Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13099 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55305/2025
Вид
Решение № 13099
Подписан
01.07.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 13099 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110155305 по описа за 2025 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД моли да се осъди ответникът Д. Н. Н. да заплати следните суми: 484.56 евро стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода от 1.7.2023 г. до 30.9.2024 г., 174.02 евро законна лихва за забава от 1.05.2023 г. до 18.11.2025 г., 3.35 евро стойност на услуга дялово разпределение за периода от 1.8.2023 г. до 30.4.2024 г. и 3.19 евро законна лихва за периода от 15.2.2024 г. до 18.11.2025 г., и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа, че ответникът като собственик по наследство е потребител и дължи цената на ТЕ доставена в топлоснабдения имот – ап. 2 в гр. София, .......... Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответникът не изпълнила точно /в срок и по размер/ задължението си. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията. Твърди, че въз основа на сключен договор е извършил услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа, че за имота на ответника са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира разноските по делото.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор с приложено платежно нареждане за плащане на задълженията.

Ищецът признава плащането, с което са погасени главници, мораторни и законни лихви и част от съдебните разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Установява се от представеното от ответника преводно нареждане, като се признава и от ищеца, че сумите за главници и лихви, включително законната лихва до датата на плащане, както и разноските за държавна такса, са платени след подаване на исковата молба.

Съобразно извършеното плащане, исковете следва да се отхвърлят като погасени с плащане след завеждане на делото.

Относно разноските:

Ищцовото дружество има право на неплатените разноски по делото. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, защото не е платил задълженията в установения срок. Съобразно с това ищецът има право на неплатени разноски за представителството му от юрисконсулт.

Съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ.

По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска /Определение № 518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461 по описа за 2019 г./. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е приключило в едно съдебни заседание без събиране на нови доказателства предвид изършеното плащане.

Ето защо следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Д. Н. Н., ЕГН **********, гр. София, ............., да плати сумите: 484.56 евро стойност на топлинна енергия доставена в апартамент 2 в гр. София, ........., за периода от 1.7.2023 г. до 30.9.2024 г., 174.02 евро законна лихва за забава от 1.05.2023 г. до 18.11.2025 г., 3.35 евро стойност на услуга дялово разпределение за периода от 1.8.2023 г. до 30.4.2024 г. и 3.19 евро 2 законна лихва за периода от 15.2.2024 г. до 18.11.2025 г., и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН **********, гр. София, ............., да заплати в полза на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски по делото в размер на 50.00 евро.

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3