Определение № 64 от 05.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. К., 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20245100600116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.

Образувано е първоначално по подадена жалба от пострадалия А. Ю. А. от гр.М., обл.К. против Постановление на РП – Х., ТО - И. от 07.09.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 299/2022 год. по описа на РУ – Х., въз основа на която е било образувано Ч.н.дело № 524/2023 год. по описа на Х. районен съд, като с Определение № 175/18.10.2023 год., постановено по същото дело, е отменено посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато за РП – Х., ТО – И. за продължаване на процесуалните действия по досъдебното производство. По подаден частен протест на РП – Х., ТО – И. против посоченото определение е образувано В.ч.н.дело № 714/2023 год. по описа на ОС – Х., по което с Определение № 493/08.12.2023 год. е отменено Определение № 175/18.10.2023 год., постановено по Ч.н.дело № 524 /2023 год. по описа на РС – Х. и делото е върнато на същия съд за изпращане на жалбата на А. Ю. А. на компетентния съд – РС – К..

След изпращане на Ч.н.дело № 524/2023 год. по описа на РС – Х. на компетентния РС – К., в последно посочения съд е образувано Ч.н.дело № 1049/2023 год. по описа на същия съд. С Определение № 4/04.01.2024 год., постановено по същото дело, е потвърдено Постановление на РП – Х., ТО – И. от 07.09.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 299/2022 год. по описа на РУ – Х. при ОД на МВР – Х., образувано за 1 престъпление по чл.210 ал.1 т.5, във вр. с чл.209 ал.1 от НК. По подадена въззивна частна жалба от пострадалия А. Ю. А. от гр.М. против посоченото определение е образувано В.ч.н.дело № 31/2024 год. по описа на К. окръжен съд. С Определение № 23/26.02.2024 год., постановено по същото дело, е отменено изцяло Определение № 4/04.01.2024 год., постановено по Ч.н.дело № 1049/2023 год. по описа на РС – К. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт.

След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, е образувано Ч.н.дело № 186/2024 год. по описа на РС – К.. С Определение № 8 5/27.03.2024 год., постановено по същото дело, Кърджалийският районен съд е отменил Постановление на РП – Х. от 07.09.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 299/2022 год. по описа на РУ – Х. и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените в мотивировъчната част на определението указания, като посоченото определение /трето по ред/ е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

Против последно посоченото определение е постъпил частен протест от РП – Х., ТО - И., в който се твърди, че определението на РС – К. е неправилно и необосновано. Подалият протеста прокурор развива съображения, че по подадена жалба от пострадалото лице – А. Ю. А., против постановлението на РП – Х., ТО – И. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 299/2022 год. по описа на РУ – Х., вече е било образувано Ч.н.дело № 1049/2023 год. по описа на К.т районен съд, като с Определение № 4/04.01.2024 год., постановено по същото дело, РС – К. вече се бил произнесъл по жалбата и е потвърдил постановлението на прокуратурата от 07.09.2023 год. Прокурорът твърди, че с оглед на това следва да се спази принципа „Prior tempore, potior iure!“, тъй като единствено по-горестоящата съдебна инстанция има право да отмени първия издаден по време акт от първоинстанционния съд по този казус, а не друг състав от този съд, което на практика било направено с протестираното определение, тъй като същото било в колизия с предходното. С протеста прокурорът предлага да бъде отменено протестираното определение на първоинстанционния съд.

2

Препис от протеста е връчен на пострадалия А. Ю. А. от гр.М., който не е представил възражения против протеста.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и тези по досъдебното производство, и като провери допустимостта и правилността на протестираното определение, приема за установено следното:

Частният протест е подаден в законоустановения срок от легитимирано за подаването му лице, и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Досъдебно производство № 299/2022 г. по описа на РУ – Х. към ОД на МВР - Х. е образувано за това, дали на 14.06.2019 г од. в гр.К., с цел набавяне на имотна облага е било възбудено и поддържано заблуждение у С. С. А. и А.

