Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 645 от 20.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7234/2025
Вид
Решение № 645
Подписан
20.02.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.102з · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.а Й**** при участието на секретаря Б**** Д. М**** като разгледа докладваното от Д.а Й***** Гражданско дело №

20253110107234 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от Д. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В****, ж.к.„М****", бл. ****, вх.***, ет. ****, ап. **** срещу „С*** К***" *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, ж.к. „М****“, бул.

„Ц**** ш****“ №**** **, ет. ***, представлявано от Н**** П**** П**** искове, както следва: за прогласяване на Договор за потребителски кредит № *****/***** г., сключен между „С**** К****" *****, ЕИК *****и Д. А. М., ЕГН **********, за нищожен на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1, поради противоречие с чл. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице нищожност на Договор за потребителски кредит № *****/***** г., сключен между „С**** К****" ****, ЕИК ***** и Д. А. М., ЕГН ********** за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, предвидена в чл. 11, ал. 1 от процесния договор за кредит, на осн. на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и като приворечаща на чл. 143 и чл.146 ал.1 ЗЗП.

В исковата молба се излага, че на 27.03.2023 г. ищецът Д. А. М. сключил с ответното дружество „С**** К****" ****, договор за потребителски кредит № ***** от ***** г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца потребителски кредит за 1000 (хиляда) лева, при размер на погасителна вноска: 3 х 37,07 лв. и 5 х 222,79 лв., при годишен процент на разходите - ГПР: 54, 29 % и фиксиран лихвен процент: 44.5 %. Съгласно чл.5, ал.1 от Договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в ***** търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените договора условия. В чл.11 ал.1 от договора е предвидено, че ако не бъде предоставено допълнително обезпечение, то ищецът дължи неустойка в размер на 870.81 лева, разпределена на 8 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 262 лева.

В молба от 16.06.2025г. излага, че е заплатил сумата от около 900 лв. на една вноска в 1

„И**** П****“ ****.

Твърденията, че договор за кредит № *****/***** г. е нищожен на основание противоречие със закона мотивира:

Първо, излага се, че в процесния договор е посочен годишен лихвен процент, но липсва каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. ограничава правата на ищеца, съответно е основание за недействителност.

На следващо място, сочи, че договорът за кредит от 27.03.2023 г. не е съобразен с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно формулиран годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № **** начин. Твърди се, че в процесния договор за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, не е посочена ясно методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В договора не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена и дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР, не става ясно какво все включва в ГПР. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Счита, че не е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 870.81 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните разходи биха нараснали двойно, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Сочи се заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с **** №****/2014г.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди, че договор за кредит следва да бъде прогласен за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, която изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, по специално чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

В условията на евентуалност претендира, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит от 27.03.2023 г., следва да бъде обявена за нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 ал.1 от договор за кредит № *****/***** г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 870.81 лева е в размер на над 80% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1000.00 лева. Излага, че в случаят, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и се излиза извън обезпечителната и обезщетителната функция, които законодателят определя за неустойката.

На следващо място се посочва, че клаузата на чл. 11 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Позовава се на глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Намира, че уговорки като процеснат прехвърлят риска от неизпълнение на 2 задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. В допълнение намира, че с такава уговорка се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Претендира в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „С**** К****“ **** е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове.

Намира исковете за неоснователни, като счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, поради разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, която урежда, че нищожността на отделна уговорка от договора не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, доколкото неуточнените клаузи визирани от ищеца не е част от съществените параметри от договора за заем.

Излага, че в договора е приложимата лихва е индивидуално уговорена и съставена по ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключва възможността ищецът да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. Оспорва нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Посочва се, че при формиране на ГПР е посочен размера и какъв начин се формира размерът, в съотвествие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага, че неустойката не е включена в ГПР, уговорена е като плащане съпбразно принципа за свободата на договоряне между страните, като в случаят е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след сключване на договора. Тя е уговорена като фискиран размер и двете страни са били напълно наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Сочи, че ответникът е изпълнил задължението си да уточни необходимите параметри на заемния договор, като уговорената неустойка представлява гаранция за събиране на вземането, а не прикрито възнаграждение. Сочи се, че са спазени изисквания на ЗПК за посочване на ГПР и неговото формиране, както и че в последния не следва да се сключва процесната неустойка, за което се излага подробни съображения.

Оспорва наличие на неравноправност по ЗЗП, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, с аргументи за това, че в договора са посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това.

Оспорва твърдението за заблуждаваща търговска практика.

Посочва се, че твърденията за нищожност се оборват, поради факта, че в периода 2020 – 2023 г. ищецът е сключил общо седем договора, които съдържат в себе си клауза за плащане на неустойка. Последното обосновава извод за добросъвестност от страна ответното дружество, тъй като в продължение на 4 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт и многократно се е запознавал условията му, като всеки отделен кредит е получавал информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорно съзнаване за икономическите последици на тези уговорки, което опровергава твърдението за недобросъвестност, нарушение на принципите за справедливост и добрите нрави от кредитодателя – ответник.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

Изложените са оспорвания по дължимостта и размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.211 ГПК ответникът “С**** К*****“ ***** депозира насрещен иск срещу Д. А. А., с който, в условията на евентуалност претендира -при отхвърляне на главния иск за нищожност на договора за кредит - осъждане на ответника по насрещния иск да бъде осъден да плати сумата от 54 лева частично от общо задължение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране насрещния иск / 30.07.2025г./ до окончателното плащане, на основание чл. 79 ЗЗД, - в условията на евентуалност при прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № *****/***** г., Д. А. А. да бъде осъден за сумата от 54 лева, представляващи неизплатената част от чистата стойност на кредита по договор за паричен заем № *****/***** г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск / 30.07.2025г./ до окончателното плащане, на основание чл. 23 ЗПК.

3

Излага се, че по договора за кредит ответникът по насрещния иск е извършвал плащания, които в общ размер са 946 лева, с която сума не е погасена никаква част от главницата. Задължението по договора за кредит е изискуемо, като срока на последната вноска е изтекъл на 27.11.2023 г. Предвид наличието на неизпълнение и изискуемостта на задължението за главница, дружеството счита, че има интерес от насрещен иск. Излага, че ако се приеме, договорът за кредит е недействителен на осн. чл.23 ЗПК кредитополучателят – ответник по насрещен иск дължи 54 лева, представляващи неизплатената част от чистата стойност на кредита по договор за паричен заем № *******/***** г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.