева изтекли лихви за периода от 10.08.2017г. до 10.08.2020г. и е осъден да заплати на ищеца 8 704,89 лева разноски по делото.

Въззивникът/ответникът - „Специализирана болница за активно лечение на хематологични 1 заболявания“ ЕАД счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди, че решението е постановено в противоречие на разпоредбата на чл.116, б. „а“ от ЗЗД и чл. 235, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че сумите по процесиите фактури за периода от 01.05.2016 год. до 31.12.2016 год. не са дължими и са погасени по давност към датата на предявяване на иска. В тази връзка се поддържа, че с потвърдително писмо № 616 от 17.03.2017год. ответникът не е извършил признание на дължимите суми по фактурите и няма признание което е годно да прекъсне давността. На следващо място твърди, че потвърдителното писмо не е подписано от изпълнителния директор на ответното търговско дружеството, а от неговия главен счетоводител, който никога не бил упълномощаван да представлява дружеството, нито да извършва признание на негови задължения, поради което процесното потвърдително писмо няма правно действие и не можело да се тълкува като признание на задължения по чл.116, б. “а“ от ЗЗД. Според ответника, решението за дължимостта на сумите по процесиите фактури се основавало на неподписан документ „Справка за контрагент за синтетична сметка /подсметка/ с дата за работа 31.12.2016год.“, която не е и приложение към потвърдителното писмо. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно се бил позовал на този документ, въпреки възражението за допускането му като доказателство по делото и липсата на подпис върху него. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените обективно и кумулативно съединени искове като неоснователни и погасени по давност. Претендира разноски за двете инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в предходното въззивно производство.

Въззиваемият/ищецът - „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. Ц.. Излага подробни съображения по наведените от въззивника-ответник твърдения, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на насрещната страна. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба на ответника без уважение и в тази част да потвърди процесното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ищеца - „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, чрез адв. Ц. срещу решение № 261546 от 26.11.2021г. по т.д. № 1508/2020г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответника - „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, съответно за сумите над 85 527,15 лева главница до 153 477,29 лева и над 20 655,64 лева до 45 425,84 лева изтекли лихви за периода от 10.08.2017г. до 10.08.2020г. и е осъден да заплати на ответника 233,08 лева разноски по делото.

Въззивникът/ищецът - „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост относно размера на присъдената неустойка по чл. 86 от ЗЗД, като се прави искане в тази си 2 част решението да бъде отменено и постановено ново за уважаване на исковите претенции в пълния си предявен размер. Твърди, че вземанията на ищеца по процесните фактури не са периодични и не се погасяват с кратката 3 годишна давност, а се погасяват с 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Според ищеца, исковата претенция не е обвързана с договор и произтича от процесните фактури. На следващо място твърди, че имало налични доказателства за прекъсване на давността за периода от 01.01.2017год. до 10.08.2017год., а именно- потвърдително писмо от 20.02.2019год., с което „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания,, ЕАД потвърдил задълженията си към ищеца към 31.12.2018год. в размер на 1 050 204,23 лева, както и Годишен доклад за дейността и ГФО за 2017год., обявен в ТРРЮЛНЦ, където на стр. 46, т. 7 е посочено задължение към жалбоподателя в размер на 922 000 лева към 31.12.2017год. Това представлявало извънсъдебно признание на ответника по чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, което не било съобразено от първоинстанционния съд. На последно място се твърди, че имало наличие на грешка в изчисленията относно размера на лихвата по чл. 86 от ЗЗД, която довела до присъждане на лихва в по-малък размер от действително дължащия се. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените обективно и кумулативно съединени искове като доказани и основателни. Претендира разноски за въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в предходното въззивно производство.

Въззиваемият/ответникът - „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез юр. А.. Излага подробни съображения по наведените от въззивника-ищец твърдения, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на насрещната страна. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба на ищеца без уважение и в тази част да потвърди процесното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

От доказателствата по делото се установява и страните не спорят във въззивното производство, че „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ и „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД ползват обща сграда на ул. „Пловдивско поле“ № 6, че между тях е сключен договор № Д1- 16/20.06.2013год. за междуболнично сътрудничество за предоставяне на немедицински услуги, изменен със споразумение № Д1-3#2/31.12.2015год. и срок на действие до 01.05.2016год. Съгласно договора, страните по делото са договорили съвместно заплащане на консумативите и други разходи за общо ползваната болнична сграда, а именно: разходи за електрическа енергия, за студена вода, за топлоенергия, разходи за абонаментна поддръжка и сервиз на асансьори /5 на брой/, разходи за извозване на битови отпадъци, разходи за охрана на прилежащия сграден фонд, разходи за наем и поддръжка на изтривалки, както и на ползвания кислород от централната кислородна инсталация. След изтичането на договора 3 страните по него не са сключили нов, но са продължили да разделят консумативните разходи по експлоатацията на сградата, съгласно уговорения начин в прекратения договор.

