Решение № 19 от 29.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Перник, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело № 20251700900037 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Образувано е по искова молба от Л.С.Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

***, в качеството му на управител на „ЕКОГРУПТРАНС-2“ ООД, с ЕИК: 200984423, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника му адв. К. Х. – ***, със служебен адрес: *** срещу „ХИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК: 200591594, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, Индустриална зона, ТЕЦ „Република“, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 60 195, 20 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за доставка на дървени стърготини от 30.11.2023г., като макар договора да е озаглавен като договор за доставка, по същество представлява договор за покупко-продажба и доставка. Сочи се, че съгласно договора, ищецът продава на ответника дървени стърготини от лентоотрежни машини в размер от 1 до 3 мм. (наричани в договора „стока“), като стоката трябва да отговаря на изискванията на стандарт БДС ЕК 180 17225-1:2004 и да е със следните качествени изисквания: влажност – максимум до 50% и размер на стърготините от 1 до 3 мм. Изяснява се, че продавачът се е задължил да натовари, транспортира и предаде стоката, при изрядно попълнени документи – кантарна бележка и/или товарителница. Продавачът от своя страна се е задължил да осигури и достави стоката. Договорът е бил сключен за 1 година и е влязъл в сила от датата на подписването му – 30.11.2023г. Мястото на доставката е франко базата на „ТЕЦ Бобов дол“ АД – с. Големо село, а срокът за доставката бил до 24 часа от получаване на заявката на купувача, която следвало да бъде изпращана на нарочно уговорена ел. поща. Договорената цена за един тон стока е 480 лева без ДДС, а 1 уговорения начин на плащане – по банков път, до 14 дни след получена фактура.

Твърди се още, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора, но част от доставките и до настоящия момент не са платени от ответника.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се изразява становище за неоснователност на претендираните вземания. Твърди се, че на 15.07.2025г. е нареден превод (плащане) на сумата в размер на 64 814,57 лева от сметката на ответника към банкова сметка на ЧСИ С.Д. с основание ИД 20257520400531, като се изяснява, че изп. дело № 20257520400531 е образувано въз основа на обезпечителна заповед в полза на ищеца за сумата до 60 195,20 лева, каквато е и претенцията наищеца по настоящото съдебно дело. Сочи се, че към настоящия момент претендираното от ищеца вземане по настоящото дело е преведена в цялост на дата 15.07.2025г. по банковата сметка на ЧСИ, поради което искът се явява неоснователен. Възразява се по отношение на претендираната сума за законна лихва за забава, като в тази връзка се сочи, че неправилно ищецът приравнява датата на издаване на фактурата за дата на получаване на фактурата, изчислявайки размера на законната лихва за забава при съобразяване с твърдяното задължение за заплащане в срок до 14 дни от получаване на фактура. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за получаване на фактурите в подкрепа на твърдението си. В този смисъл, размера на претенцията по чл. 86 от ЗЗД се оспорва като неоснователна. С писмения отговор е направено искане за задължаване на ищеца да представи писмени доказателства за получаването на спорните фактури при ответника. Представят се и писмени доказателства.

В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която се допълва първоначално подадената искова молба и се правят нови доказателствени искания – за изискване на ИД 20257520400531 по описа на ЧСИ С.Д. и ч.т.д. № 159/2025г. по описа на ОС – Благоевград, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в допълнителната искова молба. По отношение твърдението на ответника, че се е разпоредил със сума, идентична като размер с претендираното вземане, се сочи, че същата е преведена по сметка на ЧСИ в резултат на принудително изпълнение и същата не е преведена по сметка на дружеството-ищец.

Сочи се, че същата би била преведена при евентуалното уважаване на настоящия иск, като към настоящия момент тази сума служи единствено за обезпечаване на вземането при положителен резултат по настоящото дело. По отношение твърдението на ответника, че не са представени доказателства за получаване на процесните фактури от страна на ответника, се сочи, че фактура № *** от *** е приложена към исковата молба ведно с доказателства за частично плащане по нея, което сочи, че ответникът е получил същата. По отношение на другата процесна фактура с № *** от *** се сочи, че същата е изпратена по същия начин, по който са изпращани и другите фактури. В тази връзка се представя извлечение от имейл кореспонденция, проведена между двете дружества. Изразява се становище и по възражението на ответника, досежно формиране размера на претенцията за обезщетение за забава и периода, за който се претендира.

В срока по чл. 373 от ГПК, ответното дружество не се е възползвало от възможността да депозира писмен отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.

2

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че между „ЕКОГРУПТРАНС-2“ ООД и „ХИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД е бил сключен на 30.11.2023 г. договор, по силата на който ищецът се е задължил да доставя дървени стърготини, а ответникът – да заплаща договорената продажна цена, като това обстоятелство се установява и от самия Договор за доставка на дървени стърготини от 30.11.2023г., приет по делото.

Не се спори, че процесният договор е действал към момента на извършване на доставките, предмет на настоящото производство, както и че договорената цена е възлизала на 480 лева без ДДС за един тон доставена продукция.

