Решение № 1340 от 17.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110113060 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. Я. Д.

ЕГН:**********, пост. адрес: гр. ****, ул. „****“ № 2А, против Средно училище „****“, гр. ****, ул. „****” № 15, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: Сумата от 2069.08 лева представляваща неизплатена част от дължимото възнаграждение, включващо основна заплата и допълнително възнаграждение за професионален опит /по 344.85 лева месечно/ за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023 г. - деня на прекратяване на трудовото правоотношение, както и сумата от 304.98 лева представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2023 г. - деня в който е отправена поканата до ответника до 15.10.2024 г.-датата на предявяване на иска, както и законната лихва от 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; Сумата от 3408.35 лева представляваща неизплатената част от дължимото обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, както и сумата от 502.40 лева представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2023 г. - деня в който е отправена поканата до ответника до 15.10.2024 г. - датата на предявяване на иска, както и законната лихва от 16.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението; Сумата от 313.78 лева представляваща неизплатената част от дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ както и законната лихва от 15.10.2024 г. - датата на 1 подаване на молбата до окончателното изплащане на задължението.

В проведено открито съдебно заседание на 08.04.2024г. ищцата, чрез процесуалния си представител прави изменение на размера на исковите си претенции. На осн.чл.214 ГПС съдът приема направеното искане, според което претенцията се да счита предявена както следва: изменение на исковата претенция по пункт 2 от исковата молба, като претенцията вместо първоначално предявената 3408,35 лв., представляваща неизплатена от дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ да се счита предявена за 3793,35 лв., сумата от 502.40 лв. представляваща законна лихва за забава от 21.09.2023 г. до 15.10.2024 г. да се счита предявена за сумата от 559,14 лв., както и предявената претенция в размер на 313.78 лв. представляваща неплатена част от дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ да се счита предявена за сумата от 413.78 лв. както и законните лихви от датата на предявяване на иска за всяка от претенциите, на основание чл. 214, ал. 1, пр.

ІІІ от ГПК.

В исковата си молба се твърди, че ищцата е работила в средно училище „****“ гр. **** в продължение на 40 години, като към деня на освобождаването й - 30.06.2023 година е заемала длъжността „****“. Твърди се, че на 12.06.2023г. й бе връчена срещу подпис Заповед № ****/09.06.2023 г. на директора **** с която на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се прекратяваше трудовото й правоотношение, считано от 01.07.2023г. Твърди се, че към този момент основното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 1619.00 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 42% върху основно месечно трудово възнаграждение.

Твърди, че при прекратяване на ТПО са й изплатени обезщетения както следва: Обезщетение на основание чл.222. ал. 3 от КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са ми изплатени единадесет брутни трудови възнаграждения в общ размер на 25673.78 лева (двадесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 78 стотинки).

Обезщетение на основание чл.224. ал.1 КТ - изплатено ми е обезщетение в размер на 2758.78 лева (две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 78 стотинки) за неизползван платен годишен отпуск до 30.06.2023 г. за 24 работни дни. Твърди, че към 30.06.2023 г. е в сила Колективен трудов договор 2

(КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № **** 06.12.2022 г. сключен между Министерството на образованието и науката, представлявано от Министъра, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРССНПБ), Сдружението на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ) от една страна като РАБОТОДАТЕЛИ и Синдиката на българските учители към КНСБ (СБУ към КНСБ), Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ (НУС към КНСБ). С този договор страните са се споразумели, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати (МОРЗ) в сила от 01.09.2022 г., като според КТД за заеманата от длъжност„****“ е договорено минимално основно трудово възнаграждение (МОТВ) в размер на 1533 лева.

Твърди, че с анекс № ****10.08.2023 г. към КТД № ДО 1-269/06.12.2022 г. е постигнато споразумение, съгласно което се изменя текста на чл.27 от КТД от 06.12.2022 г. С новата редакция на чл. 27, ал. 1 се определят нови размери на МОРЗ считано от 01.01.2023 г., като в чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ за „Старши учител“ е предвидена нова МОРЗ в размер на 1763 лева. С ал. 2 на чл. 27 изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на страната се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал. С чл.27, ал. 3, т. 2 от анекса изрично е предвидено, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите (1533 лева) и новите (1763 лева) MP3 или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. В конкретния случай нейното основно месечно трудово възнаграждение към онзи момент е в размер на 1619.00 лева и попада в хипотезата на чл.27, ал. 3, т. 2 от Анекса поради което счита, че трудовото ми възнаграждение следваше да бъде актуализирано с 15% считано от 01.01.2023г. Твърди, че е дългогодишен член на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България (СБУ към КНСБ), като прекратила членуването си след 31.08.2023 г.

