Определение № 575 от 23.05.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 280/2024
- Вид
- Определение № 575
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 14, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 14, ал. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 56, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 59, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 7, ал. 1 и 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 7, ал. 1 и 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 156, изр. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл. 61, ал. 2 и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 61, ал. 2 и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 62 · Закон за устройство на територията
- чл. 62, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575 гр. Благоевград, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20241200100280 по описа за 2024 година съобрази следното:
Ищци в процеса са Е. С. М., ЕГН **********, адрес гр. Б, бул. „С“ №, лично и действащ като ЕТ „Е. М. - Х“, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. Б, бул. „Св. Д.
С.“ №, физическо лице-търговец Е. С. М., и съпругата му М. Л. М., ЕГН **********, адрес гр. Б, бул. „Св. Д. С“ №.
Претенциите са насочени срещу О Б, БУЛСТАТ , гр. Благоевград, пл. „Г И-М“ №, представлявана от кмета М. П. Б.
Исковата молба е редовна и допустима. Депозиран е писмен отговор, който също съответства на изискванията на ГПК.
Проектът за доклад по делото е следният:
1. Факти и обстоятелства по казуса - ищците твърдят, че са собственици на недвижимите имоти, находящи се в гр. Благоевград, с административен адрес гр. Б, ул.Г№, и заснети в кадастралната карта и кадастралните регистри като сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. С разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет Благоевград, на С.К.
М. било разрешено, в съответствие с одобрените /съгласувани/ проекти на 10.12.1990 г. от арх. К.Х., да извърши предвидените в проекта строителни работи по дадена линия и ниво от службата при ОНС за обект „Сервиз за строителни услуги по плана на ЦГЧ“.
Местоположението на разрешения строеж и връзката му с предвижданията на градоустройствената основа от гледище на застрояване, били отразени на скица № 100 /ситуация М 1:500/, издадена на 22.09.1990 г. и съгласувана с всички заинтересовани институции. С решение № 395 от 15.05.1990 г., постановено по гр. дело по описа на Окръжен съд Благоевград за 1990 г., била регистрирана Колективна фирма на С М., Е.
С. М. и К С. М.. С разрешение за строеж № 16-2 от 15.01.1991 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет Благоевград, било разрешено на С К М., регистрирал колективна фирма, да изпълни строителството съгласно книжата. С решение № 6742 от 24.12.1991 г., постановено по гр. д. № 322 по описа на 1
Благоевградския окръжен съд, било вписано прекратяване на СД „М. и сие“ по общо съгласие на съдружниците. С решение от 1991 г. бил регистриран ЕТ „Е.“. Въз основа на строителното разрешение, в периода 1991-1995 г. процесните сгради били изградени като производствено-търговски комплекс, на административен адрес гр. Б., *** от 1993 г., на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8 за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите в Република България и чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, било разрешено да бъде въведен в експлоатация обект с дейности по ел. табла, тръбна мебел, студена обработка на метали и механична работилница. С разрешение № 1 от 1994 г., на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8 за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите в Република България и чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, се разрешило да бъде въведен в експлоатация обект "М" - ул. Д.Г с предмет на дейност „Продажба на промишлени стоки - ел. материали“. През 1995 г. било извършено заснемане на изградения обект - производствено-търговски комплекс на адрес гр. Б., ул. "Д.Г", с възложител ЕТ „Хиит - М.и“. Заснемането било одобрено от Комисията по ТСУ и Главния архитект при Община Благоевград. Строителството било изпълнено в съответствие с издаденото разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет Благоевград и одобрените проекти, от ЕТ „Е. М. - Хиит 91“ и ЕТ „Серафим М. - Хиит“, а финансирането било от ЕТ „Е. М. - Хиит 91“. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Благоевград, разрешеният обект бил заснет/отразен като 4 сгради с идентификатори ***, ***, *** и ***. Това обстоятелство било посочено и в издадена от кмета на Община Благоевград заповед в образувано пред същия административно производство по чл. 225а от ЗУТ. Със заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, било наредено, в тридесетдневен срок от влизането й в сила, да бъде премахнат „Сервиз за битови услуги“, изграден в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.
Благоевград. В обстоятелствената част на тази заповед било прието от фактическа страна, че С.К. М. е имал издадено разрешение за строеж № 16-2/15.01.1991 г., издадено от ОНС Благоевград, и решение № 16 от 15.01.1991 г. на зам. председател на ОНС. Прието било още, че е бил изпълнен масивен търговски обект без одобрени инвестиционни проекти, който строеж по документи представлявал „Сервиз за битови услуги“, а по кадастрална карта бил отразен с 4 идентификатора, както следва: сграда с идентификатор ***, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 78,61 кв. м., като югоизточната фасада на сградата е изградена върху подпорната стена на река Б.Б.; сграда с идентификатор ***, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 44,60 кв. м., като югоизточната й фасада е изградена върху подпорната стена на река Б.Б.; сграда с идентификатор ***, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 40,39 кв. м., като югоизточната фасада на сградата също е изградена върху подпорната стена на река Б.Б.; и сграда с идентификатор ***, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 43,23 кв. м., като и нейната югоизточна фасада е изградена върху подпорната стена на река Б.Б.. Така издадената заповед за премахване на „незаконен строеж“ била оспорена с жалба пред Административен съд Благоевград. С решение № 4133 от 19.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1658/2023 г. на Върховен административен съд, било отменено решение № 2173 от 19.12.2022 г., постановено по адм. д. № 77/2022 г. на Административен съд Благоевград, и била постановена отмяна на заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград. Строежът не бил незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, когато съответствал на влезли в сила инвестиционен проект и строително 2 разрешение. Изискване за законосъобразност на всеки от тези два самостоятелни административни акта било съответствието им с подробния устройствен план /чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ/, затова с влизането им в сила то се считало за установено, и то окончателно. Окончателността произтичала от регламентираната в чл.
156, изр. 2 от ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключвала възможността за отмяната им чрез извънредните способи, а следователно и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с плана.
Отмяна на одобрени проекти и строителни разрешения за построени и използващи се строежи, съгласно чл. 154а от ЗТСУ /отм./, не се допускала. С разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет Благоевград, на С.К. М. било разрешено, в съответствие с одобрените /съгласувани/ проекти на 10.12.1990 г. от арх. К.Х., да извърши предвидените в проекта строителни работи по дадена линия и ниво от службата при ОНС, за обект „Сервиз за битови услуги по плана на ЦГЧ“. Очевидно било, че се касае до разрешение за извършване на строително-монтажни дейности.
Изпълнението на строително-монтажните работи /строителството/ на сервиза за битови услуги било надлежно разрешено при действието на ЗТСУ и въз основа на одобрени/съгласувани проекти и дадени линия и ниво. Като такъв, обектът не бил незаконен. В казуса следвало да бъде приет за приложим принципът, че естеството и правните последици на актовете се определят в зависимост от тяхното съдържание, а не от наименованието им. Неправилно било прието от Община Благоевград, че се касае за разрешение за временен търговски обект по чл. 197 от ЗТСУ /отм./. Дори и в книжата да била посочена тази правна норма, то, видно от съдържанието на цитираното разрешение № 16-2, волята на административния орган /при тяхното издаване/ била не за поставяне на обект, а за разрешаване на изпълнение на строително-монтажни работи за сервиз за строителни услуги. Наличието на издадени строителни книжа, въпреки посочената разпоредба, обуславяло извод, че е разрешен строеж от вида на тези по чл. 315 от ППЗТСУ /отм./. Считано от изграждането им, процесните обекти винаги били ползвани от Е. С. М., лично и за осъществяване на неговата търговска дейност, като ЕТ „Е. М. - Хиит 91“, в сферата на услугите, производството на стоки за потребление и покупко-продажбата на стоки. Обектите били използвани като търговски такива - според тяхното предназначение. Посредством същите обекти била развивана търговската дейност на ЕТ „Е. М. - Хиит 91“. Никой не оспорвал правата на собственост на Е. С. М., лично и като ЕТ „Е. М. - Хиит 91“. За всички собственици и ползватели на съседни обекти, изградени в поредицата на ул.
