Решение № 14 от 19.03.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Дряново, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100466 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявено е искане за защита по реда на Закона за защита срещу домашно насилие (ЗЗДН).

Постъпила е молба от Р. И. Т. за защита от домашно насилие, извършено от ответника Б. Б. З..

С определение № 436/ 12.12.2024 г. подадената от молителката Р. И. Т. молба за защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) е върната на основание чл. 130 от ГПК, като недопустима и производството по делото е било прекратено.

С определение № 66/ 17.01.2025г. по В. ч. гр. дело № 669/ 2024 г. на Окръжен съд Габрово определението е отменено в частта, в която производството по делото е прекратено и е върната молбата за защита на детето С. Б. З. от домашно насилие, извършено от баща й Б. Б. З.. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на молбата на Р. И. Т. за защита на детето С. Б. З. от домашно насилие, извършено от баща й Б. Б. З.. В останалата част определението е потвърдено.

С разпореждане от 31.10.2025г. съдът е оставил молбата за защита без движение, като е дал указания на молителката да представи по делото писмена молба, с която да посочи дали на посочената дата 03.12.2024г. ответникът Б. Б. З. е осъществил акт на 1 домашно насилие спрямо детето си С. Б. З. и при какви обстоятелства.

В изпълнение на указанията на съда на 28.02.2025г. по делото е депозирана молба от Р. И. Т., в която се посочва, че на 03.12.2024г. в двора на молителката около 18,00 часа пристигнал извършителят Б. З.. Позвънил на външната врата на двора на имота на молителката, която излязла и отворила вратата. На искането на З. да се види с детето С. молителката отговорила, че следва да се разбере с майка му и затворила вратата. З. тръгнал да я блъска. Пострадалата опитала отново да затвори вратата, но З. отново я блъснал и разбил вратата на две. По това време на двора били съжителят на молителката И. Д., който се притекъл на помощ и позвънил в РУ Дряново. По това време детето било вътре в жилището на баба си, която обитавала втория етаж от двуетажна къща на *** в ***. Твърди се, че проявата разстроила всички в дома на молителката, а детето е било вътре в жилището на баба си. Самата обстановка била шокираща за всички в дома. Детето било подложено на психологически тормоз в резултата от разговорите между баба му и майка му и състоянието им след инцидента.

Детето е било в стрес и това представлявало психологически тормоз, насилие, косвено осъществено от Б. З. върху детето му.

С определение от 28.02.2025г. съдът е конституирал като страна по делото малолетната С. Б. З., представлявана от своята майка и законен представител Н. Т. Н..

В съдебно заседание молителката Р. И. Т., представлявана от адв. И. от АК Хасково поддържа молбата, като моли съда да наложи мерки за защита по отношение на малолетното дете.

Н. Т. Н., като майка и законен представител на малолетната С. Б. З. поддържа молба и моли съда да наложи мерки за защита на малолетното дете.

Ответникът Б. Б. З., редовно призован, се явява лично и с адвокат Б. от АК Габрово. Дава обяснения по делото, оспорва твърденията в молбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Неоснователно е възражението на адвокат Б., че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Искането е за защита от домашно насилие, за което се твърди, че е извършено на 03.12.2024г. Молбата за защита е депозирана в съда на 05.12.2024г. - в преклузивния тримесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В представената с първоначалната молба декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката Р. Т. е посочила като осъществен от ответника акт на домашно насилие – разбиване на входната врата с агресия. В декларацията по чл. 9 ЗЗДН не е посочен 2 конкретен акт на насилие от ответника по отношение на малолетното дете С..

От събраните по делото доказателства също не се установи от ответника на 03.12.2024г. да е осъществено псхическо насилие по отношение на детето. Такива твърдения не се съдържат нито в свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, нито в представения по делото социален доклад. От разпита на свидетелите И. Д., И. Н. и Б. З. непротиворечиво се установи, че на посочената в молбата дата ответникът е бил пред входната врата на молителката Т. и не е влизал дори в двора.

Докато през това време детето е било с майка си на втория етаж на къщата, която се намира в него и никой от свидетелите не го е виждал да излиза.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че молителката Н. Н. и ответникът Б. З. са живели на семейни начала около три години и половина. Разделили са се на 28.11.2024г., като молителката, заедно с детето С. заживяла в дома на майка си в ***. Във връзка с извършеното проучване от ОЗД не се установило извършено домашно насилие спрямо детето.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че между Н. Н., нейната майка молителката Т. и ответника З. е имало неразбирателства във връзка с личните отношения на бащата с детето С., което след раздялата на страните останало да живее с майка си в дома на баба си.

Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От доказателствата по делото не се установява ответникът да е извършил акт на домашно насилие в присъствието на детето на посочената в молбата дата – 03.12.2024г.

Безспорно се установи, че детето е било на значително разстояние от входната врата на двора, където са се срещнали молителката Т. и ответникът. Същото се е намирало на втория етаж на къщата, заедно с майка си и не е възприело по никакъв начин случващото се. От друга страна отразеното в социалния доклад също не установява наличието на упражнено от ответника психическо насилие спрямо малолетното дете.

Обстоятелството, че детето е било подложено на психологически тормоз в резултат на разговорите между баба му, майка му и състоянието им след инцидента, както се твърди в уточняващата молба на молителката Т. от 28.02.2025г. е неотносимо към поведението на ответника и не може да му се вмени във вина. Законът и съдебната практика не уреждат случаи на психическо насилие, което да е "косвено осъществено от извършителя".

По изложените съображения молбата за постановяване на мерки за защита от осъществено от ответника домашно насилие по отношение на малолетното дете, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като молбата е за защита на лице, ненавършило 18 години, молителката не следва да заплаща държавна такса.

3

С оглед изхода от спора молителката Т. следва да заплати на ответника направените разноски в производството в размер на 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. И. Т., ЕГН **********, *** за защита на малолетното дете С. Б. З., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Н. Т. Н., ЕГН **********, двете от *** от домашно насилие, осъществено от Б. Б. З., ЕГН **********, *** на 03.12.2024г. чрез налагане на мерки по ЗЗДН.

ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН **********, *** да заплати на Б. Б. З., ЕГН **********, *** , сумата 800 (осемстотин) лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в 7-дневен срок от датата на обявяването му на страните – 19.03.2025г. Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

4