Решение № 14672 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14672 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110138520 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

***** от 16 декември 2022 г. град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 38520 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 148835/18.07.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 187799/09.09.2022г. на СРС.

Ищците Н. М. М. и М. Н. К. чрез адв. К. Г. - АК-София, са предявили срещу "************" ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че Н. М. М. и М. Н. К. в качеството си на наследници на Д.Б. М.а не дължат на "************" ЕАД, всеки по 1/2 част от сумите: 586,74 лева за главница за доставена до имот в град София, *********, топлинна енергия, и 74,20 лева за лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2013г.-07.11.2016г., за които суми срещу Д.Б.

М.а е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5/10.01.2017г. по ч.гр.д. № 13/2017г. на Районния съд в град Тетевен.

Основателността на претенцията си ищците обосновават с обстоятелството, че са наследници на Донка М.а. При посещение в клиентски център на топлоснабдителното предприятие узнали за издадената заповед за изпълнение, където им било връчено копие от нея. Твърдят, че вземанията по нея са погасени по давност и не се дължат. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищците не се явяват, като се представлява от адв. Г., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното „************“ ЕАД чрез юрк. Т.Ж. е подало Отговор на исковата молба, вх. №231311/28.10.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск. Твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, като въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист. Той се намирал по делото на Районния съд в град Тетевен и не бил получаван от топлоснабдителното предприятие. Оспорва се погасителната давност за вземанията да е изтекла, за което се излагат съответни аргументи. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.

Становище се изразява в писмен вид.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора

, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.

Във връзка с евентуалното им погасяване по давност ответникът следва да 2 докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие, Районният съд в град Тетевен е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 5/10.01.2017г. по ч.гр.д. № 13/2017г. по описа на Районния съд в град Тетевен, ІІІ състав, с която е разпоредил Д.Б. М.а да заплати на "************" ЕАД във връзка с доставката на топлинна енергия до имот в град София, *********, аб. № 231584, сумата от 586,74 лева, представляваща главница, сумата от 74,20 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2013г.-07.11.2016г., законна лихва върху главницата, начиная от 22.11.2016г., до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото - 25,00 лева за държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 1326/16.10.2019г. на Кметството в село Български извор, община Тетевен, област Ловеч, Д.Б. М.а е починала на 18.09.2019г., като е оставила за свои наследници по закон дъщеря си М. Н. К. и внука си Н. М. М. (по право на заместване на починалия син на наследодателката М.Н. М.).

В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, без да е проведено състезателно съдебно производство по чл. 422 ГПК, последиците им не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес.

Заповедното производство е уредено като част от изпълнителното производство и представлява факултативна възможност на кредитора да се сдобие с изпълнително основание без да води исков процес. Смисълът на заповедта за изпълнение е да се провери дали твърдяното субективно право е спорно и, ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на длъжника, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта за изпълнение влиза в сила, придобива качеството на изпълнително основание и има за последица преклудиране на възраженията на ответника, свързани със съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен изпълнителна сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и спор между същите страни за същото основание е недопустим. Влязлата в сила заповед за изпълнение все пак не притежава правозасилващото действие на силата на пресъдено нещо, която е материалноправна последица, характерна само за влязлото в сила решение, постановено в спорно исково производство и е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Затова срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.

2 ЗЗД не намира приложение (по арг. от: р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.ІVг.о., р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о., р.45/30.03.2017г.гр.д.61273/2016г-ІVг.о., р.2782/21.11.2018г-в.гр.д.3210/2018г.-САС, р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и др.). По делото няма данни по отношение на процесните вземания да е проведено исково съдебно производство. Процесното вземане за главница ще се погаси като периодично вземане с изтичането на тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. За вземанията за лихви също е приложим тригодишен давностен срок 3

(чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Вземанията за разноски се погасяват в общия петгодишен срок на давността по чл. 110 ЗЗД.

В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена на 10.01.2017г.

Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе това, не въведе доказателства за обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок. За главницата този срок е изтекъл най-късно през м.01.2020г., като в същия момент на основание чл. 111, б. "в" и чл. 119 ЗЗД са се погасили и вземанията за лихви. Вземанията за разноски са погасени по давност най-късно през м.01.2022г. и преди подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано делото (18.07.2022г.).

Поради това предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат само ищците, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като са представени и списъци по чл. 80 ГПК.

Съобразно изхода от делото в полза на ищеца Н. М. следва да се присъдят разноски в размер на 500,00 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 400,00 лева не може да се окачестви като прекомерно.

Съобразно изхода от делото в полза на ищцата М. К. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100,00 лева.

Не следва да се присъжда адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. К.. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между нея и адв. Радомир Доросиев. Последният обаче не е извършвал каквито и да било действия по делото от името на ищцата. Поради това и не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. М. М., ЕГН **********, от град София, и М. Н. К. , ЕГН **********, от град София, в качеството си на наследници на Д.Б. М.а, ЕГН **********, не дължат на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, всеки по 1/2 част от сумите: 586,74 лева за главница за доставена до имот в град София, *********, топлинна енергия, и 74,20 лева за лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2013г.-07.11.2016г., за които суми срещу Д.Б. М.а е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5/10.01.2017г. по ч.гр.д. № 13/2017г. на Районния съд в град Тетевен.

ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на Н. М. М., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500,00 лева, представляваща разноски по делото 4 в първоинстанционното производство (гр.д. № 38520/2022г.).

ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство (гр.д. № 38520/2022г.).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5