Определение № 1317 от 06.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1317 гр. Благоевград, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200501131 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 22579/24.09.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, представлявано от управителя Д. М. М., против Определение 1713/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 3437/2024 г. по описа на РС - Благоевград.

С атакуваното определение е отхвърлена молбата на адвокат Д. М. М., процесуален представител на ищеца Б. Е. Ц., за изменение на решение № 559/03.07.2025 г. постановено по гр.д. № 3437/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград в частта за разноските.

Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че по делото са били разгледани два установителни иска и един осъдителен срещу двама различни ответници, както и че съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съдът е задължен да определи минимално възнаграждение за всеки иск. Счита, че според чл. 2, ал.

5 от Наредбата, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Позовава се на съдебна практика на ВКС.

Ответникът по частната жалба „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, е подал писмен отговор, с който моли съда да остави без уважение депозираната 1 от ищеца частна жалба срещу определението на първоинстанционния съдебен състав, с което е отказано изменението на съдебното решение в частта с разноските. Излага съображения.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Б. Е. Ц., ЕГН **********, гр. *****, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, представлявано от управителя Д. М. М., срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.

С Решение № 559/03.07.2025 г. постановено по гр.д. № 3437/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград е прогласен за нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за паричен заем 805353/30.01.2023г., сключен между Б. Е. Ц., ЕГН **********, като заемополучател, и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, като заемодател, както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „ Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П. П., е осъдено да заплати на Б. Е. Ц., ЕГН **********, гр. ****, сумата от 83,49 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по Договор за паричен заем № 805353/30.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г. до окончателното плащане. С решението съдът е осъдил ответниците да заплатят на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, представлявано от управителя Д. М. М., основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

По делото е подадена молба от адв. Д. М., за изменение на Решение № 559/03.07.2025 г. постановено по гр.д. № 3437/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград в частта за разноските. Сочи, че съдът му е присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 200 лв. по предявените искове срещу двамата ответници, а справедливият размер на възнаграждението бил поне по 480 лв. с ДДС за всеки иск.

С атакуваното определение е оставена без уважение подадената молба от адв.Д. М., за изменение на Решение № 559/03.07.2025 г. постановено по гр.д. № 3437/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград в частта за разноските.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалвания акт за правилен и законосъобразен. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя 2 възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021 г., Т. К., I т. о. на ВКС в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1 от ЗАдв.: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78 ГПК/.

Правомощието на съда по прилагането на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 2834/2023 г., Г. К., III г. о. на ВКС).

Съгласно решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лице, като нищожността е задължителна за съда и за всички минали или бъдещи последици. Прието е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 от 3

ЗАдв.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 от ДФЕС, определените с цитираната Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения същите не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.

38, ал. 2 от ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр. №563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.). При това положение, дължимото се в полза на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.).

В случая и по двата предявени иска - установителния - за недействителност на договора за поръчителство по чл. 26 от ЗЗД и осъдителния - за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 26 от ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по двата иска е една и съща.

Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора съобразно критериите по ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност на договора за кредит е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума. Същевременно, извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия се изразяват единствено в изготвянето на искова молба и становище по делото, в което се изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание. Ето защо, като се отчете горното и икономическата конюнктура в страната, съдът намира, че правилно с атакуваното определение районният съд е отказал да увеличи присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство.

По изложените съображения, атакуваното Определение № 1713/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 3437/2024 г. по описа на РС Благоевград следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1713/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 3437/2024 г. по описа на РС - Благоевград.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5