Решение № 75 от 09.04.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 278/2025
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Мая Петрова Величкова, Галина Христова Нейчева, Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 303 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 ал. 1 т. 11 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306 ал. 1 т. 4 предл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Сливен, 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мая П. Величкова
Членове:
Галина Хр. Нейчева
Никола Г. Маринов при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252200600278 по описа за 2025 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 46/17.12.2024г. по НЧХД № 358/2023г. на РС – Нова Загора подс. Х. П. Б. е признат за виновен в това, че на 18.06.2023г., на км. 245 в посока София на автомагистрала „Тракия“, в заведение „SUBWAY”, причинил на М. Д. И. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в охлузване на челото и кръвонасядане в лява слепоочна област на главата - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което във връзка с чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. С същата присъда подс. Б. на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец М. Д. И. сумата от 1 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 18.06.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като предявения гражданския иск, до пълния му размер от 5 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подс. Б. е осъден да заплати по сметката на РС-Нова Загора, сумата от 180,88 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск и разноски по делото, а на М. Д. И. - сумата от 1 222,50 лева, представляваща направени разноски по делото.
Присъдата е обжалвана от подс. Б., чрез защитника му адв. М. като във въззивната жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и 1 неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, базирана в нарушение на чл. 303 ал. 2 от НК, единствено на противоречиви и очевидно съгласувани свидетелски показания на свързани с тъжителката лица. Искането е присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъдe признат за невинен по повдигнатото с частната тъжба недоказано обвинение и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
В допълнение към въззивната жалба излага подробни съображения и аргументи в подкрепа на твърденията си. Счита, че в хода на съдебното следствие били допуснати процесуални нарушения - многократно неправомерно били ограничени процесуалните права на обвиняемия, който системно бил възпрепятстван да проведе доказване на основен елемент от своята защитна теза, че в тясното помещение, в което се е случило спречкването нямало свободно пространство, в което той би могъл да събори на земята и да удря тъжителката, при това докато трима мъже го държали здраво. Нямало достатъчно пространство, за да могат свидетелите К.Т. и М.К. да наблюдават и да възприемат спречкването, по начина, по който го пресъздавали в показанията си. Установяването на разположението и големината на помещенията било съществен елемент за защитната теза на обвиняемия, тъй като само при наличие на тази информация можело валидно да бъдат обсъдени свидетелските показания относно тяхната истинност. Съдът постановил присъдата при неизяснена и противоречива фактическа обстановка, като приел за достоверно разпределението, показано в схемата за евакуация и едновременно с това безусловно кредитирал свидетелските показания, които открито противоречали на показаното в схемата.
Излага съображения за допуснати процесуални нарушения при назначаването и изготвянето на съдебно - психологическата експертиза, като счита последната за „абсолютно негодна“ предвид недопустимо смесване в едно заключения по свидетелски показания и психологическа беседа.
Съобразявайки „писмените данни", представляващи свидетелските показания, експертът бил изцяло предубеден към момента на провеждане на психологическата беседа. Вместо обективна оценка, основана единствено на проведената беседа, експертът търсил в зададените въпроси и в отговорите на тъжителката потвърждение на показанията на свидетелите по делото, намиращи се в служебна и роднинска връзка с нея, дори си позволил да дава оценка на правдивостта на свидетелските показания, което сочело за крещящ субективизъм. Въпреки порочността на експертното заключение, съдът в мотивите на постановената присъда се позовал на него, като всички изводи за емоционалното и психично състояние на тъжителката били базирани на това заключение.
Излага съображения и за недоказаност на обективните признаци на обвинението по чл. 130 ал. 1 от НК. Констатираните в Съдебно-медицинско удостоверение № 102/2023г. увреждания били изрично квалифицирани по медико - биологичния признак болка, а експертът, в заключението на изготвената съдебно-медицинската експертиза разширил медико биологичния признак до болка и страдание, но не и до кратковременно 2 разстройство на здравето, каквото се изисквало от хипотезата на чл. 130 ал. 1 от НК, по която било повдигнато обвинението. Напълно компрометирани били твърденията на обвинението за разстройство на психичното здраве. За първи път тъжителката била освидетелствана от съдебен психиатър три месеца след събитието, два месеца след подаване на тъжбата и два дни преди първото съдебно заседание. Не били потвърдени с писмени документи също и свидетелските показания на майка на тъжителката за извършени амбулаторни прегледи при психиатър и назначено лечение.
Счита обвинението за недоказано и по субективен признак. Всички изводи в присъдата и мотивите към нея се основавали на показанията на емоционално, роднински и служебно свързани с тъжителката лица. Изцяло неверен бил изводът на съда, че свидетелските показания, макар и дадени от свързани с тъжителката лица изцяло кореспондирали със събраните по делото доказателства от обективен характер. Твърди за наличие на драстични противоречия между свидетелските показания от една страна и заключенията на извършеното медицинско освидетелстване, както и с безспорно обективните данни, съдържащи се във видеозаписа от телефона на обвиняемия. Свидетелските показания, произхождали от лица, намиращи се в служебна или роднинска връзка с тъжителката и сочели силни и безразборни няколко удара с юмрук, скубане, дърпане за косата, влачене по пода за косата, които били толкова интензивни, че имало отскубнати кичури и коса из цялото помещение и по дрехите и ръцете на тъжителката. От друга страна, Медицинското заключение сочело единствено охлузване на челото и малко по размер и леко кръвонасядане в областта на слепоочието. Не били констатирани от съдебния експерт съобщените от тъжителката следи от отскубване на коса и болезненост във врата и окосмената част на главата.
