Определение № 479 от 18.10.2019, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

Номер осемнадесети октомври Година

2019 гр. София

С. О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав

На осемнадесети октомври Година 2019

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.

ЧЛЕНОВЕ: А. И.

Н. В.

Като разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 604 по описа на С. о.съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на подсъдимия В.А.И. – адв. Н. Б. от САК, - срещу определение от 26.09.2019 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 349/2019 г. по описа на районен съд гр. С..

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност, като се твърди, че същите не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза. Твърди се конкретно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени каквито и да било фактически действия, касаещи правната квалификация, посочена в неговата заключителна част, като по този начин е нарушено правото на обвиняемия да узнае фактите по обвинението и да организира защитата си срещу тези факти.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд гр.

С. и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал.

3 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това са следните:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В.А.И. за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.

С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 26.09.2019 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред; потвърдил е взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение – „подписка“, като същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Последното е аргументирал с довода, че фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, очертават ясно и точно от обективна и субективна страна деянието, за което е повдигнато обвинението, и по начин, осигуряващ възможност на обвиняемия да организира защитата си.

Посочените изводи на първоинстанционния съд са правилни и напълно споделени от въззивната инстанция, а доводите на защитника, развити в обратния смисъл не намират фактическа и правна подкрепа.

В жалбата вярно е дефинирано процесуалното предназначение на обвинителния акт, изведено от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК, а именно – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК и в конкретния случай внесения обвинителен акт напълно ги покрива. В обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно ясно, конкретно и разбираемо е формулирано фактическото обвинение, респ. е очертан и предмета на доказване. Прокурорът е изложил своите фактически твърдения за време, място и начин на извършване на деянието и за авторството на обвиняемия. С други думи фактическото изложение на обвинението е формулирано по начин, който не препятства възможността на обвиняемия да узнае фактите по обвинението и да организира защитата си, поради което не е налице твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Въпросът дали при изложената в обвинителния акт фактология /в случай че бъде доказана в хода на предстоящото съдебно следствие/ е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението, е по съществото на делото и този въпрос ще бъде решен от съда с присъдата /чл. 301 НПК/.

Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания по смисъла на чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, са правилни и следва да бъдат потвърдени.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.

3 НПК С. о. съд

О П Р Е Д Е

Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2019 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 349/2019 г. по описа на районен съд гр. С., с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.