Решение № 54 от 26.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600177 по описа за 2021 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда

№260005/05.05.2021г. по нохд №41/2021г. на Търговищки окръжен съд, с която подсъдимият С. АС. Й. е бил признат за виновен в това, че на 15.08.2019 г. около 23,50 часа на второкласен път ІІ-48 гр.Котел-гр.Омуртаг на километър 2000+100, на около 100м след бетонов възел гр.Омуртаг при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мини купър“, с peг. № Т 3839 ВТ, собственост на „Планет авто тим“ЕООД, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 и чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Д.С.А. на 18 години, от гр.Омуртаг, и три средни телесни повреди на АНХ.

СТ. ИВ. от гр.Омуртаг, поради което и на основание чл. 343 ал.4 пр.1 и 2 вр. ал.3 б. „б“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с една трета и му определил наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от пет години. На основание чл.343г НК съдът лишил подс.Й. от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца, 1 считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Т.Р. в качеството му на защитник на подс.С.Й., в която се правят възражения за необоснованост, нарушение на материалния закон и явната несправедливост на наложените на жалбоподателя наказания. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно - намаляне на наложените наказания.

Подадена са въззивни жалби и от поверениците на частните обвинители – от адв.И.И. в качеството му на повереник на А.И., и от адв.Н.Х. в качеството й на повереник на Г.М., Г.А., А.А. и И.А.. И в двете жалби са възразява единствено по отношение размера на наказанието – твърди се, че той е занижен, съответно иска се неговото увеличаване.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата единствено по отношение твърдяното нарушение на материалния закон. В тази връзка се иска частично оправдаване на подсъдимия за нарушението на чл.20 ал.1 ЗДвП, и потвърждаване на присъдата в останалата й част .

Представителят на Апелативна прокуратура счита въззивните жалби за неоснователни, а присъдата – за правилна и законосъобразна. Поради това и настоява за нейното потвърждаване.

Частните обвинители чрез поверениците си настояват за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно и ефективно.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:

Въззивните жалби на частните обвинители са неоснователни, а тази на подсъдимия Й. – частично основателна.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

2

Подс.С.Й. е роден в гр. Омуртаг, но от 10-годишна възраст живее със семейството си Мюнхен, Германия. Всяка година през лятото семейството се завръщало в България. Така се случило и през 2019. - през месец август семейството на подсъдимия се завърнало в България и по точно в родния си град Омуртаг. По това време в гр.Омуртаг били и пострадалите Д.А. и А.И., както и свидетелите А.Ж., М.А., А.Б., С.Х., Д. Й., А.А., Д. А., А. Х. и Д. А..

Всичките те живеели в различни страни в Европа, били приятели, и всяка година през лятото се завръщали в гр. Омуртаг.

Бащата на подс. Й. - св. Асен А. при пристигането си в България наел под наем от „Планет авто тим“ ЕООД с. Камбурово лек автомобил „Мини купър“ с рег. № Т 38 39 ВТ.

Вечерта на 15.08.2019 год. подсъдимият и посочените негови приятели отишли да наблюдават сватбено тържество провеждано на ул. „Трапезица“ в гр. Омуртаг. Тъй като не били поканени, младежите стояли встрани и се забавлявали наблюдавайки веселбата. След 23.00 часа цялата група взела решение да посети денонощно заведение, находящо се в бензиностанция „Ромпетрол“ в гр. Омуртаг. За заведението тръгнали с четири автомобила.

Същата вечер св. А. бил предоставил наетия от него автомобил „Мини купър“ на сина си. Пръв от мястото на тържеството потеглил подсъдимият Й. като при него се качили на предната седалка до шофьора пострадалият Д.А., а на задната седалка - пострадалият св. А.И.. Няколко минути след подсъдимия тръгнали и останалите три коли, в които били другите младежи от компанията.

За да стигне до посочената бензиностанция подс. С.Й. излязъл на второкласен републикански път ІІ-48 гр. Котел – гр. Омуртаг, явяващ се околовръстен път на гр. Омуртаг, и подкарал по същия в посока гр. Котел. На пътния участък, по който се движел подс. Й., се провеждал „превантивен ремонт“, поради което със Заповед № РД -11-25/03.04.2019 год. на директора на ОПУ – Търговище била създадена „Временна организация и безопасност на движението“. По силата на въпросната заповед за целия ремонтиран участък от пътя, в който влизал и околовръстния път на гр. Омуртаг, разрешената скорост за движение била 50 км/ч, което било указано с 3 поставени пътни знаци „Б26“. В ремонтираният участък от пътя, по който се движел подсъдимият, било положено ново асфалтово покритие, на което все още нямало пътна маркировка. Към този момент валял дъжд, поради което пътната настилка била мокра и хлъзгава, а видимостта намалена. Й. не съобразил скоростта си на движение с ограничението на скоростта в пътния участък, по който се движел, с неблагоприятните условия за движението му, а също така надценил шофьорските си умения ( бил правоспособен водач от няколко месеца, а именно от 21.02.2019 год.). Като наближил участъка на км 200+100 управлявания от подсъдимия автомобил се движил със скорост 100,50 км/ч. По същото време и в същият пътен участък на път ІІ-48, но в посока обратна на тази на Й., се движил лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег. № Т 73 37 ВТ, собственост на св. Х.Б. и управляван от него.