Д.Г., именно ищците били собственици на същите. Спрямо процесните обекти именно ищецът упражнявал всички фактически и правни действия, включени в правомощията на собственика на една вещ. Многократно Общинският съвет и общинската администрация при Община Благоевград били сезирани от ищеца, както и от останалите собственици на търговски обекти на ул. Д.Г., с искане за започване и приключване на административни производства по уреждане на статута на процесните сгради, по изменение на застроителния план, по облагородяване на терена около същите и др. Обектът бил изпълнен и реализиран през 1991-1995 г., в съответствие с одобрените строителни проекти и разрешение за строеж от Общински народен съвет Благоевград. Той, със съгласието на общината, бил построен в общински поземлен имот. Отмяна на одобрени проекти и строителни разрешения за построени и използващи се строежи, съгласно чл. 154а от ЗТСУ /отм./, не се допускала. На тази база, в периода 20.08.1996 г. - 29.08.1996 г., били сключени четири договора за наем на общински недвижим имот-закрита площ с Община Благоевград. Продължаването на 3 срока на договорите с наематели на общинска собственост след 2002 г., на база решение № 116 по протокол № 7 от 29.05.2002 г. на Общински съвет Благоевград, било спряно като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 606 от 16.12.2002 г. на БлОС, във връзка с решение № 7452 от 15.07.2003 г. на ВАС, поради противоречие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от ЗОС, както и с чл. 13 от Наредбата на Общински съвет Благоевград. През 1993 г. Община Благоевград изготвила и одобрила проект по благоустрояване и озеленяване. В този проект обектът бил отразен под № 1 и 2 в чертежа по благоустрояване и озеленяване. Немалка част от проекта била изпълнена от ЕТ „Е. М. - Хиит 91“ заедно с още няколко фирми, собственици на съседни обекти, също отразени в проекта, което било съдебен факт. През 1998 г. от С.Б., в което били включени фирмите на 12 ЕТ, сред които и ЕТ „Е. М. - Хиит 91“, мотивирали необходимостта за развитие на бизнеса и изграждане на базата и магазинната мрежа, и поискали районът на търговските обекти да бъде обособен в градоустройствения план като зона по чл. 36, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ и да намери своето градоустройствено решение като търговски комплекс. На 04.03.1999 г. до ЕТ „Е. М. - Хиит 91“ било изпратено писмо с peг. индекс П-03-527 на заместник-кмета и на главния архитект на Община Благоевград, с което адресатът му бил уведомен, че с протокол № 9, решение № 17 от 11.12.1999 г., архитектурно-градоустройствената комисия при Община Благоевград е изразила становище, че може да се проучи възможността за създаване на градоустройствена основа с цел узаконяване на ВТО в кв. 216 /парк С., по ул. Д.Г./ по плана на гр. Благоевград, само за обекти по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./ и изпълнени по одобрена проектна документация. С решение № 178 по протокол № 10 от заседание на Общински съвет Благоевград, проведено на 02.09.1999 г., ОбС дал съгласие за обекти, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, да бъде отстъпено право на строеж на собственика на сградата, като за целта той защити това си право, ако отговарят на следните допълнителни условия: имат застроителен режим по одобрения ЗРП на квартала; имат одобрени проекти и строително разрешение; обектите са изпълнени съгласно одобрените проекти; и земята, върху която са изградени, е безспорна общинска собственост. На 02.04.2001 г. от страна на ищеца било подадено ново напомнително писмо-искане до Общински съвет Благоевград и до кмета на община Благоевград относно искания по § 16 и 17 от измененията на устройствения закон, касаещи статута на обектите, сред които и процесните.