Определение № 4290 от 23.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4290 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно частно гражданско дело № 20261100501645 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД срещу определението от 20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 4757/2025 г. на СРС, 180 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника-частен жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като бъде оставена без уважение претенцията на ищеца за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, а при условията на евентуалност – разноските на ищеца да бъдат намалени значително.

Насрещната страна А.А.А. оспорва частната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решението от 10.10.2025 г., постановено по гр. дело № 4757/2025 г., 1

Софийският районен съд, 180 състав, е уважил изцяло предявения иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, осъждайки ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 800 лева (от които 50 лева – заплатена държавна такса за исковата молба, 350 лева – заплатен депозит за вещо лице по допуснатата ССчЕ, и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение).

Ответникът е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските, но с обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното определение, поради което не намира за необходимо да ги повтаря, и препраща към тях. Независимо дали ищецът е упражнил правата си в едно производство или в няколко отделни, той има задължение да заплати дължимия размер на държавната такса, тъй като се касае за отделни искове по различни правоотношения. Дължими са и направените от ищеца разноски за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като ответникът е оспорил иска. При присъждането на адвокатското възнаграждение районният съд правилно е преценил вида на спора, цената на иска, вида и количеството на извършената от адвоката работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Присъденият размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е справедлив и изцяло съответства на постановките, залегнали в Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Не е налице и нарушение на изискването за добросъвестност, визирано в чл. 3 ГПК, доколкото ищецът не е длъжен да търси защита на всички свои материални права в едно производство, още повече че неговите права произтичат от различни юридически факти (различни договори за потребителски кредит).

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 20.11.2025 г., постановено по гр.д.

№ 4757/2025 г. на Софийския районен съд, 180 състав.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3