Ю. А. относно полученото и полагащото се обезщетение за причинени вреди от претърпяно от тях ПТП и с това е била причинена на А. Ю. А. имотна вреда в големи размери, а именно за сумата от 60 000 лева - престъпление по чл.210 ал.1 т.5, във вр. с чл.209 ал.1 от НК.В хода на разследването не е било повдигано обвинение на конкретно лице и не е била вземана мярка за неотклонение.

На досъдебното производство са събирани гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетели, извършена е съдебна графична експертиза, както и са приобщени множество писмени доказателства. След приключване на разследването по досъдебното производство, с постановление от 07.09.2023 год. за прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243 ал.1 т. 1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК , прокурор от Районна прокуратура – Х., ТО - И. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 299/2022 год. по описа на РУ – Х. при ОД на МВР - Х., образувано за престъпление по чл.210 ал.1 т.5, във вр. с чл.209 ал.1 от НК. За да постанови акта си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

На 19.08.2015 год. св.А. Ю. А. и съпругата му св.С. С. А., двамата от гр.

К., претърпели пътнотранспортно произшествие в гр.К., общ.П., обл.Б., при което били причинени телесни повреди на св.А. Ю. А. и съпругата му св.С. С.

А., по вина на водача на другото участвало в ПТП моторно превозно 3 средство. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което двамата упълномощили адв. И.П.Б. от гр.К., адвокат при АК – К., да ги представлява. На 21.02.2019 год. съпрузите поотделно упълномощили и адв.П.Д.Д. от гр.К., също адвокат при АК - К., да ги представлява. Подписан бил договор за правна помощ от 21.02.2019 год. между адв.Д. и св.А. Ю. А. за получаване на обезщетение за претърпени вреди, настъпили при ПТП на 19.08.2015 год. в гр.К.. Съгласно чл.3 ал.1 от Договора, св.А. се задължавал да заплати на адвокат Д. 25% от цялата сума, получена като обезщетение.

Според чл.3 ал.2 от договора възнаграждението следвало да бъде изплатено на адвоката при изплащане на доверителя /св.А./ от виновното лице или от застрахователната компания полученото обезщетение във връзка с ПТП.

Прокурорът е посочил в постановлението си за прекратяване на наказателното производство, че сл е д предприети действия от страна на адв.Д., на 29.05.2019 год. от страна на застрахователя „А.“ ЕООД по банковата сметка на адвоката била преведена сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на А. Ю. А. вреди при настъпило ПТП на 19.08.2015 год., като плащането било извършено по сметка на адв.Д. на основание изрично писмено пълномощно рег. № 1376/07.02.2019 год., заверено от нотариус П.А.. Прокурорът е приел горното за установено от писмен отговор от „А.“ ЕООД с изх. № 349/10.06.2022 год.

Изготвилият постановлението прокурор е посочил също, че на 14.06.2019 год. в кантората на адв.Б. била предадена на ръка парична сума от адв.Д. на съпругата на св.А. Ю. А. - св. С. С. А., в размер според двамата адвокати на 70 000.00 /седемдесет хиляди/ лева, а според двамата съпрузи - на 10 000.00 /десет хиляди/ лева. Видно от показанията на адв.Д., същият е заявил, че изтеглил от адвокатската си сметка цялата преведена сума от 70 000.00 /седемдесет хиляди/ лева и на 14.06.2019 год. ги дал на ръка на св.С.

С. А., като в потвърждение на горното същият е представил лист бяла хартия с приблизителни размери 21х5 см, с изписан на него ръкописен текст: „Днес 14.06.2019г подписаната С. С. А. с ЕГН ********** получих сумата от 70 000.00 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени на съпруга ми А. Ю. А. от П.Т.П.“, с положени два подписа на „предал“ и един на „приел“ в десния край на листа. В хода на разследването била изготвена графична експертиза, видно от заключението на която става ло ясно следното: ръкописният текст в представената от адв.Д. „Разписка“ от 4

14.06.2019 год. е изпълнен от И.П.Б.. Подписът в представената от адв.Д.

