Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11341 от 10.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25015/2025
Вид
Решение № 11341
Подписан
10.06.2026
В сила
10.06.2026
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25, ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 11341 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110125015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 238 ГПК.

Образувано по искова молба на „С.Т.“ ЕООД против „БГ.Г.П.” ЕООД за заплащане на сумата от 581.76 лева главници по фактури за доставка и продажба на стоки, както и сумата от 322.01 лева мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода 23.07.2020 г. – 01.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът „С.Т.“ ЕООД твърди, че основният предмет на дейност на дружеството е търговия със стоки. Твърди, че доставил стоки на ответника по две фактури №№ *********/23.06.2020 г. и *********/01.12.2020 г. на стойност от 581.76 лева. Ответникът не изпълнил задължението си да заплати сумите по двете фактури в общ размер на от 581.76 лева за доставени стоки и сумата от 322.01 лева мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода 23.07.2020 г. – 01.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „БГ.Г.П.” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по договори за доставка на стоки, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

За основателността им в тежест на ищеца по делото е да докаже валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока), срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.

1

В тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително че е заплатил сумите, за което не сочи доказателства.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявените искове за основателни.

На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В о.с.з. на 02.06.2026 г. е направено искане от процесуалния представител на ищеца, юрк. Г, която е поискала постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.

Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.

С връчването на разпореждане от 27.06.2025 г. на ответника е указана последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените в определението по чл.140 ГПК релевантни за разрешаване на правния спор факти е в доказателствена тежест на ищеца. От представените в производството писмени доказателства се установяват елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право. Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, без да го мотивира.

С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира присъждане на държавна такса в размер на 51.13 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 НЗПП или общо разноски в размер на 151.13 евро, следва да се присъдят в полза на ищеца.

Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл.

140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което всички осъдителни диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БГ.Г.П.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С“ № **, да заплати на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес: гр. София, бул. „Б.Ш.“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

327, ал. 1 ТЗ, сумата от 297.45 евро главници по договори за доставка и продажба на стоки от 23.06.2020 г. и 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането и на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 164.64 евро мораторна лихва 2 за забава върху всяка една от главниците за периода 23.07.2020 г. – 01.05.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 151.13 евро разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи препис от решението

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3