Определение № 100 от 31.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 31.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500050 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 407, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Община Омуртаг, подадена чрез адв. Р.М., против разпореждане № 219/04.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 225/2023 г. по описа на Окръжен съд Търговище за издаване на изпълнителни листове в полза на Ф. И. Х. и в полза на В. А. М. за сумата от 100 000 лв. поотделно за всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от 19.07.2021 г. до окончателното й изплащане и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, въз основа на постановеното по в.гр.д. № 225/2023 г. на ТОС невлязло в сила осъдително съдебно решение № 130/24.11.2023 г.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното разпореждане е неправилно - незаконосъобразно, тъй като по невлязлото в сила осъдително решение са издадени изпълнителни листове срещу община при несъобразяване, че по отношение на същата съществува специален ред по глава III на ЗОС и забрана по см. на чл. 502, ал.1 и ал.2 ГПК за изпълнение.

Лицата на насрещната страна, чрез адв. У., са подали писмен отговор на жалбата и по съображения за неоснователността на оплакванията са молили за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Варненският апелативен съд, като взе предвид наведените оплаквания и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от обжалване на разпореждането на окръжния съд, като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 279 ГПК, акт на съда. Същата е редовна и допустима, а разгледана по 1 същество - неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане, окръжният съд е разпоредил издаване на изпълнителни листове срещу общината за присъдените обезщетения на ищците по невлязлото в сила осъдително въззивно решение.

Според разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК на предварително изпълнение подлежат „осъдителните решения на въззивните съдилища”. Такова е и въззивното решение, с което се потвърждава осъдително решение на първата инстанция.

В случая, въззивното решение е било осъдително по естеството си, искането е изхождало от надлежно легитимирани страни и не е налице установена с императивна правна норма пречка за издаване на изпълнителен лист, доколкото забраната по чл. 243, ал.2 ГПК не се отнася за общините (а само за държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ). Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК предвижда недопустимост на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу изчерпателно изброен кръг правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. В разпоредбите на ГПК не е установена забрана за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила решение срещу община. В случая, такава забрана не е предвидена и неотносими са към конкретния казус разпоредбите на чл. 520, ал.1 и ал.2 ГПК (уреждащ въпроса по изпълнението), както и производството по глава III на ЗОС, поради което и оплакванията в жалбата в тази връзка са неоснователни. Съгласно чл. 136, ал. 1 КРБ и чл. 2 ЗМДМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Общините не могат да бъдат приравнени към държавните учреждения, предвид самостоятелността и структурата на общинския бюджет съгласно чл. 141, ал. 1 КРБ, чл. 52 ЗМСМА и чл. 45, ал. 1 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, включваща и собствени общински приходи, а не само субсидии от държавата, разпределяни между общините по критерии, определени със закон (така определение № 202 от 20.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1558/2021 г., III г. о., ГК; определение № 395/20.09.2011 г. по ч. гр. дело № 357/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.; Определение № 489 от 17.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 722/2019 г., II т. о.и др.).

Поради това, на осн. чл. 406, ал.1 от ГПК, молбата за издаване на изпълнителни листове е била основателна и като е уважил същата с обжалваното понастоящем разпореждане, окръжният съд е издал правилно разпореждане, което не страда от визираните пороци и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна, ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 219/04.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 225/2023 г. по описа на Окръжен съд Търговище.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3