Решение № 104 от 04.11.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Асеновград, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200455 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №24-0239-000677/24.06.2024г. издадено от *-Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на К. И. С., ЕГН********** от гр. Чирпан, ул. „Наньо Христев“ №5 на основание чл.53от ЗАНН и 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са били отнети и 18 контролни точки.

Жалбоподателката К. И. С. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сходно становище се изразява и в допълнително депозираната молба от адв.Д. Р. от САК, надлежно упълномощена за повереник на жалбоподателката. Тя от своя страна претендира за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения договор за права защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. От депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, 1 при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Свидетелят К. С. К. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор в Подучастък гр.Садово. На 28.09.2023г. св. К. бил дневна смяна и около 11.15 часа се намирал на ул.

„2-ра“№ 68, който номер бил на входа на с.Милево, на обл. Пловдивска от към село Мирово, който участък съвпадал с км. 122.100 на преминаващия през населеното място главен път ІІ-66. До мястото св.К. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ СА 6419 ММ, който в последствие бил позициониран в намиращото се там уширение на обект бензиностанция „Планета газ“ , като с предната си част бил ориентиран срещу идващите от посока центъра на с.Милево, респективно от с.Поповица автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано автоматизирано техническо средство / АТСС / TFR1-М № 619, което било на включен режим и контролиращо движещите се в посока от запад на изток МПС-та. В 11.29 часа техническото средство се включило, като с него било заснет клип № 36717 с движещо се МПС с ДК№ СА 5580 ТК, което преминало със скорост от 105 км/ч, при разрешена скорост в населеното място от 50 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 619, били отразени в съставения от него по късно, с дата от 28.09.2023г. протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. След нейната обработка се установило, че заснетото на клип № 36717 МПС- лек автомобил „ Тойота Ярис“,, СА 5580 ТК, се движи с превишение на скоростта над 50 км/ч. Именно това превишение на скоростта станало причина да не се издава електронен фиш. Образуваната преписка била предадена на разпореждане на Началника на РУ Асеновград, като била разпределена на св. Г. Д. Б.- работещ като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор. Междувременно, при извършената проверка се установило, че собственик на заснетото МПС се явява * от гр.Чирпан, който бил призован в РУ Асеновград. На посочената в призовката дата, лицето се явила със своята майка- К. С. С., като на 31.05.2024г. собственоръчно попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП, с която удостоверил,че тя е управлявала автомобила на 28.09.2023г.

Въз основа на събраните в хода на преписката материали, св. Б. спрямо К. С. С. АУАН № 364521/31.05.2024г. в който установеното в с.Милево, с техническото средство TFR1-М № 619 нарушение, свързано с управлението на МПС със скорост от 102 км.ч.

/с отчетен толеранс от 3км.ч. в полза на водача/било квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Съставения АУАН бил връчен без възражения, срещу подпис на лицето, като въз основа на акта, било издадено и НП №24-0239-000677/24.06.2024г. връчено на 03.07.2024г.

Установената обстановка се установява и подкрепя от събраните по делото 2 писмени доказателства,включително и от показанията на К. С. К. и Г. Д. Б., двамата разпитани в качество на свидетели от настоящия съд.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на повереника, за основателна по отношение на искането за цялостна отмяна на обжалваното НП.

Безспорно по делото се установи, че на 28.09.2023г. в 11.29 часа, използваното от св.К. К. АТСС модел TFR1-М № 619 е заснело клип № 36717 на движещо се МПС лек автомобил „ Тойота Ярис“ с ДК№ СА 5580 ТК, със скорост от 105 км/ч при максимално разрешена в населеното място до 50км/ч. Безспорно е и това, че служебният автомобил на св. К., с ДК№ СА 6419 ММ се е намирал на ул. „2-ра“№ 68, в с.Милево, обл. Пловдивска което място се е явявало продължение на преминаващия през населеното място главен път ІІ-66 км. 122.100. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на св.К., а така и от събраните по делото писмени доказателства.

Предвид установеното превишение на скоростта, което е над 50 км.ч. то правилно се явява решението на АНО да не се издава електронен фиш, като административнонаказателната отговорност на нарушителя да бъде ангажирана с налагане на предвидените в ЗДвП наказания, чрез издаване на наказателно постановление. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Съгласно текста на чл.182, ал.1,т.6 от ЗДвП „ Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 км/ч-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“ Предвид констатираното нарушение по чл.21 ,ал.1 от ЗДвП и попълнената от собственика на МПС-то * декларация, правилно се явява решението на актосъставителя Г. Б. да състави АУАН. Предвид събраните в преписката доказателства, правилно се явява и решението на АНО да издаде НП, което по съдържание следва да отговоря на всички изисквания посочени в чл.57, алинеи 1-3 от ЗАНН. Анализа в обжалваното НП установява, че при неговото издаване е била нарушена ал.2 , на чл.57 от ЗАНН, където е посочено, че то се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Доколкото в съдържанието на обжалваното НП се констатира липсата на подпис то следва и извода, че то е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които са го опорочили, го правят незаконосъобразно. Неполагането на подпис на съставилия наказателното постановление е съществен порок, който не може да бъде саниран впоследствие и осуетява възникването на правните последици от един валиден правораздавателен акт, 3 какъвто се явява наказателното постановление. Установеният порок е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да се обсъждат останалите доводи в жалбата.

Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, а разгледано по същество то следва да бъде уважено изцяло.

Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие /листи 8 и 22 от съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателката С. е бил изплатен хонорар на адв. Р. в размер на 400 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. Р. е изготвила подадената жалба и е депозирала допълнителна молба по хода на делото, то е видно, че е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателката.Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателката са били наложени две административни наказания, едното от които глоба в размер на 700 лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно заседание. Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер на 400лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград чийто Началник е издател на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР).

Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП №24-0239-000677/24.06.2024г. издадено от *-Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на К. И. С., ЕГН********** от гр. Чирпан, ул.

4

„Наньо Христев“ №5 на основание чл.53от ЗАНН и 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са били отнети и 18 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на К. И. С., ЕГН********** от гр.

Чирпан, ул. „Наньо Христев“ №5, сумата от 400 /четиристотин / лева за направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5