Определение № 4889 от 31.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4889 гр. София, 31.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110130314 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Подадена е молба от Е. А. Е., ЕГН ********** чрез адвокат В. П., с която се иска изменение на решението по делото в частта за разноските, като бъдат намалени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на молителката С. А. съобразно предвидения в наредбата минимум и съобразно уважената част от иска.

При проверка на подадената молба, съдът намира от фактическа страна следното:

С решението по настоящото дело съдът е издал заповед за защита на С.

Ц. А., като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е задължил Е. А. Е. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Ц. А.; предупредил е Е. А. Е., че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Постановил е, че заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. Наложил е на Е. А. Е. глоба в размер на 400 лева; осъдил е Е. А. Е. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на С. Ц. А. сумата в размер на 500 лева – разноски в производството. Съдът е оставил без уважение молбата на И. И. Г. срещу Е. А. Е. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита; осъдил е И. И.

1

Г. да заплати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС, както и да заплати на Е. А. Е. сумата в размер на 400 лева – разноски в производството.

Ответниците по молбата в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК са депозирали становище, като считат, че с решението съдът неправилно е намалил разноските за адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна в производството, същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът не намира основание за промяна на изложените в решението мотиви в частта за разноските. Молителките С. А. и И. Г. са представили списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендират сторените по делото разноски в размер на 1000 лева за един адвокат. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между С. Ц. А., лично и като законен представител на непълнолетната си дъщеря И. И. Г., от една страна, и от друга страна, адвокат А. И. Г. и адвокат Васил Стоилов Лазаров. В договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, от които платени в брой 1000 лева. В посочения договор никъде не е вписано, че възнаграждението в размер на 1000 лева е за един адвокат, в каквато посока са твърденията и възраженията на молителките по делото. Напротив, в същия договор е отразено, че договореното възнаграждение е 1000 лева, което е платено в брой, поради което съдът е приел, че заплатената сума от молителките в размер на 1000 лева е за възнаграждението както на адвокат Г., така и на адвокат Лазаров. Предвид обстоятелството, че молбата, депозирана от И. И. Г. е оставена без уважение като неоснователна, то на основание чл.

11, ал. 3 ЗЗДН същата е осъдена да заплати както държавната такса в размер на 25 лева по сметка на СРС, така и разноските в производството на ответника. Е. Е. е осъден да заплати на С. А. сумата от 500 лева, която сума представлява половината от цялата заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално 2 представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие минималното възнаграждение е 600 лв. От изложеното е видно, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на молителката С. А. е под установения минимален размер, поради което възражението на ответника Е. Е. за прекомерност на същото е неоснователно.

С оглед гореизложеното, съдът намира молбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. А. Е., ЕГН ********** чрез адвокат В. П. за изменение на решението по делото в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3