Решение № 1279 от 24.07.2025, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1279

Търговище, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20257250700052 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. С. Н. от гр. Търговище, [улица], против ЗППАМ № 25-1292-000006/02.01.2025 г. издадена от Р. С. Т., полицейски инспектор към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция” - Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП - временно отнемане на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Сочи, че издадената заповед за прилагане на ПАМ е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно- производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. Оспорва фактическата, правната и доказателствената обоснованост на заповедта за прилагане на ПАМ. Счита, че обжалвания ИАА е издаден при неизяснена фактическа обстановка, без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което от своя страна е довело до необоснован от фактическа страна и неправилен от гледна точка на закона извод за съществуването на посочената в ИАА хипотеза. В обжалваната заповед е посочено, че е взет предвид съставен АУАН №GA3290729/01.01.2025 г., а такъв не е представен и връчен. При незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл.7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е спазено. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. В писмена защита сочи допълнителни доводи.

Ответната страна взема становище чрез гл.юрк. Л.Ж., която моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за прилагане на ПАМ. Сочи, че видно от представената административна преписка, при извършена проверка от страна на полицейските служители на 01.01.2025 г., при проверка с техническо средство за употреба на алкохол, същите са констатирали концентрация на алкохол от 1.87 промила в издишания въздух от жалбоподателя, поради което е съставен АУАН и е издадена и процесната заповед за прилагане на ПАМ, с оглед осъществяването на предвидените в закона предпоставки за това. С мотивираната резолюция, административното наказателно производство е прекратено, поради наличие на данни за престъпление. Действително е образуваното досъдебно производство, което към момента не е приключило с влязъл в сила акт, който да установява, че водачът е бил различен от жалбоподателя. Налице е съдебна практика на ВАС по отношение на това, следва ли да се прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, тогава когато се касае не за административна нарушение, а за престъпление и практиката е в посока, че е с още по-голяма сила, принудителните административни мерки следва да се прилагат и в случите когато са налице данни за престъпление, тъй като се касае за правонарушение, което е с още по голяма степен на обществена опасност от административните нарушения. Практика в този смисъл е Решение № 5356 от 10.04.2019 г. по адм. дело № 13413/2017 г., на 7- отделение на ВАС. С оглед на това счита, че законосъобразно административният орган е предприел прилагането на принудителната административна мярка. Моли, за решение в този смисъл.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН серия GA № 3290729/01.01.2025 г. за това, че в общ. Търговище в с. Баячево по ул. ..... до номер .. с посока на движение към центъра на селото, управлява лек автомобил Мерцедес с per. номер [рег. номер] собственост на А. З. Н. от гр. Търговище с концентрация на алкохол в кръвта в издишалият от водача въздух 1.87 промила, установено по надлежният ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0043.

Издаден е бил талон за изследване с бл. Номер - 289904. Същият е оформен с отказ в присъствието на един свидетел.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1292-000006/02.01.2025 г. издадена от Р. С. Т., полицейски инспектор към ОДМВР - Търговище,сектор „Пътна полиция” - Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП - временно отнемане на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Приобщени към доказателствения материал са: Мотивирана резолюция № 25-1292-М000001/02.01.2025 г., Справка - нарушител водач - 3 листа, Заповед № 8121з-329/22.03.2022 година за определяне на технически средства за извършване на проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини, както и на участници в пътнотранспортни произшествия и тестове установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от същите лица, Писмо № 3236р-55132/17.10.2024 година и извадка от паметта на „Дрегер Алкотест 7510, Удостоверение № 363000-21626/24.06.2025 г. във връзка с компетентността на органа, справка от Българския институт по метрология - публичния регистър на одобрените средства за измерване, справка за използването при проверката техническо средство дрегер алкотест 7510, протокол за премината последваща проверка от техническото средство и удостоверение за професионална квалификация с рег. № 5782р-4884/60/20.07.2023 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и изричното оправомощаване. Приети като доказателства са Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на Вътрешните работи, Заповед № 363з-803/10.04.2024 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Търговище, Акт за встъпване в длъжност от 27.05.2024 година по отношение на издателя на акта, Заповед № 8121К-8822/21.05.2024 година за назначаване на държавни служители на изпълнителни длъжности в МВР, Заповед № 363з-770/05.04.2024 г. на ВПД Директор на ОДМВР- Търговище, относно определяне на заместник. Съгласно цитираната разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. С оглед цитираните по-горе заповеди, оспореният акт е валидно издаден от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед и въз основа на законово учредена делегация.

Оспорената заповед е в установената форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа наименование на акта, наименование на органа, който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Противно на твърденията в жалбата, при издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила. Преди да я издаде административният орган е събрал всички относими към случая доказателства, като по този начин е изяснил напълно фактическата обстановка. Събраните доказателства са обсъдени в оспорения акт, като фактите, които те установяват, са подведени под отговарящата им правна норма.

Нарушенията, ако има такива в хода на административнонаказателното производство не са част от производството по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и не представляват основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В настоящия случай, в чиито предмет на проверка е ИАА такива не се установяват. Управлението на МПС от жалбоподателя след употреба алкохол е установено по надлежния ред и начин, предвидени в ЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта била издадена в нарушение на чл. 22 от ЗАНН поради липса на образувано административнонаказателно производство – твърди се, че акт не е бил съставен. Производството е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН именно с издаването на цитирания горе АУАН, който е част от адм.преписка. Дори и впоследствие производството да е било прекратено и материалите по преписката да са били изпратени на прокурор за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление, за което не са представени доказателства по делото, това не води до преустановяване на вече приложената ПАМ. Практиката е непротиворечива, че ПАМ по ЗДвП се издават и продължават своето действие и при образувани досъдебни производства за деяния, които покриват състава и на престъпление по НК и на административно нарушение по ЗДвП.

ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС“ на водача в случаите, когато той управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Редът, по който се установява нарушението се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство.

Събраните писмени доказателства установяват, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и му е извършен тест с техническо средство. При извършения тест е отчетено, че той е употребил алкохол 1,87 промила на хиляда. АУАН е оформен с отказ от страна на жалбоподателя да го подпише, в същия липсват възражение по отношение на установената стойност с техническото средство. Издаденият талон също е оформен с отказ, като жалбоподателя сам се е лишил от възможността да обори констатираното.

Тези факти са установени от приложения АУАН, който е редовно съставен от компетентни длъжностни лица и при спазване на реда и условията, предвидени в ЗАНН, ЗДвП. Посоченото доказателство съставлява официален писмен удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, отразени в АУАН. Неотносимо е настоящото производство е възражението, че автамобила е върнат на собственика. Неотносимо е, че не му е връчена мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство.

Сочената практика на Адм.съд Хасково и Адм. съд – Варна в писмена защита разкрива различна фактическа обстановка. Водачите са били тествани с техническо средство и отделно са дали материал за изследване по Наредба № 1.