Вземането на ищеца е с обща стойност 153 477,29 лева, за което е издал 109 фактури за периода от 01.05.2016год. до 30.12.2017год. и с №№: 4191/20.06.2016г., 4195/21.06.2016г., 4196/22.06.2016г., 4210/12.07.2016г., 4212/12.07.2016г., 4215/12.07.2016г., 4225/13.07.2016г., 4226/14.07.2016г., 4227/14.07.2016г., 4228/14.07.2016г., 4229/14.07.2016г., 4231/26.07.2016г., 4232/27.07.2016г., 4241/29.07.2016г., 4251/12.08.2016г., 4252/12.08.2016г., 4255/22.08.2016г., 4271/31.08.2016г., 4281/01.09.2016г., 4302/19.09.2016г., 4303/20.09.2016г., 4326/14.10.2016г., 4327/14.10.2016г., 4328/14.10.2016г., 4337/25.10.2016г., 4338/25.10.2016г., 4350/02.11.2016г., 4356/04.11.2016г., 4357/04.11.2016г., 4374/15.11.2016г., 4375/15.11.2016г., 4376/16.11.2016г., 4377/16.11.2016г., 4378/16.11.2016г., 4380/17.11.2016г., 4384/22.11.2016г., 4397/30.11.2016г., 4412/08.12.2016г., 4426/30.12.2016г., 4434/30.12.2016г., 4438/30.12.2016г., 4450/12.01.2017г., 4451/12.01.2017г., 4452/13.01.2017г., 4453/16.01.2017г., 4455/19.01.2017г., 4460/19.01.2017г., 4494/22.02.2017г., 4495/22.02.2017г., 4496/22.02.2017г., 4504/28.02.2017г., 4506/28.02.2017г., 4512/28.02.2017г., 4515/28.02.2017г., 4521/09.03.2017г., 4534/20.03.2017г., 4536/20.03.2017г., 4537/20.03.2017г., 4554/04.04.2017г., 4558/04.04.2017г., 4571/25.04.2017г., 4572/27.04.2017г., 4573/27.04.2017г., 4579/28.04.2017г., 4592/10.05.2017г., 4605/22.05.2017г., 4608/22.05.2017г., 4613/31.05.2017г., 4631/12.06.2017г., 4645/16.06.2017г., 4648/20.06.2017г., 4649/27.06.2017г., 4652/27.06.2017г., 4657/30.06.2017г., 4658/30.06.2017г., 4669/11.07.2017г., 4672/11.07.2017г., 4688/31.07.2017г., 4691/31.07.2017г., 4701/17.08.2017г., 4702/17.08.2017г., 4703/17.08.2017г., 4704/21.08.2017г., 4706/21.08.2017г., 4712/31.08.2017г., 4732/13.09.2017г., 4735/13.09.2017г., 4737/14.09.2017г., 4747/18.09.2017г., 4748/19.09.2017г., 4756/29.09.2017г., 4759/29.09.2017г., 4772/13.10.2017г., 4778/27.10.2017г., 4779/27.10.2017г., 4782/30.10.2017г., 4790/31.10.2017г., 4811/13.11.2017г., 4812/13.11.2017г., 4835/30.11.2017г., 4854/08.12.2017г., 4858/11.12.2017г., 4861/11.12.2017г., 4867/14.12.2017г., 4870/14.12.2017г., 4872/15.12.2017г., 4873/15.12.2017г., 4887/28.12.2017 г. и 4895/29.12.2017 г. С потвърдително писмо от ответника изх. № 616/17.03.2017год., подписано от гл. счетоводител- А. Г./л. 15 от т.д. № 1508/20г. по описа на СГС/, са потвърдени негови задължения към ищеца към 31.12.2016год. в размер на 841 561,58 лева. С двустранно подписано от страните по делото споразумение за прихващане от 03.01.2018г./л. 1154 от т.д. № 1508/20г. по описа на СГС/, се установява, че ответникът признава парично задължение към ищеца в общ размер на 601 313,53 лева, но видно от приложената справка за разчети, подписана от гл. счетоводител на ищеца, те са за вземания по други договори и фактури, които не са предмет на настоящото производство. От годишен доклад за дейността и ГФО за 2017 год. на „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, обявен в ТР на 12.08.2019/л. 1181 от т.д. № 1508/20г. по описа на СГС/, се установява, че ответникът признава парично задължение към ищеца в общ размер на 922 000 лева. Този доклад е подписан от изп. директор и гл. счетоводител на ответното търговско дружество.

По делото е прието и кредитирано, неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице С., изготвило съдебно-счетоводната експертиза в първоинстанционното производство.