На основание Анекс №****/ 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № ****06.12.2022 г. със 3

Заявление с Вх. № ****/21.09.2023 г. поканила бившия си работодател да бъде извършено преизчисляване на трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия ми договор - 30.06.2023 г., както и да се извърши преизчисляване на обезщетението по чл.222, ал.З от КТ, което е в размер на 11 брутни трудови възнаграждения, тъй като същото й е изплатено при размер на 1619 лева за основното месечно възнаграждение, без по отношение на него да бъде приложена новата разпоредба на чл.27 от КТД, променен с Анекса от 10.08.2023 г. Твърди, че разликата при актуализиране на основното месечно възнаграждение с 15% се отразява и на допълнителното възнаграждение за професионален опит в размер на 42 % върху, като общо увеличението месечно възлиза на 344.85 лева, в която сума се включва разликата в основната заплата и в допълнително възнаграждение върху нея за професионален опит, като за периода 01.01. до 30.06.2023 г. тя възлиза общо 2069.08 лева. Твърди, че в следствие на актуализацията при прекратяването на ТПО би получила и по високи обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ с 3408.35 лева и по чл. 224, ал. 1 КТ с 313.78 лева.

Твърди, че с писмо на директора на СУ „****“ с Изх. № ****/22.11.2023 г. й се отказва преизчисление и изплащане, като директора на СУ излага в отговора си, че към момента не е била в трудово правоотношение с училището, няма сключен индивидуален трудов договор, поради което и не попада в кръга лица определен в нормативната уредба както и в КТД, съответно Анекса към него. Твърди, че ответната страна заема позицията, че предвидения МРОЗ за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл.27 от Анекса, се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист към датата на увеличението и тъй като към момента на подписване на Анекса вече не е в ТПО като педагогически специалист, то изменението на размера на МРОЗ не може да бъде отнесен към нейното възнаграждение.

Приема, че изменението постигнатото с Анекс № ****/ 10.08.2023 г. между страните по КТД за системата на предучилищното и училищното образование № ****06.12.2022 г. следва да намери приложение и по отношение на нея, въпреки че към датата на сключване на Анекса е с прекратено ТПО. Счита, че това е така, тъй като с изменението са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г.

4 когато е била в трудово правоотношение и е заемала съответната длъжност, а не от датата на сключване на анекса, тъй като с анекса е придадено ретроактивно действие на вече възникнали в предходен момент правоотношения между страните по КТД. Твърди, че постигнатото с Анекса споразумение е отразено и в издадената от Министъра на образованието и науката Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ бр. 34/2017 г.), като самата Наредба за изменение и допълнение е обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г. и според текста на §3 от същата тя влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на §2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Именно с § 2 се изменя Приложение 3 като се предвижда, че за заеманата от мен длъжност е предвидена минимална основна работна заплата в размер на 1763 лева считано от 01.01.2023 г. Счита, че с оглед така разчетеното увеличение и разписаното с Наредбата ретроактивно действие от 01.01.2023 г. действието на анекса се разпростира върху всички работещи в системата на образованието към дата 01.01.2023 г. без значение че ТПО е било прекратено преди подписване на Анекса. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Средно училище „****”, гр.

**** е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата е заемала длъжността „****“, както и че трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2023г. със Заповед №****/09.06.2023г. на осн.чл.328, ал.1, т.10 от КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че при прекратяване на трудовото правоотношение са й изплатени следващите се обезщетения чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 25 673,78 лева и 2758,78 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, който факт се признава с исковата молба. Посочва, че във връзка с подаденото от ищцата искане за преизчисляване на трудовото й възнаграждение по повод и на Анекса от 10.08.2023 г. я е уведомил с нарочно писмо, че с писмо от 29.09.2023 г. от Министерство на образованието и науката е уведомен, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Според МОН, 5 предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл. 118, ал. 3 КТ. Изрично в писмото било посочено, че ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен, той не попада в кръга на лицата, определен в КТД и Анекса към него. Уточнено е, че посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. Посочва, че с писмото на МОН от 29.09.2023 г. е дадено тълкуване, че договореното увеличение в Анекса от 10.08.2023 г. касае само лицата, които към тази дата имат действащи трудови договори, като наличието на такъв е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Поддържа, че към датата на приемане на анекса ищцата вече няма качеството на работник или служител при ответното училище, поради което вече не се ползва от уредените с КТД по-благоприятни условия във връзка с трудовото си правоотношение, тъй като същата няма качеството на страна по изменения КТД – работник или служител, който да е член на синдикална организация, съгласно разпоредбата на чл. 57 КТ. Счита, че заплащането на членския внос към синдиката в това й качество не е достатъчно основание да се приеме, че изменението на КТД има сила спрямо нея по отношение на договорените изменения на размера на трудовите възнаграждения, доколкото липсва едно от условията за това, а именно да е работник или служител. Отделно от това оспорва представената служебна бележка, като твърди, че от същата не се установява по категоричен начин, че ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ към 10.08.2023 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.