Решение № 50 от 12.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Б., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Я. като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20231200900118 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба подадена от “Дан Инвестмънт” ЕООД, чрез адв. Я. и e насочена срещу “МКорект Строй” ЕООД, представлявано от управителя Л. М..

В исковата молба са развити съображения, че между ищцовото и ответното дружество са фигурирали трайни търговки отношения по силата на сключен договор за извършване на изкопни и насипни дейности. Твърди се, че съгласно така сключения договор ищцовото дружество е предоставило транспорт на земни маси и инертни материали до 10 км., както и изкопни и насипни работи с верижни багери, като страните са се съгласили цената, която дружеството – ответник следва да заплати, да бъде в размер на 131,25 лв. на час без ДДС за изкопни и насипни работи с верижен багер над 30 тона съгласно чл. 1 от Договора, а 51,25 лв./час за транспорт до 1 км, а до 10 км – 0,28 ст. тон/км. Сочи се в исковата молба, че след извършване на изкoпните и насипни работи за периода от 15.09.2022 година до 30.11.2022 година изпълнителят съгласно т. 3 на чл. 2 от Договор е издал на възложителя два броя фактури, ведно с Протоколи образец 19, а именно фактура № 157 за сумата в размер на 75 835,80 лв. и фактура № 167 в размер на 49 470,00 лв., като и двете фактури са надлежно осчетоводени от възложителя и същия е 1 ползвал данъчен кредит по тях. Изложени са твърдения, че от възложителя са наредени само плащания по фактура под № 157 от дата 31.10.22 година за сумата 75 835,80 лв., като към датата на предявяване на настоящата искова молба се твърди, че не е заплатена единствено сумата по фактура № 167 в размер на 49 470,00 лв. за извършени строително-монтажни работи, които подробно са описани в исковата молба.

Предвид изложеното и предвид въведените твърдения, че ответното дружество не е заплатило стойността на извършените от ищеца СМР на обща стойност 49 470,00 лв. с ДДС се отправя и настоящoто искане до съда с предявяването на настоящата искова молба и с отправен петитум, ответникът „М Корект Строй“ ЕООД, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление: гр.

К., площадка АЕЦ, представлявано от Л. Б. М. да заплати на ищцовото дружество „Дан Инвестмант“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Б., ул. *, представлявано от Г. И. сумата в размер на 49 470,00 лв., представляваща неплатена цена за извършен от ищеца в полза на ответника транспорт на земни маси и инертни материали и изкопни и насипни работи, с верижни багери, съгласно сключен договор между страните от 10.10.2022 година, за което е издадена фактура под №167, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Отправено е искане и за осъждане на ответното дружество да заплати и сумата в размер на 9 894,00 лв., представляваща договорна неустойка съгласно чл. 9, ал 2 от сключения помежду им договор от 10.10.2022 година.

Препис от тази искова молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в указания му двуседмичен срок не е депозиран писмен отговор чл. 367, ал 1 и 2 от ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е за заплащане сумата в размер от 49 470,00 лева, представляваща неплатена цена за извършен от ищеца в полза на ответника транспорт на земни маси и инертни материали и изкопни и насипни работи с верижни багери съгласно Договор от 10.10.2022 г., за което е издадена Фактура с № 167, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на 2 задължението, както и сумата в размер от 9894,00 лева, представляваща договорна неустойка съгласно чл. 9, ал. 2 Договор от 10.10.2022 г.

За основателността му, ищецът следва да докаже, че изпълнението на процесните СМР му е било надлежно възложено от ответника – изрично или конклудентно, включително чрез последващо одобрение от оправомощено лице, че дейностите са изпълнени/разходите са извършени съобразно уговореното, както и каква е стойността на дължимото за тях възнаграждение.

От събраните доказателства се установява, че „ДАН ИНВЕСТАМНТ“ ЕООД, ЕИК: * и „М КОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: * са се намирали в трайни търговски отношения, по силата на сключен Договор за извършване на изкопни и насипни дейности. Съгласно сключения договор, ищецът е предоставял транспорт на земни маси и инертни материали до 10 км. и изкопни и насипни работи с верижни багери като страните са се съгласили цената, която „М КОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД да заплати, да бъде в размер на 131,25 лв./час без ДДС за изкопни и насипни работи с верижен багер над 30 тона съгласно чл. 1 от Договора, 51,25 лв./час за транспорт до 1 км., а до 10 км. - 0,28 ст. тон/км.

След извършване на изкопни и насипни работи за периода от 15.09.2022 г. до 30.11.2022 г., Изпълнителят съгласно т. 3 на чл. 2 от Договора, е издал на възложителя два броя фактури, ведно с Протоколи образец 19, а именно Фактура с № 157 за сумата в размер от 75 835,80 лева и Фактура с № 167 в размер от 49 470,00 лева.

Видно от Фактура №0000000167/30.11.2022 г., същата е издадена за извършени СМР, съгласно Протокол образец 19, №3 от 30.11.2022 г. В последния са описани подробно всички извършени строителни и монтажни работи, всяка една дейност, мярка –мсч, количество, единична цена и обща стойност на извършената услуга.