Безспорно е още, че ищецът е издал процесните данъчни фактури № ***/***г. и № ***/***г., както и че по първата от тях е било извършено частично плащане в размер на 4 000 лева.

Не се спори и относно обстоятелството, че по молба на настоящия ищец е било образувано обезпечително производство, по което е издадена обезпечителна заповед, както и че въз основа на същата е било образувано изпълнително дело № 531/2025 г. по описа на ЧСИ С.Д..

Безспорно между страните е и обстоятелството, че на 15.07.2025 г. ответното дружество е превело по сметката на съдебния изпълнител сумата 64 814,57 лева.

От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на „ХИЙТ ЕНЕРДЖИ" ООД Фактура Nº*** от *** на стойност 40 487,04 лева с ДДС и Фактура Nº*** от *** на стойност 23708,16 лева са осчетоводени в счетоводните регистри на ответника, отразени са в дневник на покупки в данъчен период м. април 2024г., хронологични и аналитични регистри, счетоводна сметка 401 „Доставчици“ с контрагент „ ЕКОГРУПТРАНС-2“ ООД. Установява се дататат на осчетоводяване на фактурите - 30.04.2024г. Вещото лице е отразило извършеното частично плащане в размер на 4000,00 лева, чрез банков превод с дата 24.06.2024г. по фактура Nº***/***, при което, след извършеното плащане, осчетоводено неплатена сума възлиза в размер на 36487,04 лева / по фактура Nº***/*** Неплатената сума по фактура Nº***/*** е в размер на 23708,16 лева, като общо неплатена сума възлиза на 60195,20 лева /30 777,31 евро.

От заключението на вещото лице се усатновява още, че процесните фактури фигурират в подадените от ответника декларации по ЗДДС за данъчен период м. април 2024г., както и че в счетоводството на ответника процесните фактури са осчетоводени в м. април 2024г. Осчетоводени като основание на предоставени фактури с Nº***/*** и Nº***/***

По делото са приети процесните фактури и множество стокови разписки, отразяващи изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Исковете са предявени при наличието на предвидените в закона абсолютни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни, свързани с възникването, съществуването и упражняването на 3 правото на иск, поради което са допустими.

По делото безспорно се установи възникването на валидни търговски правоотношения между страните по повод извършените доставки на дървени стърготини. Представените Договор за доставка на дървени стърготини от 30.11.2023г., фактури и съпътстващите ги стокови разписки и кантарни белжки удостоверяват както доставката на стоката, така и приемането от ответното дружество. Тези доказателства не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че между страните са налице вълидни търговски отношения, свързани с доставката на дървени стърготини.

Основното възражение на ответното дружество, на което се основава защитата му срещу предявения иск, е, че процесното вземане е погасено чрез извършения на 15.07.2025 г. банков превод по сметката на ЧСИ С.Д. по изпълнително дело № 531/2025 г., образувано въз основа на обезпечителна заповед. Поради това, съдът дължи произнасяне именно по така очертаната от ответника защита.

Съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, съдът намира възражението на ответника за погасяване на процесното задължение чрез плащане в хода на изпълнителното производство по дело № 531/2025г. по описа на ЧСИ С.Д., за неоснователно.

За да бъде даден правилен отговор на спорния въпрос, следва да бъде изяснена правната същност на обезпечителното производство и последиците от предприетите в неговите рамки изпълнителни действия.

Безспорно по делото е установено, че преди предявяването на настоящия иск по молба на ищеца е било образувано производство по обезпечение на бъдещ иск, приключило с издаване на обезпечителна заповед по ч.т.д. № 159/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Въз основа на тази обезпечителна заповед е било образувано изпълнително дело № 531/2025 г. по описа на ЧСИ С.Д., по което впоследствие ответното дружество е внесло сумата 64 814,57 лева. Сам по себе си този факт не е спорен между страните.

Същевременно, обезпечителното производство е самостоятелно производство, чиято цел е да осигури възможността за бъдещо удовлетворяване на едно все още спорно право, без обаче предварително да разрешава спора относно неговото съществуване. Издадената обезпечителна заповед сама по себе си не установява съществуването на вземането, респ. не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК. С нея съдът не признава съществуването на спорното право, а единствено приема, че са налице предпоставките за неговото временно обезпечаване до приключване на исковия процес. Ето защо и изпълнителните действия, предприети въз основа на обезпечителната заповед, имат единствено обезпечителен характер.

Тяхното предназначение е да запазят имущество или парични средства, които биха могли да послужат за удовлетворяване на кредитора, ако впоследствие искът бъде уважен с влязло в сила решение. До този момент обаче кредиторът не придобива право свободно да получи и да се разпорежда с внесените средства. От материалите по приложеното изпълнително дело се установява, че внесената от ответника сума е останала по сметката на съдебния изпълнител именно като обезпечение на спорното вземане. Не се установява същата да е била изплатена на ищеца, не се установява и последният да е придобил възможност да се разпорежда с тези средства. Следователно имуществената сфера на кредитора не е била увеличена. Именно това обстоятелство е 4 решаващо при преценката дали е настъпило изпълнение по смисъла на чл. 75 ЗЗД.