Решение № 1729 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1729 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330111886 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „А1 България“ ЕАД – гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата от общо 3 399, 14 лева, от които 775, 58 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, начислени за отчетния период от 23.02.2020 г. до 22.08.2020 г., начислени съгласно условията на Рамков договор № ***************, Приложенията към него и Общите условия по Партида № **********, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер на 142, 81 лева, и 2 623, 56 лева – неплатени вноски за изплащане на закупено устройство на изплащане за периода от 23.02.2020 г. до 22.08.2020 г., начислени съгласно условията на Договори за продажба на изплащане към Рамков договор № ************* по Партида № **************, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер на 735, 94 лева, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумите, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3263/19.05.2023 г., издадена по частно гр. дело № 5912/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХХV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

1

Ответникът П. Г. В. от гр. П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца и за недействителност на Договорите, на които ищецът основава претенциите си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3263/19.05.2023 г., издадена по частно гр. дело № 5912/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХХV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми по Рамков договор № ************** от ************г. и партида към него **************, както следва: сумата от общо 502,24 лева /петстотин и два лева и двадесет и четири стотинки/ неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислени за отчетния период от 23.02.2020 г. до 22.06.2020 г., формирана както следва : 91,14 лв., дължима за периода 23.02.2020 г. – 22.04.2020 г. за предоставени по Приложение ** от ***************** г. за услуга ****************** за план ***************************************; 222,89 лв., дължима за периода 23.02.2020 г. – 22.06.2020 г. за предоставени по Приложение ** от ************** г. за услуга ********************* за план ********************; 98,27 лв., дължима за периода 23.02.2020 г. – 22.06.2020 г. за предоставени по Приложение ** от *********** г. за услуга ******************* за план ***********************************; 89,94 лв., дължима за периода 23.02.2020 г. – 22.06.2020 г. за предоставени по Приложение ** от ************ г. за услуга ********************* за план ************************, както и сумата от общо 142,81 лева /сто четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - мораторна лихва върху главницата от 502,24 лева за периода 26.04.2020 г. – 24.03.2023 г.; сумата от 1633,99 лева /хиляда шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, дължима по Договор за продажба на изплащане от *********** г., по силата на който е закупено на изплащане устройство

*****************************************************, за периода 23.02.2020 г. 22.05.2020 г., както и сумата от 477,20 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ - мораторна лихва за периода 26.04.2020 г. – 24.03.2023 г.; сумата от 989,57 лева /деветстотин осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ - дължима по Договор за продажба на изплащане от ***************, по силата на който е закупено на изплащане устройство ******************************************************, за периода 23.02.2020 г. – 22.08.2020 г., както и сумата от 258,74 лева /двеста петдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за периода 26.04.2020 г. 24.03.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по съразмерност в настоящото производство, от които 80,09 лева /осемдесет лева и девет стотинки/ - държавна такса, и 34,24 лева /тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ - юрисконсултско 2 възнаграждение, и е било отхвърлено Заявлението по отношение на останалите претендирани от ищеца в заповедното производство суми.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал Възражение против Заповедта, поради на което на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и във връзка с това ищецът, в срока по чл.415 от ГПК, е предявил иска, въз основа на който е било образувано настоящето дело.

Съдът констатира, че с исковата молба ищецът претендира да бъде установено, че ответникът му дължи съвсем различни суми и за съвсем различни услуги, от тези, които е било разпоредено П. В. да му заплати със Заповедта за изпълнение – поради което, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да дължи на ищеца именно сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан.

Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че подписите, посочени като положени от него в приложените към исковата молба писмени доказателства, не са изпълнени от него, поради което съдът намира, че искането на ответника за признаването на тези доказателства за неистински документи се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Ответникът не претендира разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което – независимо от изхода от спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано членовете на ********************** А. В. Д. и М. М., против П. Г. В., ЕГН: **********, Адрес: гр.

П., ул.

„************“

№

***, със съдебен адрес: гр. П., бул.

„**********************“ № ***, ет.**, офис **, адв. С. М., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата от общо 3 399, 14 лева, от които 775, 58 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, начислени за отчетния период от 23.02.2020 г. до 22.08.2020 г., начислени съгласно условията на Рамков договор № **********************, Приложенията към него и Общите условия по Партида № *****************, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер на 142, 81 лева, и 2 623, 56 лева – неплатени вноски за изплащане на закупено устройство на изплащане за периода от 23.02.2020 г. до 22.08.2020 г., начислени съгласно условията на Договори за продажба на изплащане към Рамков договор № ******************* по 3

Партида № **************, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер на 735, 94 лева, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумите, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3263/19.05.2023 г., издадена по частно гр. дело № 5912/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХХV гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за признаване за неистински документи на приложените към исковата молба писмени доказателства Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ХХV гр. състав частно гр. дело № 5912/2023 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение СЛЕД ВЛИЗАНЕТО МУ В СИЛА.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4