Последният бил сам в автомобила си и се движил правомерно в платното си за движение. Подсъдимият навлязъл с превишена скорост - 100,50 км/ч в пътния участък с дясна хоризонтална крива и поради високата скорост, мократа и хлъзгава настилка и недостатъчния си шофьорски опит подсъдимият загубил управлението на автомобила си, в следствие на което била нарушена устойчивостта на неговото движение, което от своя страна довело до навлизането му в лентата за насрещно движение, по което правомерно със скорост от 40,10 км/ч се движел лекия автомобил „Фолксваген“ управляван от св. Б.. Двата автомобила се сблъскали с предните си десни части, след което управлявания от подс. автомобил „Мини купър“ излязъл в ляво (по посока на движението му) извън пътя и пропадайки по наклон се спрял на около 17 метра по-надолу до съществуваща ограда.

В резултат на произшествието пътуващите в автомобила на подсъдимия Д.С.А. и св. А.И. получили тежки травми, като въпреки оказаната медицинска помощ на Д.А. същият починал в 02.20 часа на 16.08.2019 год. в МБАЛ – Търговище, а св. А.И. бил подложен на продължително лечение.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК.

Правилна по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя 4 от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази насока са :-обясненията на подсъдимия; - показанията на свидетелите Х.Б., А.И., А.Ж., М.А., А.Б., С.Х., Д. Й., А.А., Д. А., А. Х., Д. А., И.С., Х.П., П.Б.,

П.П., П.П.; - протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум към него; - различни по своя характер експертизи – съдебномедицински, автотехническа, химически; - писмени доказателства – свидетелство за съдимост, удостоверения, характеристики.

Всички тези доказателствени средства/вкл. и самопризнанието на подсъдимото лице/, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите , включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите – направеното от защитата възражение е за нарушение на материалния закон, а това на частното обвинение – за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на тях ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.

По възражението за нарушение на материалния закон – съобразно предложената от прокурора и възприета от съда правна конструкция подсъдимият следва да отговаря за две нарушения на правилата за движение – по чл.20 ал.1 ЗДвП и по чл.21 ал.2 ЗДвП, т.е. затова че не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство, и че се движил с превишена скорост. Според защитата в този си вид конструкцията на обвинението е невъзможна, тъй като двете нарушения са взаимно изключващи се. Затова нейното предложение е подсъдимият да бъде оправдан частично за едно от вменените му две нарушения на правилата за движение.

Този проблем е бил поставен и на вниманието на окръжния съд, който в крайна сметка приел възраженията на защитниците за неоснователни. По принцип прав е съдът да твърди, че едновременното нарушение на тези две норми не е невъзможно. По принцип. За да е така трябва да се установи, че всяко едно от тях е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат. Пренесено на плоскостта на настоящия случай това означава категорично да бъде установено по делото, че загубата на контрол е причина, а не следствие. Не това твърди обаче вещото лице по назначената АТЕ.

5

Според него настъпването на произшествието е можело да бъде предотвратено, ако подсъдимият се е движил със скорост до 50км/ч, т.е. до разрешената. Именно поради движение с неразрешена скорост автомобилът при движението си в дясна за него хоризонтална крива е загубил своята устойчивост и се е оказал в насрещната лента за движение. Т.е. първопричината за настъпването на общественоопасните последици е движението от страна на подсъдимия с неразрешена скорост. А вследствие на нея вече е изгубил и контрол върху превозното средство. Т.е. нарушението на чл.20 ал.1 ЗДвП не е в причинна връзка с настъпилия резултат, загубата на контрол от водача е последица от движението му с неразрешена скорост.

Затова и права е защитата да настоява за частично оправдаване на подсъдимото лице за това вменено му във вина нарушение – по чл.20 ал.1 ЗДвП. В тази й част присъдата следва да бъде коригирана, което няма да рефлектира върху санкционната част на присъдата, която корекция следва да се осъществи чрез прилагане на закон същото престъпление, и частичното оправдаване на лицето по чл.20 ал.1 ЗДвП.

По възражението за явна несправедливост на наложеното наказание Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е определил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При това положение и при граници на предвиденото наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, съдът е отмерил наказание от четири години лишаване от свобода на подс.Й., което е било редуцирано по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на две години и осем месеца лишаване от свобода. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК, и представлява елементарно аритметично действие, то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице.