Решение № 1396 от 01.10.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Варна, 01.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110201816 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „ДИМАР НОРД-ИЙСТ“ЕООД, представлявано от управителя М.Ж., чрез адв. Х. при ВАК против НП № 032201062/16.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна , с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ.

С депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и издадено в нарушение на чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Според въззивника, е налице неясно описание на нарушението и не е посочена конкретно нарушената правна норма. Твърди се, че в обстоятелствената част на НП липсват детайли на самата проверка, като не е пояснено как проверяващият екип е стигнал до категоричния извод, че в момента на проверката лицето М. Е. е полагало труд и то в полза на дружеството-жалбоподател, сътов. че именно дружеството-жалбоподател извършва строителни дейности в обекта. Оспорва се отразената в НП фактическа обстановка и качеството „работодател“ на въззивника. Според дружествотожалбоподател фактът, че не е обявено съществуването на трудово правоотношение между него и М. Е. допълнително разколебава изводите за обоснованост на НП. Иска 1 се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Същият излага становище, че от събраните по делото доказателства не се установява М. Е. да е престирал труд в полза на дружеството-жалбоподател към датата на извършване на проверката при наличие на елементите на трудово правоотношение между него и въззивника. Твърди, че не е установена продължителност и периодичност на реализирана престация на работна сила, което отличава трудовото от гражданското правоотношение. Излага становище, че обвинителната теза се оборва и от приобщената справка от НАП, видно от която към процесната дата Е. е бил ангажиран въз основа на трудов договор с друг работодател. Пледира НП да бъде отменено и в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. В заседание по същество пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Сочи, че в хода на съдебното производство е безспорно установено, че Е. е заварен в процесия обект да полага труд, като в попълнена от същия декларация са посочени елементите на трудово правоотношение с въззивника.

Обстоятелството, че същият е бил ангажиран по трудов договор с друг работодател към датата на извършване на нарушението, според юк О. не оборва основателността на обвинението, предвид възможността съгласно разпоредбите на КТ едно лице да бъде трудово ангажирано въз основа на повече от един трудов договор с различни работодатели. Във връзка с довода, че не е установено безспорно, че се касае за трудово, а не за гражданско провоотношение, процесуалният представител на АНО сочи, че при трудовото правоотношение материалните условия за извършване на трудовата дейност се осигуряват от работодателя, което е характерно за настоящия случай. Иска НП да бъде потвърдено и в полза на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Р. В. и свидетелят по акта – Е. Н.. По искане на процесуалния представител на въззивника е проведен разпит на конкретния работник, визиран в обжалваното НП – М. Е., както и на лице, което е трудово ангажирано в дружествотожалбоподател – свид. Т.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП и справка за трудовите договори на свид. М. Е. .

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 19.09.2022 г. около 13.30 ч. служители на ДИТ – Варна – свид. Р. В. и свид. Е.

Н., на длъжност „инспектори“, извършили проверка за спазване на трудовото 2 законодателство в строителен обект – многофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ ХVI-2610, 259, кв. 4, ПИ ***, по плана на „жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ – Варна“, стопанисван от дружеството-жалбоподател в качеството на строител.

В хода на проверката, в обекта присъствал управителят на „Димар Норд Йист“ЕООД– М.Ж..

Обектът бил на етап изкоп, в който се намирала група работещи лица. Едно от лицата бил свид. М. Д. Е. с ЕГН: 9805101005, който връзвал арматура. По покана на проверяващите, същият попълнил декларация по чл. 402 от КТ, в която посочил, че работи за „ДИМАР НОРД-ИЙСТ“ЕООД от мес.09.2020 г., с работно място, находящо се в УПИ ХVI-2610, 259, в гр. Варна, с работно време от 11.00 часа до 15.00 часа, с почивни дни – събота и неделя, с договорено трудово възнаграждение от 710 лева и с последното възнаграждение получено на 30.09.2022 г. Същият отразил в декларацията, че има сключен трудов договор, но не и граждански такъв.

На управителя на дружеството-жалбоподател била връчена призовка с указание в сградата на ДИТ- Варна да бъдат представени документи относно отношенията със заварените на обекта лица. В указания срок не бил представен трудов договор с М. Е. и след извършена справка било установено, че такъв не е сключен и действащ към момента на проверката. Впоследствие било установено, че с М. Е. няма сключен трудов договор.

В хода на проверката управителят на юридическото лице-въззивник представил в ДИТ - Варна писмено обяснение, в което посочил, че заварените в хода на проверката лица /К.М., Б.М. и А.Х./ са се намирали в обекта по негова покана, за да се запознаят с работата и да заявят дали са съгласни да бъдат ангажирани като арматуристи. Същият посочил, че лицето М. Е. не му е познато.

При така установените факти, свид. В. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2201062/20.10.2022 г. за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ, за това че на 07.10.2022 г. в строителен обект – многофамилна жилищна сграда , находящ се в УПИ ХVI – 2610, 259, кв. 4, ПИ ***, западно от болничен комплекс на ВМИ – Варна, в гр. Варна, е допуснало до работа лицето М. Д. Е. да престира труд в полза на „Димар Норд-Ийст“ЕООД с уговорено трудово възнаграждение в размер на 710 лева, с определено работно място – посочения строителен обект, изпълнявайки трудовите функции на арматурист, без да е сключен трудов договор в писмена форма.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за посоченото нарушение на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

3

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал. 4 ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно наказателното производство е проведено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за непълно и неясно съдържание на НП. Последното съдържа описание на съставомерните признаци на нарушението, като другите обстоятелства досежно извършената проверка касаят основателността му, но не се отнасят към минимално необходимото съдържание на обжалвания акт.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал.

2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, 4 уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

От събраните и ценени от съда доказателства се установи по категоричен начин, че лицето М. Е. е престирало работна сила в полза на „Димар Норд – Ийст“ ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях. В собственоръчно попълнената в хода на проверката декларация Е. е посочил, че работи за дружеството от мес.09.2020 г., с работно място, находящо се в УПИ ХVI-2610, 259, в гр. Варна, с работно време от 11.00 часа до 15.00 часа, с почивни дни – събота и неделя, с договорено трудово възнаграждение от 710 лева и с последно получено възнаграждение на 30.09.2022 г. Данните в посочения документ напълно кореспондират със събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства, приобщени чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта. Въз основа на цитираните доказателства по категоричен начин е установено, че в деня на проверката М. Е. е извършвал трудовите функции на длъжността "арматурист" при наличие на задължителните елементите на трудово правоотношение между същия и дружествотожалбоподател, а именно - определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение.

Съдът не кредитира показанията на свид. Т. и свид. Е. поддържащи защитната теза на въззивника, че последният се е намирал в процесния обект в изпълнение на съществуващи отношения между работника и друг работодател, сочен като „ Симеонов Фарм“, без данни в показанията за правноорганизационната форма на конкретното юридическо лице. За да игнорира същите при формиране на фактическите си и правни изводи, съдът съобрази, че цитираните твърдения на свидетелите са в противоречие с приобщената по делото справка от НАП за трудовите договори на Е., видно от която към процесната дата същият е бил в трудови правоотношения с юридическо лице с различно наименование, а именно „Кънстракшън груп“ ЕООД , гр. Шумен., който е сключен на 23.09.2022 г. и е прекратен на 18.10.2022 г. Същевременно въззивникът не е ангажирал каквито и да е доказателства за съществуване на облигационни отношения между него и друго дружество във връзка с извършването на строителните дейности в обекта.

Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a8f6b0c-46c2-42f2-981c-502df5716ee6