Определение № 434 от 26.06.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 335/2025
- Вид
- Определение № 434
- Подписан
- 26.06.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Ирена Николова Петкова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434 гр. Варна, 26.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500335 по описа за 2025 година намира следното:
Производството по делото е по чл. 258 и сл. от ГПК, и чл. 274 и сл. от ГПК , и е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ чрез В. П. – началник на ТОРусе към ТД на КОНПИ – Велико Търново, и Севджихан Шефкова – инспектор в ТО-Русе към ТД на КОНПИ-Велико Търново, срещу Решение № 367/07.04.2025 г. постановено по гр. д. № 1302/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлено искането, предявено от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество от Т. К. Г., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ съобразно приложена схема, сграда №4 в гр. Варна, район Младост, бул. “Сливница“ №169 жилище – ап.1, на втори етаж, а съобразно архитектурен проект на първи жилищен етаж със застроена площ от 48,47 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. съставляващ съобразно приложена схема, сграда №4 в гр. Варна, район Младост, бул. “Сливница“ №169- ателие за творческа дейност №2, на 2 етаж, а съобразно архитектурен проект на 1-ви етаж със ЗП 50,83кв.м.; самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент №5 с идентификатор *** в сграда с идентификатор
***, гр. Варна, ул.“Паско Желев“ № 2, ет.2, евентуално в случай, че до приключване на съдебното производство срещу посоченото имущество бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено, да се присъди равностойността на това имущество и сума в размер на 11301,99, представляваща намерени и иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 30.05.2017г.
1
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че не е ясно установимо какво е постановил съдът по отхвърленото искане на КОНПИ, с което е сезиран, като неяснотата в съображенията на съда, на практика представлява липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 2 от ГПК. По делото не е изготвен доклад по чл.146 ГПК, не е разпределена доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти, като на страните не е указано за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства.
Оспорват се като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че не е налице фактическо съжителство между ответника Т. Г. и Живка Стоянова, спрямо която е направен отказ от иск от страна на КОНПИ и производството е било прекратено, както и че ответникът Т. Г. е живял сам от началото на проверявания период и впоследствие с Мария Йорданова и с детето им, поради което и икономическия анализ в частта относно разходите е неправилен. Съдът неправилно е приел, че следва частично да се признаят доходи на ответника изрично посочени и уточнени с молба вх. № 10607/03.05.2022 г. и молба вх. № 29259/18.11.2024г., като е извършил собствени изчисления и е признал сумите: 39 230,90лв., за която е приел че ответникът е представил документи в производството пред Комисията; 28 402 лв. от наем и рента; 529 781,76лв. – от хазарт и реклама, без да е изследвано дали захранването на виртуалните карти е станало със средства от законен източник и същите не са свързани с престъплението за което е било повдигнато обвинение. Посочва се също, че от доказателствата по делото не се установява приетия размер на даренията от 13 005,39 лв. и приходите от продажба на биткойни. Излага се, че в мотивите на съда не е посочен размера на разходите на ответника, нетният доход, стойността на наличното имущество и налице ли е значително несъответствие. В противоречие с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС съдът е приел, че следва да се признаят доходи на ответника от суми, преминали по банковите сметки.
Твърди се ,че от доказателствата по делото се установява наличието на всички предвидени в закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Посочва се че за проверявания период доходите на ответника са в размер на 336 474,97 лв.; обичайните и извънредни разходи- 810 301,30 лв., нетения доход е „минус“ 473 826,33 лв.
Придобитото имущество е на стойност 263 101,99 лв. , поради което е налице несъответствие в размер на 736 928,32 лв., което е значително по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Отправеното във въззивната жалба искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от КОНПИ иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Подаден е и частна въззивна жалба срещу Определение № 2
2263/15.05.2025 г. по гр. д. № 1302/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на решение № 367/07.04.2025 г. по гр. д. № 1302/2021 г. , в частта за разноските. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Изложени са доводи и съображения, че по дела на КОНПИ не следва да се присъждат разноски, предвид разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ, както и че ответникът по делото не е материално затруднено лице, поради което не се дължат разноски за оказаната му правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В условие на евентуалност счита, че размера на адвокатското възнаграждение следва да се намали, тъй като делото не се отличава със специфична сложност.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адвокат Г. А. от АК – Варна с писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва изложените в нея доводи и твърдения, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Счита за неоснователни изложените в жалбата оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото. Поддържа се, че в производството по делото не е установена основната предпоставка за отнемане на имущество по ЗОНПИ – превишаване на разходите над приходите и наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период, което да е по-голямо от 150 000 лв. Данни за всички доходи, приходи и източници на финансиране, както и за размера на извършените разходи са предоставени от ответника още с възражението по чл. 138, ал. 2 ЗОНПИ.
Изложени са подробни доводи по същество на спора и е отправено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на разноски.
С писмен отговор е оспорена като неоснователна и подадената от КОНПИ частна жалба. Посочва се, че въззиваемият е материално затруднено лице, тъй като цялото му имущество е било запорирано и възбранено. Освен това поради воденото производство той трудно си намира работа и има затруднения при обслужване на кредита си. Присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, при наличие на правен интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание. Доколкото отговорността за разноски е обусловена от крайния изход на спора, по подадената частна жалба съдът следва да се произнесе с крайния съдебен акт.
Искания по доказателствата не са направени. Не са налице хипотези, 3 изискващи даване на указания от съда по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 08.10.2025г. от 09:00 часа, за които дата и час да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4