Изложени са и съображения, че районният съд неглижирал представения видеозапис от телефона на обвиняемия, тъй като противоречал на субективните свидетелски показания, дадени от свързани с тъжителката лица, въпреки че той бил единственото доказателство от обективен характер и отразявал поредица от неверни показания на свидетелите М.К., К.Т., Н.Й..
Счита, че сочените в допълнението към жалбата противоречия изключвали извода на съда за напълно изяснен от фактическа страна предмет на съдебното следствие. Невъзможно било осъдителната присъда да почива на предположения или да бъде постановена при не напълно изяснени с необходимата обективност, всестранност и пълнота обстоятелства и в продължение на презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК, всяко съмнение следвало да се тълкува в полза на подсъдимия.
Предвид това, че постановената присъда била незаконосъобразна и неправилна, постановена при условията на недоказани обективен и субективен признак на обвинението, моли въззивния съд след като се запознаете с материалите от съдебното следствие и изложените възражения, да я отмени и да прогласи обвиняемия за невиновен по повдигнатото обвинение, както и частният тъжител И. да бъде осъдена да заплати на обвиняемия сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
3
Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли за отмяна на постановеното административно решение на основанията, изложени нея. Счита същото за неправилно, а обвинението за изцяло недоказано, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че заключението на приетата от въззивния съд експертиза изцяло дискредитирало показанията на четирима свидетели, включително навеждало и на лъжесвидетелстване. Налице били неверни показания на свидетелите К.Т., Н.Й. и М.К., които лъжели организирано, тъй като според обясненията на подсъдимия, той влязъл през летящата вратичка, минал покрай свидетелите Т. и Й. и тогава влязъл в кухнята, а ако имало агресия, това нещо те нямало да го допуснат. Свидетелските показания за влачене за косата, дърпане и за това, как цялото помещение било в коси след случката, били дискредитирани и от медицинското заключение по делото, което сочело за леко охлузване и липса на наранявания по скалпа. Недоказано било и твърдяното състояние на тъжителката след случилото се – не било ясно колко време отсъствала от работа, не били представени доказателства, нито за амбулаторен преглед, нито за назначено лечение, нито за изписани лекарства. Медицинското заключение ясно сочело установените увреждания към кой престъпен състав можело да бъдат отнесени, а именно към по-леката степен на лека телесна повреда, но въпреки това, районният съд намерил за доказано обвинението по чл. 130, ал.
1 от НК. Искането е на посочените основания, тъй като обвинението не било доказано нито по субективен, нито по обективен признак, присъдата да бъде отменена, а подсъдимият признат за невиновен поради недоказаност на обвинението. Цялото обвинение се крепяло на догадки и на свидетелски показания от свързани с тъжителката лица. Претендира присъждане на разноските, поискани за първа инстанция с въззивната жалба.
Повереникът на частния тъжител И. моли за потвърждаването на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство. Счита, че районният съд е постановил присъдата си въз основа на напълно изяснена фактическа обстановка; изложил е изключително подробни мотиви, отговаряйки на всяко едно от твърденията, възраженията и оспорванията на подсъдимия; съпоставил е доказателствения материал и не е намерил вътрешно противоречие, както в събраните гласни доказателства на свидетелите - очевидци, така и на показанията на същите съпоставени със заключенията на вещите лица по двете приети експертизи. Приетото от въззивния съд експертното заключение на съдебно – техническата експертиза по никакъв начин не оборвало вече установеното на първа инстанция, не оборвало и гласните доказателства, а напротив - изцяло ги подкрепяло. В подробните си съображения първоинстанционният съд дал аргументиран отговор защо кредитира част от доказателствения материал и защо друга част, в това число и обясненията на подсъдимия не кредитира. Счита, че изведените правни изводи на първоинстанционния съд са на база правилно установеното от фактическа страна и нямало никакво съмнение, че на процесната дата подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за виновен от районния съд. Правилно била приложена и разпоредбата на чл.
4
78а от НК при налагане на наказанието на подсъдимия, поради което моли присъдата да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и правилна.
Частният тъжител М. И. поддържа казаното от адвоката си.
Подс. Б. твърди, че е невинен по повдигнатото му обвинение.
Категорично отрича да е дърпал за косата, да е влачил тъжителката, да я е удрял с юмруци и с какво и да било. Обяснява защо е снимал с телефона си действията на персонала в заведението. Не отрича, че е влязъл в кухнята, че хванал с дясната си тъжителката за дрехата отзад и твърди, че намиращият се на мивката служител на заведението, започнал да го души, а появилият се друг техен кО.а започнал да се опитва да отпусне захвата му на дрехата на тъжителката, за да може тя да избяга с телефона му. След като тъжителката оставила телефона под най - долния рафт на стелаж в помещението, той я пуснал, а тя избягала навън. Той си взел телефона и също излязъл навън, където тъжителката го настигнала с викове, страшно агресивна и налитаща на саморазправа, което наложило кО.ата й, който преди това бил на мивката, да я хване и да я държи на далеч. Обадил на тел. 112 и съобщил за кражба на телефон и саморазправа, за което имало запис, приложен към делото.