Решение № 18669 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18669 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110105342 по описа за 2026 година

Предявени са в условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 92787/24.03.2026 ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответникът Д. Ц. Ц. – лично и в качеството му на наследник на М. Ц. Ц., е собственик на топлоснабден имот, находящ се в *************, съответно е клиент на топлинна енергия. Поддържа, че в процесния недвижим имот е ползвана топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение, които не са заплатени. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София, като през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят 1 изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.

По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 284,40 евро, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2023. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 25,77 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2024 г. до 30.01.2026 г.; сумата от 20,22 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 4,61 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 30.01.2026 г. Претендират се направените разноските в производството.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – «ДИРЕКТ» ЕООД не изразява становище по същество на спора. Сочи, че абонатът е на дистанционно отчитане, поради което за него не се съставят главни отчети/протоколи поради неосигурен достъп. Представя изготвените индивидуални справки и документи относно сертифицирането на уредите за дялово разпределение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор от 24.03.1992 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че собственици на процесния недвижим имот са били Ц.Д. Ц. и К.Ц. Ц.а.

По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 05.09.2023 г. от Столична община, район Люлин, от което се установява, че Ц.Д. Ц. е оставил трима наследници по закон – съпруга К.Ц. Ц.а и двама сина – Д. Ц. Ц. и М. Ц. Ц..

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 20.03.2026 г. от Столична община, район Люлин е, че М. Ц. Ц. е починал на 08.01.2025 г., като е оставил един наследник – неговия брат Д. Ц. Ц..

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който е за срок преди процесния, поради което съдът не го обсъжда като неотносим.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото 2 дружество за издадени общи фактури през процесния исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.

Въпреки предходното, по делото не са представени доказателства, от които да се обоснове извод, че през исковия период ответникът е бил единствен собственик на процесния недвижим имот. В конкретния случай, видно от горепосоченият договор за продажба на държавен недвижим имот е, че процесният недвижим имот е бил собственост и на трето за спора лице - К.Ц. Ц.а. По делото не са представени доказателства това лице да е починало, съответно за неговите наследници.

Ето защо, при липса на безспорни доказателства относно притежаваното от ответника право на собственост върху процесния недвижим имот през исковия период, съдът намира исковите претенции за неоснователни и недоказани. Следва да се има предвид, че съдебното решение не може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства.

С оглед предходното, доколкото в хода на производството ищецът не проведе пълно и главно доказване на предпоставките за уважаване на исковите претенции, то 3 същите следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото не са налице доказателства за реално направени от ответника разноски, както и искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Д. Ц. Ц., ЕГН ************* искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 284,40 евро, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в в *************, за периода от 01.07.2023. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2026 г. до окончателното изплащане; сумата от 25,77 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2024 г. до 30.01.2026 г.; сумата от 20,22 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4,61 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 30.01.2026 г.

Решението е постановено при участието на трето лице „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, ул.“Николай Коперник“ № 21, секция А-Б, ет.2, офис 3, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4