Присъда № 94 от 25.08.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 94/25.08.2026 година по НОХД № 232/2026 година по описа на Районен съд – Елхово

Производството е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура – Ямбол, ТО – Елхово обвинителен акт, с който срещу подсъдимия М. Ш. А. Х. /M S A H/, роден на ********** г. в гр. Кайро, Египет, гражданин на Египет, с висше образование, женен, неосъждан, безработен, с адрес: Египет, гр. Кайро, ул. „Седем Йосев Алдагуи“, притежаващ паспорт № ***, издаден на 14.06.2022 г. в Египет, са повдигнати обвинения за следните престъпления: за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 12.08.2026 г., около 02.00 часа, в района на ГКПП – Лесово, обл. Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице – И. Д. Д., служител на ГПУ – Елхово, от неистински официален документ – разрешение за пребиваване № *** на името на M S A H, на което бил придаден вид, че е издадено на 23.05.2025 г. от надлежните органи на Република Румъния, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност; и за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че на 12.08.2026 г., около 02.00 часа, в района на ГКПП – Лесово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото в съдебната му фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адв. И. С., в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като подсъдимият е бил редовно призован по заявения от него начин чрез защитника си, не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си, а съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина и че правото му на защита е обезпечено чрез участието на служебния му защитник.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Ямбол поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Счита същото за доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по двете повдигнати му обвинения. По отношение на престъплението по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК прокурорът предлага определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК – лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. По отношение на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК предлага наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК – лишаване от свобода и глоба, както и определяне на едно общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. С., оспорва доказаността на обвиненията. По първото обвинение поддържа, че липсва доказателство подсъдимият съзнателно да се е ползвал от неистински документ, тъй като документът му бил предоставен от друго лице, което го уверило, че е истински. По второто обвинение счита, че деянието по чл. 279, ал. 1 от НК не е довършено, доколкото подсъдимият бил установен още в процеса на преминаване през граничния пункт и не бил осъществил довършено влизане през границата. Алтернативно моли, ако съдът приеме обвиненията за доказани, да определи наказание при нА.чието на многобройни смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства и да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните в досъдебното и 1 съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдимият М. Ш. А. Х. /M S A H/ е гражданин на Египет. През 2026 г. напуснал Египет и се придвижил до гр. Истанбул, Република Турция. Намерението му било да достигне до територията на Европейския съюз, конкретно до Румъния, където преди това бил пребивавал и работил. Тъй като не разполагал с необходимите редовни документи, които да му осигурят законно влизане и пребиваване на територията на държава – членка на Европейския съюз, се снабдил с румънско разрешение за пребиваване № *** на свое име, на което бил придаден вид, че е издадено на 23.05.2025 г. от надлежните органи на Република Румъния.

На 11.08.2026 г. подсъдимият предприел пътуване с автобус по направление Република Турция – Република България. Преминал турския граничен пункт и на 12.08.2026 г., около 02.00 часа, пристигнал на ГКПП – Лесово, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“.

По същото време на смяна на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“ – АРМ 7, бил свидетелят И. Д. Д. – младши полицай при ГПУ – Елхово. При извършване на проверка на пристигнал автобус с турска регистрация от служители на гранична полиция и Агенция „Митници“ било установено, че подсъдимия е преминал покрай мястото за граничен полицейски контрол където извършвал проверка св. Д., след което отново влязъл в автобуса и бил установен от служител на Агенция „Митници“. На свидетеля Д. били предадени документите на подсъдимия – египетски паспорт и румънско разрешение за пребиваване № *** на името на M S A H.

При извършване на паспортно-визовата проверка свидетелят Д. се усъмнил в истинността на представеното разрешение за пребиваване, поради което уведомил началника на смяната и документът, заедно с лицето, бил насочен за допълнителна проверка на втора линия. Извършената експертна проверка установила, че румънското разрешение за пребиваване е неистински документ.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза, поддържано от вещото лице Н. Г. и неоспорено от страните, се установява, че предоставеният за изследване документ – румънско разрешение за пребиваване № ***, на което е придаден вид, че е издадено на 23.05.2025 г. на името на подсъдимия, е изцяло неистински документ – не е изготвен на оригинална бланка, а основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването, липсват или са имитирани.

