Решение № 128 от 17.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Перник, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20241720106469 по описа за 2024 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 25663/14.11.2024г. подадена от Г. Б. И. против „Инвестбанк“ АД, с която се иска съдът да постанови решение, с което да признае оспореното уволнение за незаконно, да отмени като незаконосъобразна заповед № ***г., както и ищецът да бъде възстановен на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението - “Директор финансов център,банка“ във ***, Клонова мрежа - „Инвестбанк“ АД, както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за срок от шест месеца от 16.09.2024г. до 16.03.2025г. в размер на 10 544.82 лева, ведно със законна лихва върху тези суми от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага в исковата молба, че по силата на трудов договор № ***г. е заемал при ответника „Инвестбанк” АД длъжността „Директор, финансов център, банка”, с място на работа — ***, с адрес: гр.***. Излага още, че със заповед № ***г., трудовият му договор бил прекратен, считано от 16.09.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на прекратяване на трудовия му договор не е било налице вписаното в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор — чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като е придобил и упражнил правото си на пенсия на основание чл. 68 а, ал.1 от КСО, считано от 10.11.2022г., поради което счита, че работодателят е следвало при прекратяване на трудовото му правоотношение да използва изрично предвиденото за тази хипотеза правно основание, визирано в чл.

328, ал. 1,т. 10а от КТ. Също така твръди, че не му е отправяно предизвестие на по чл.

326 от КТ, не е извършено предаване и приемане на имущество, както и че трудовият му договор е прекратен по време на отпуск за временна неработоспособност, заповедта не му е връчена, а трудовата му книжка не е оформена. В тази връзка моли 1 съда да уважи предявените искове, като му присъди и сторените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Оспорва същите по основание и размер, като излага подробни съображения. Счита, че ТПО е законосъобразно прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ — поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при стриктно провеждане. Счита за необосновани и неоснователни твърденията, че трудовия договор е следвало да бъде прекратен на основание чл.328 , ал. 1 , т.10а от КТ. Не оспорва, че ищеца е отпусната пенсия по чл. 68а от ал. 1 от КСО с разпореждане на НОИ с начална дата 28.07.2022 г., но това не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като към датата на издаването й са налице предпоставките по чл. 328 , ал. 1 , т. 10 от КТ. Твърди още, че отправянето на предизвестие не е свързано със законосъобразността на уволнението и не може да има за последица неговата отмяна, тъй като видно от обжалваната заповед работодателят е посочил задължението си за заплащане на обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестие и обезщетението е заплатено на ищеца. Оспорва още, че неоснователни и незаконосъобразни са твърденията в исковата молба , че заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца не му е връчена, тъй като същата му е връчена при отказ на 13.09.2024 г. в град Перник. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При евентуална основателност прави възражение за прихващане със сумата от 2 094,90 лева, представляваща получено от ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, изплатено през м.септември 2024г. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 03.02.2025 г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ до размера на сумата от 12 519.78 лева за периода 16.09.2024г. до 16.03.2025г.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ.

Безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов договор № ***г., по силата на който ищеца е заемал при ответника „Инвестбанк” АД длъжността „Директор, финансов център, банка”, с място на работа — ***, с адрес: гр.***.

Безспорно е между страните и че трудово правоотношение помежду им е възникнало, преди ищеца да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и преди да е придобил и упражнил правото си на пенсия на основание чл. 68 а, ал.1 от КСО, считано от 10.11.2022г.

Представена е заповед № ***г. на Изпълнителните директори на Инвестбанк АД – СВ.М. - председател на УС и М.СТ. – член на УС, с която на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № ***г., сключен с Г.

Б. И., на длъжност „Директор финансов център, банка“ във ***, клонова мрежа – „Инвестбанк“ АД, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.09.2024г.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. М.Н.Р. и Ю.С.Д., от показанията на които се установява, че заповед № ***г. е връчена на ответника лично при отказ на 13.09.2024г. в гр. Перник.

По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В., от която се установява, че последен отработен месец, за който Г. Б.

