Решение № 120 от 02.07.2026, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 317/2026
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- Десислава Георгиева Ютерова
Цитирани разпоредби
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 , ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Троян, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря М. Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20264340100317 по описа за 2026 година
Предявен е иск от И. С. С. от гр. Троян, в качеството й на майка и законен представител на малолетния си син С. И. С., роден на 22.01.2017 г. срещу И.
С. С. от същия град, с правно основание чл.150 от СК – увеличение на определена месечна издръжка.
Предвид на изложеното се налагат следните изводи: Разпоредбата на чл.
143 ал. 2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т. е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на детето, т. е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на 1 детето и увеличаване възможностите на ответника.
В конкретния случай съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка са минали три години, като към момента малолетния С. е ученик – завършил е втори клас, т. е. освен необходимите средства за храна, дрехи, детето се нуждае и от средства за учебни пособия, социален живот, извънкласни форми на обучение. Това обстоятелство, само по себе си е основание за увеличаване размера на издръжката. Отделно от това съда отчита и нарастващата инфлация в страната и увеличението на цената на всички продукти и консумативи от първа необходимост.
В разпоредбата на чл. 140 , ал. 3 от СК е посочено общото правило за разпределение на издръжката между няколко лица от един и същи редспоред възможностите им. Това правило е доразвито в текста на чл. 143, ал. 1 от СК, където е казано, че родителя е длъжен да осигурява издръжката, съобразно своите възможности и материално състояние. Принципните положения относно „възможностите” на дължащия издръжка са посочени в т.
5 и т. 7 на ППВС № 5/16.11.1970 г. „възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят според техните доходи, имотно състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки един от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи (грижите на родителя, при когото се отглежда детето; грижите и издръжката, предоставяни в натура от родителя, който упражнява родителските права )”. „Нуждите” на лицата, които имат право на издръжка” са посочени в т. 4 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г., според която /нуждите следва да се определят според обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение/.
Съдът счита, че действително задължението за издръжка по отношение на ненавършили пълнолетие деца има безусловен характер (издръжката се дължи независимо от това дали лицето е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си – чл. 143 ал. 2 от СК ), но от друга страна следва това задължение да бъде съобразено с възможностите и материалното състояние на дължащия издръжка (чл. 140 ал. 3 от СК и чл. 143 ал. 1 от СК). В случая бащата доказва доходи под минималната заплата, но доколкото същия е работоспособен, не сочи доказателства за заболявания, е длъжен да подсигури доходи за развитието и отглеждането на своя малолетен син.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 170 евро.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен в посочения горе размер, считано от датата на предявяване на иска – 23.02.2026 г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Щ е следва ответника И. С. да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно 54,78 евро, определа по реда на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
И двете страни претендират разноски по делото, включващи заплатени адв. възнаграждения, съответно ищцата е заплатила 400 евро, а ответника 2
306,78 евро. Представени са списъци по чл. 80 от ГПК. Ответника, чрез своя пълномощник, е направил възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар от ищцата. Което възражение съда намира за неоснователно предвид размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., предвид вида на делото, предвид факта, че ответника е предявил и насрещен иск, /който иск съда е отделил в отделно производство/, по който ищцата чрез пълномощника си е депозирала отговор.
Ще следва на всяка една от страните да бъдат присъдени разноски съответно съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, а именно И. С. следва да заплати на И. С. сумата 266,67 евро разноски, съразмерно с уважената част от иска. С. следва да заплати на С. сумата 102,26 евро, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с Решение № 153 от 28.07.2023 г., постановено по гр. дело № 675/2022 г. по описа на Троянски районен съд, като:
ОСЪЖДА И. С. С.ов, ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, ж. к. „Х.С.“, бл. 2, вх. А, ап. 24 да заплаща на И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Г.К.“ № 338, в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. И. С., роден на 22.01.2017 г. сумата от 170 – сто и седемдесет евро месечна издръжка, считано от 23.02.2026 г., за в бъдеще до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като иска до пълния му размер от 250 евро ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. С. С.ов, ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, ж. к. „Х.С.“, бл. 2, вх. А, ап. 24 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата 54,78 – петдесет и четири евро и 78 цента, представляваща 4 % ДТ върху увеличението на издръжката за три години.
ОСЪЖДА И. С. С.ов, ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, ж. к. „Х.С.“, бл. 2, вх. А, ап. 24 да заплати на И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Г.К.“ № 338 сумата 266,67 – двеста шестдесет и шест евро и 67 цента, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Г.К.“ № 338 да заплати на И. С. С.ов, ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, ж. к. „Х.С.“, бл.
2, вх. А, ап. 24 сумата 102,26 – сто и две евро и 26 цента разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част ан аиска.
Допуска предвалително изпълненине на постановеното решение Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Ловеч, в двуседмичен срок от датата на постановяване - 02.07.2026 г.
3
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4