Определение № 3444 от 11.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3444 гр. Варна, 11.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101201 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 19220/03.08.2023 г. от адв. М. Д. – процесуален представител на К. Г. Германова – Д. и З. С. Х., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело Решение № 798/29.06.2023 г., като бъдат присъдени такива на основание чл. 38 от ЗА, във вр. с чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва се, че по делото е оказана безплатна правна помощ, което е видно от представения договор за правна защита и съдействие, като посоченият размер на възнаграждението не е уговорен между страните, а е вписан минималният такъв по предявените искове, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко Войвода“, чрез адв. Х. Раев, с който се изразява становище за недопустимост на молбата поради просрочие, а евентуално - оставянето без уважение като неоснователна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 6, във вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ, образувано по исковете на К. Г. Германова - Д. с постоянен адрес: гр. Варна, ул. "Злетово" № 25, ЕГН ********** и З. С. Х., с постоянен адрес: гр. Варна, *************** ЕГН **********, против Сдружение в обществено полезна дейност „Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода" - гр. Варна, *********** с председател Румяна Вълчева, ЕИК 103117771, за отмяна на всички взети решения на проведеното на 23.05.2022 год. редовно отчетноизборно Общо събрание.

Съдът се е произнесъл с Решение № 798/29.06.2023 г., като е отменил четири от шестте взети решения на общото събрание и е отхвърлил исковете за останалите две решения, като се е произнесъл и по отношение на разноските на двете страни.

В конкретния случай постановеният съдебен акт съдържа произнасяне по отношение на разноските, поради което по правната си същност молбата е за изменение, а не за допълване на решението в частта за разноските.

С оглед задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, дадени в т. 9 на ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските.

1

Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.

Списъкът би могъл да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото, стига претендираното вземане за разноски да бъде определено /или определяемо по посочен от страната ясен начин/ по вид и размер и да е адресирано до съда. Доколкото в настоящия случай по делото липсва представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, то съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не са изключени от изискването, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението (за представяне на списък по чл. 80 от ГПК) случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38, ал.

2 от ГПК. Самият законодател в разпоредбата на чл. 80 от ГПК не ограничава това задължение само до тези, които са понесени от страната в процеса. Доколкото адвокатското възнаграждение се третира от ГПК като разноски, независимо дали е платено, или се дължи на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, то следва да бъде посочено като вид и размер в списък по чл. 80 от ГПК. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от мотивната част на т. 2 от посоченото тълкувателно решение, според която списъкът следва да съдържа посочване на разноските, които страната счита, че следва да й бъдат присъдени. Смисълът законодателят да въведе изискването за представяне на списък на претендираните в определен размер разноски като предпоставка за допустимост на молбата за изменение, но не и на молбата за допълване е, че съдът, за да се произнесе по съществото на искането, следва да установи дали е налице несъответствие между това, което е присъдил със съответния акт и това, което страната е поискала, респ. да обоснове основателност или не на претендираното от нея като разноски. Липсата на представен списък, в който е посочен вида и размера на претендираните разноски, е пречка да бъде направена такава преценка, поради което наличието му е въздигнато в процесуална предпоставка за допустимост за разглеждането на молбата по чл. 248 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 19220/03.08.2023 г. от адв. М. Д. – процесуален представител на К. Г. Германова – Д. и З. С. Х., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 798/29.06.2023 г., постановено по гр. дело № 1201/2022 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2