2

И. има пълен брой отработени трудови дни е месец юни 2024г. БТВ за отработени 20 дни през месец юни 2024г. с поС.ен характер е в размер на 2094,90 лева. Средно дневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който ищеца има пълен брой отработени 20 трудови дни - м. Юни 2024г. е в размер на 104,74 лева. Размера на обезщетението за период от 16.09.2024г до 16.03.2025г. на база БТВ с поС.ен характер за м. юни 2024г, съобразно средно дневно трудово възнаграждение от 104,74 лева е в размер на 12987.76 лева. Размера на обезщетението за период от 16.09.2024г до 16.03.2025г. на база БТВ с поС.ен характер за м. юни 2024г, съобразно с БТВ е в размер на 12519,78 лева.

От представеното по делото копие от трудова книжка № 2, серия Р, № 171431 и след извършената в ОСЗ, проведено на 03.02.2025г. констатация с оригинала се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не е започнал друга работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

За да са допустими тези искове, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е връчена на работника или служителя, откъдето възниква и правният му интерес да иска отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност. Съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява с едностранно писмено волеизявление, което е с адресат, т. е. от момента на получаване.

По аргумент за противното, в останалите случаи трудовото правоотношение не е прекратено и работникът или служителя може да иска обезщетение за недопускане до работа, а не да предяви искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за прекратяването поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този момент), поради което и предявените искове са допустими, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 13.09.2024г. при отказ.

Няма противоречие в практиката, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение може да се връчи включително при отказ на работника или служителя да я получи, тъй като в този случай работникът или служителят сам и недобросъвестно е попречил да се сбъдне условието за прекратяване на трудовия договор (чл. 25, ал. 1 ЗЗД - но прекратяването на трудовото правоотношение винаги е занапред). Когато работникът или служителят е отказал да получи заповедта за уволнение, е без значение за делото как и дали служителят е разбрал или не съдържанието на заповедта за уволнение - устно, чрез трудовата книжка или след справка в НАП, като отказът да се получи заповедта за уволнение е на негов риск за узнаване на съдържанието й. Не съществува и спор в практиката на ВКС, че работникът или служителят следва да въведе твърдения в исковата молба за връчване на заповедта за уволнение, включително и при условията на отказ за получаване, тъй като това е правопораждащ факт за упражняване на права по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, доколкото ищецът е длъжен да въведе твърдения за осъществилите се правопораждащи факти (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) /в този смисъл: Решение № 46 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2022 г., III г. о., ГК. /, следователно, връчването в настоящия случай е надлежно извършено, като работодателят е положил дължимата грижа и е изпратил негови служители за връчването на заповедта.

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже възникването на 3 трудово правоотношение с ответника със соченото в исковата молба съдържание, както и че същото е било прекратено от страна на работодателя.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че е прекратил трудовия договор на ищеца при наличие на фактическите предпоставки на основанието – а именно с оглед на придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, както и че в причинна връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е останал без работа за съответния период, за който претендира обезщетение.

В тежест на ответника-работодател е да установи при условията на пълно и главно доказване законност на уволнението, с оглед уволнителното основание.

Страните не спорят относно възвикването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение помежду им, последното считано от 16.09.2024 г., че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при действието на трудовото правоотношение между страните, възникнало от по силата на трудов договор № ***г., по което ищецът е изпълнявал длъжността „Директор финансов център, банка“ във ***, клонова мрежа – „Инвестбанк“ АД, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

Спорен въпрос по делото съставлява приложимостта на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ по отношение прекратеното трудово правоотношение.

Основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя са посочени в чл. 328, ал. 1, т. 1-12 и ал. 2 КТ. Те представляват определени от закона юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работещи пенсионери по осигурителен стаж и възраст се прилага, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото се на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Меродавно за наличието на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е обстоятелството дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било упражнено през време на действието на трудовото правоотношение или не. Ако това право е било придобито и упражнено през това време, то посоченото уволнително основание не е налице.