Разпитан в хода на бързото производство в присъствието на защитник и преводач, подсъдимият е заявил, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. В обясненията си е посочил, че е напуснал Египет, пребивавал е в Истанбул, а целта му била да се върне в Румъния. Заявил е също, че се е снабдил срещу сума от 300 долара с румънско разрешение за пребиваване чрез лИ.ски гражданин, който го уверил, че документът е истински. Посочил е, че на 11.08.2026 г. си купил билет за Румъния през България и че на българския граничен пункт му било съобщено, че разрешението за пребиваване не е истинско.

От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимият е неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, от показанията на свидетеля И. Д. Д., дадени в съдебно заседание, от заключението на техническата експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, експертни справки, копие от личен документ, справка за съдимост, заповеди по ЗЧРБ и остА..те писмени материА., както и въз основа на приобщеното веществено доказателство – разрешение за пребиваване № ***.

2

Обясненията на подсъдимия съдът кредитира отчасти, в частта им в която се подкрепят от остА..я доказателствен материал, а именно относно маршрута му на придвижване, целта на пътуването му и снабдяването с процесното разрешение за пребиваване. Обясненията на подсъдимия, че не е знаел, че процесния документ е неистински не се кредитират от съда като нелогични, подсъдимия е бил наясно, че посочения документ се издава по определен ред, от орган на властта и частно лице не е могло да го снабди със същия. Действията на подсъдимия по отклоняването му от извършването на паспортно - визова проверка също са индиция за знанието му, че документа е неистински. Показанията на свидетеля Д. като логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА..те доказателства по делото, съдът цени изцяло с доверие. Изготвената по делото експертиза е компетентна и обосновА. и изцяло се кредитира от съда. Писмените доказателства, като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се ценят с доверие.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По обвинението по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК:

Съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна стрА. престъпния състав на чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 12.08.2026 година около 02.00 часа в района на ГКПП-Лесово, обл. Ямбол на трасе “Вход леки автомобил и автобуси“ съзнателно се ползвал пред длъжностно лице И. Д. Д. - служител на ГПУ - Елхово от неистински официален документ - разрешение за пребиваване № *** на името на M S A H на което било придаден вид, че е издадено на 23.05.2025година от надлежните органи на Република Румъния, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност.

От обективна стрА. на 12.08.2026 г., около 02.00 часа, в района на ГКПП – Лесово, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, подсъдимият се е ползвал пред длъжностно лице – служителя на ГПУ – Елхово И. Д., от неистински официален документ – румънско разрешение за пребиваване № *** на свое име, на което е бил придаден вид, че е издадено от надлежните органи на Република Румъния.

Разрешението за пребиваване представлява официален документ, тъй като по своя характер се издава от компетентен държавен орган по установен ред и форма. То има и характер на чуждестранен документ за самоличност, удостоверяващ самоличността на лицето и правото му на пребиваване. От заключението на експертизата се установява, че процесният документ е изцяло неистински – не е изготвен на оригинална бланка, а защитите и реквизитите са липсващи или имитирани.

Изпълнителното деяние „ползване“ е реА.зирано чрез представянето на документа при граничната проверка с цел да удостовери право на влизане и пребиваване на територията на държава – членка на Европейския съюз и съответно на Република България.

Безспорно е също така, че за самото съставяне на документа от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна стрА. деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че използва документ, който не е издаден от посочения в него орган, и въпреки това се е ползвал от него, за да постигне целта си да премине границата и да се легитимира като лице с право на пребиваване. В тази насока съдът не споделя възражението на защитата, че подсъдимият не е знаел за неистинността на документа. Както вече се посочи този извод се опровергава от цялостното му поведение, от начина, по който се е снабдил с документа, от липсата на официална процедура по издаването му и от избягването на граничнната паспортно - визова проверка. Фактът, че документът му е бил осигурен срещу заплащане от трето лице, не изключва знанието за неговия неистински характер, а напротив 3

– в конкретната фактическа ситуация подкрепя извода за съзнателно ползване.

Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен по това обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието за това престъпление съдът взе предвид следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство и сравнително добрите му лични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете целта, с която е използван неистинският документ – да се създаде привидност за нА.чие на право на влизане и пребиваване, каквото подсъдимият реално не е притежавал.

Съдът прие, че не са нА.це изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК, поради което определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК – една година лишаване от свобода.