Решение № 400 от 28.05.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4582/2025
- Вид
- Решение № 400
- Подписан
- 28.05.2026
- Състав
- Стелла Светозарова Моллова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 400 гр. П., 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20251720104582 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от И. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „***, срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление - гр. С., Бул.“****, представлявано от С. П. П.., с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 от З П К за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за паричен заем № ***** от 19.07.2024 г. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.07.2024г. между него и ответното дружество е сключен договор за паричен заем Standard_30 № *****, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 1600 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 15 седмици, при годишен лихвен процент – 40.32%, годишен процент на разходите – 49.49 % и размер на погасителната вноска – 211,90 лева, или общо дължимата сума по кредита възлизала в размер на 3165 лева. Към така посочената обща сума по кредита било включено и задължението на кредитополучателя по заплащане на договорената в чл. 1 от договора такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем, която била в размер на 1101,90 лева. Сочи се, че с договора 1 страните уговорили и задължение за ищеца в тридневен срок от усвояването на сумата да обезпечи кредита с поръчителство на физическо лице, което да отговаря на конкретно посочени изисквания, или с банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 734,55 лв.
Твърди се, че с включването на въпросната неустойка в погасителния план към Договора, общата дължима сума по кредита нараствала до 3899,55 лева.
Изложени са подробни съображения за това, че посочената неустойка няма характер на такава, тъй като не притежава присъщите на неустойката функции, а по същество представлява скрита лихва и с договарянето на същата, се цели заобикалянето на ограничението на чл. 33 ЗПК. На следващо място, ищецът счита, че макар и формално договорът да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото било налице посочване на лихвен процент, ГПР и обща сума, дължима от потребителя, така посочените размери на тези величини не съответствали на действителните такива, тъй като в тях не било включено задължението на ищеца по заплащане на неустойката и таксата за експресно разглеждане. Поддържа, че тези задължения са част от ГПР и го определят в размер, значително надхвърлящ както посочения в договора, така и допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че по този начин освен, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, се заобикаля и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същевременно се предоставя и невярна информация относно действителния ГПР, което представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Ищецът твърди, че поради изложените съображения счита договора за потребителски кредит за недействителен. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът счита исковата молба за нередовна, а предявеният с нея установителен иск за недопустим, доколкото същият бил предявен при липса на правен интерес за ищеца, тъй като по процесния договор били начислявани единствено главница и лихви, но не и неустойка и такса за експресно разглеждане. По същество, признава твърденията на ищеца относно сключването на договора и неговите предмет и условия. Подробно описва 2 процедурата по кандидатстване и отпускане на кредита, като оспорва договорът, сключен между страните, да е недействителен с аргумент, че ищецът е бил надлежно запознат с параметрите на договора. Оспорва да е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с твърдението, че при изчисляване на ГПР са включени всички относими допускания. Подчертава, че задължението за неустойка не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение. Навежда довод, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, поради което не е неравноправна.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения № *****/19.07.2024 г.
Видно от представения договор за кредит параметрите на същия са следните: сума на кредита – 1600 лева, срок – 15 седмици, фиксиран ГЛП – 40,32 %, ГПР – 49,49 %, брой вноски – 15, такса за бързо разглеждане – 1101,90 лева, или общо дължима сума – 3165 лева.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101,90 лева. В ал. 4 е уговорено, че таксата ще се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител, което трябва да отговаря на редица условия, или банкова гаранция. В ал. 2 от същия член е посочено, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи неустойка в размер на 734,55 лева, която също ще се разсрочи и ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски и 3 общото задължение става в размер на 3899,55 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено. От същото се установява, че за погасяване на задължението по договор за паричен заем от 19.07.2024 г. са постъпили/осчетоводени общо суми в размер на 2063,10 лева, от които платени 100 лева с дата 17.11.2024 г. и 1963,10 лева с дата 28.04.2025 г. С направената вноска от 2063,10 лева е погасена договорна лихва в размер на 463,10 лева за периода от 19.07.2024 г. до 13.10.2025 г. и е платена главница в размер на 1600 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на ГПР, изчислен с включена такса за експресно разглеждане и неустойка, разпределени във всяка вноска възлиза на 379,75 %, като максимален допустим от закона размер на ГПР е 68,15 % към дата 19.07.2024 г.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителността сключения между страните договор за паричен заем № ***** от 19.07.2024 г., който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит 4 се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за допълнителни услуги/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи 5 условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесният договор за потребителски кредит и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдените в тази насока правни постановки и събрания доказателствен материал се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна - кредитор клаузи на договора/. Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. В глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Разпечатката съдържа 25 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a924652-737d-47a7-8150-cfafe4c2e3a7