„Разписка“ от 14.06.2019 год. в графа „Предал: 1.“ е положен от П.Д.Д..

Подписът в представената от адв.Д. „Разписка“ от 14.06.2019 год. в графа „Предал: 2.“ е положен от И.П.Б.. Подписът в представената от адв.Д.

„Разписка“ от 14.06.2019 год. в графа „Приел:“, е положен от С. С. А.. От своя страна св. С. А. твърдяла, че в началото на месец юни 2019 год. е била потьрсена по телефон от адв. Б., като й казала, че трябвало да я посети в кантората, за да подпише някакви документи, без да уточни за какви точно документи става въпрос. По време на телефонния разговор св.С. С. А. се намирала в гр.Т. при съпруга си, тъй като същия работел там. Св.С. С. А. попитала защо адв.Д. не я тьрси, след като той е упълномощен от двамата съпрузи, при което адв. Б. й казала, че същият бил ангажиран. Св. С. С. А. попитала дали и съпруга й А. Ю. А. трябва да отиде, при което адв.Б. й заявила, че може само тя да отиде. Така се уговорили срещата да бъде на 14.06.2019 год. сутринта в кантората на адв.Б. в гр.К.. На самата среща със св.С. С. А. била и малката й дъщеря, тъй като нямало кой да я гледа. Адв.Б. предоставила документи за подпис на св.С. С. А., които тя подписала, но на които според нея не прочела съдържанието. След това адв.Д. подал на св.С. С.

А. лист от брошура на магазин, в който имало увити две пачки с банкноти е номинал 50 лева, като всяка била увита с бяла хартийка с печат от банка „Р.“ и надпис „100x50 = 5000“ на всяка от двете пачки според св.А.. Тя попитала това ли е размерът на преведеното обезщетение, при което двамата адвокати потвърдили, като пак според твърденията на А. обяснили малкия размер с това, че наказателното производство срещу виновния водач за настъпилото ПТП било спряно. Св.С. С. А. взела двете пачки с банкноти и без да ги брои, ги прибрала в раницата си. Още същия ден посетила клон на банка „ДСК“, където внесла сумата по банковата си сметка и там установила, че действително предадената й от адв.Д. сума била в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева. Посещението на С. А. в кантората на адв.Б. било потвърдено и от свидетелите Д.Д. и А.К., които рано сутринта били в кантората на адв.Б..

Прокурорът е изложил в постановлението за прекратяванте на наказателното производство още, че съпрузите са заявили, че след този ден комуникациите с адвокатите била трудна, тъй като те не отговаряли на обажданията им или ги отбягвали е различни оправдания, като не им дали информация във връзка с процедурата по получаване на обезщетението от 5 претърпяното ПТП. Така минала почти година, в който период била епидемичната обстановка, свързана с „Ковид“, а св.А. Ю. А. отсъствал, тъй като работил в гр.Т.. След направено проучване и запитване до „А.“ ЕООД гр.С., св.А. Ю. А. разбрал, че в периода юни - юли 2019 год. адв.Д. получил по своята банкова сметка в „Р.“ ЕАД сумата в размер на 70 000 лв. от „А.“ ЕООД - гр.С., представляваща обезщетение за претърпени вреди във връзка с описаното по-горе ПТП по щета № BGS-00137/2019 год. Съгласно подписаните договори с адв.Д., като пълномощник на него и съпруга му следвало да получи 25% от полученото обезщетение във връзка с въпросното ПТП, т.е. в случая 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева, а остатъка от сумата в размер на 52 500 /петдесет и две хиляди и петстотин/ лева да получи св.А. Ю. А.. Обстоятелството, че действително по сметката на адв.Д. е била преведена сумата от 70 000 лв. е било установено и в хода на проведеното разследване. Установено е било обаче, че преди датата на срещата на двамата адвокати със св. С. С. А., адв.Д. е изтеглил тази сума от сметката си, което не изключва ло възможността да е предал сумата на клиентите си. Друг бил въпроса, че парите се родово неопределени вещи и не е задължително да бъдат изплатени преведените, а други налични.