Съдът, след като се запозна с наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не с спорно, че между страните има сключен и е налице облигационен договор. Съгласно договора страните са се съгласили относно цената, на която ще се извършват изкопните дейности и извозването на земните маси.

3

Ответникът не оспорва и факта,че са налице пет фактури, които са изплатени изцяло, осчетоводени и е ползван данъчен кредит.

В настоящия случай, не е спорно също така,че фактура №167 от 30.11.22 година не е изплатена на ищцовото дружество, но същата е осчетоводена, като в осчетоводяването лично ответникът е записал, че е по протокол образец 19 № 3 от 30.11.22 година.

Предвид така събраните доказателства съдът намира, че с категоричност се установява извършването на посочените в протоколите СМР, както и възникването на задължение за заплащането им.

Наведената от ищеца и поддържана в хода на делото фактическа обстановка, като основание за неговата искова претенция, сочи на договорно неизпълнение по двустранен договор. Въз основа на така сключения договор следва да се приеме, че е възникнало между страните смесено търговско правоотношение, включващо договор за изработка и договор за превоз.

Въпреки че договорът е наименован за извършване на изкопни и насипни работи и в предмета му е посочено, че се отнася за превоз на земни маси и инертни материали, страните са постигнали съгласие за цена, както за транспорт на земни маси, така и за машинен изкоп и за услуга с верижен багер. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й. В процесния случай е безспорно установено, че ищецът като изпълнител по процесния договор от 10.10.2022 г., е извършил поети с договора СМР. Доколкото двата посочени договора са двустранни и възмездни, всяка една от страните по тях може да иска пълно изпълнение от насрещната страна, ако е изпълнила своите задължения точно. Съгласно чл. 266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.Установяването на изпълнената и приета работа се извършва с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства, съдебно техническа експертиза, чрез гласни доказателства. В чл. 372 от ТЗ е уговорено превозното възнаграждение - кой го заплаща и към кой момент, освен ако не е уговорено друго. При тази нормативна уредба и въз основа на представените доказателства следва да се прецени дължи ли се претендираната сума по процесната фактура.

По делото ответникът не е оспорил представените приемателни протоколи и не е ангажирал и доказателства в подкрепа на твърдението си, че 4 извършената от изпълнителя работа не е била приета. Ответникът не е поддържал и твърдение, че некачественото изпълнение е последица от скрити недостатъци. Следователно, работата се счита приета, по аргумент от чл. 264, ал. 3 ЗЗД и поръчващият дължи уговореното възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т. е. приемане е налице, само когато реалното получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На поръчващия е вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета. За да възникне правото на изпълнителя да получи пълното дължимо възнаграждение, е необходимо работата да бъде приета.

Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, включва: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа; приемане на работата.

По делото се доказа, че ответникът с конклудентни действия е приел извършената работа. Въпреки, че се твърди, че оспорването на изпълнението на договора е направено между двамата управители, то по делото не се ангажираха никакви доказателства, че такова е направено и работата не е приета от ответника.

На следващо място ответникът не оспорва, че съгласно договора фактурата е приета и осчетоводена и тя е с основание – Протокол №3.

Фактът,че протоколът не е подписан, но той служи като основание за плащане на дружеството, означава че работата е приета без възражение. Действията по отразяване на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включително и дневните покупки и продажби по ДДС и включването на данъчен кредит по същата, извършените частични плащания представляват частично признание на задължението и доказва неговото съществуване, като същевременно следва да се ценят както признания за съществуването отразено в нея задължение. В случая поръчката е изпълнена, същата е 5 отбелязана, че е по протокол № 3 в самата фактура и след нея има още четири фактури по същия договор, които са платени, още повече, че и преди нея има фактура № 157, която е платена.

Освен това, в договора изрично е уговорено, че възложителя се задължава да предостави техническо лице на обекта за контрол по качеството на изпълнение на видовете дейности, което ще подписва протоколите за извършените дейности. Ако не стори това, възложителя изпада в забава за изпълнение на задълженията по този договор.

Доколкото по делото липсват данни такова лице да е било на обекта и да изпълни поетото задължение по контрол и качество на извършената работа, то не може и да бъде лишен изпълнителя от заплащане на извършеното и впоследствие да се твърди некачествено изпълнение. В случая възложителя е бил длъжен да следи за качеството на извършената работа още към момента на нейното изпълнение, а не няколко години след осъществяването й, респ. протоколирането й и осчетоводяване на издадената фактура.

При преценка на всички доказателства по делото съдът счита,че предявения иск е основателен.

Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл. 86 ЗЗД, който се явява акцесорен такъв и е основателен, с оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено, т.е. налице е забава, която следва да се обезщети парично. Ищецът претендира заплащане и на договорената неустойка.

Съгласно чл.10, ал.2 от договора, подписан на 10.10.2022 г., при забава в плащането на възложителя, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на 1 % от стойността на фактурата за всеки просрочен ден до окончателното изплащане, но не повече от 20 %. Съгласно чл.2 от договора, страните са се договорили плащанията да бъдат извършени в пет дневен срок след предоставяне на фактурата и протокол за извършените дейности. Ето защо следва да се приеме, че възложителя е в забава и същата, тъй като не е заплатил фактурата в договорените срокове повече от двадесет дни, поради което претенцията с правно основание чл. 92 от ЗЗД е основателна.