Решение № 232 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20225300900379 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени искове от С. Г. К., ЕГН **********, гр.**** и А. А. К., ЕГН **********, с.**** – и двамата със съдебен адрес: **** - адв.Ч. чрез процесуалния им представител адв.Ч. против „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.429, ал.2, т.2 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 02.05.2021 г. при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ **** И. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и е навлязъл в лентата за насрещно движение и не е могъл да се върне безпрепятствено в напусната лента, поради което е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на Г. К. – син на ищците.

Ищците и Г. К. приживе са поддържали отношения на разбирателство, подкрепа и уважение. Внезапната смърт на Г. К. се е отразила негативно върху ищците – научавайки за смъртта на сина си, ищците изпадат в шок, изпитват непреодолима скръб, болка, тъга от загубата на детето си.

Собственикът на лек автомобил „БМВ Х5“ **** за периода 07.11.2020 г. - 06.11.2021 г. е сключил с ответника Договор по риска 1

„Гражданска отговорност“, обективиран в Полица BG/02/120000306535.

Ищците са отправили искане пред застрахователя за заплащане на обезщетение на претърпените неимуществени вреди с Молба вх.№ ОК549097/10.06.2021 г.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищците сумата от по 200 000 лв за всеки, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им Г.

К., настъпила при ПТП от 02.05.2021 г., причинено от И. Д. при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ ****, чийто собственик е сключил с ответника Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в Полица BG/02/120000306535 за периода 07.11.2020 г. - 06.11.2021 г., изразяващи се в скръб, болка тъга, ведно с обезщетение за забава от 02.05.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът в срока по чл.367 ГПК дава следното становище по исковете:

-оспорва се настъпването на ПТП между лек автомобил „БМВ 730Д“ ****, управляван от Н. И. и лек автомобил „БМВ Х5“ ****, управляван от И.

Д.;

-оспорва се механизмът на настъпване на ПТП и се твърди, че лек автомобил „БМВ Х5“ **** е управляван от пострадалия Г. К., който след настъпването на удара е изпаднал пред лекия автомобил;

-оспорват се исковете по размер и началният момент на претенцията за обезщетение за забава;

-заявява се, че ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетение, но едва на 16.03.2022 г. са представили банкова сметка;

-прави възражение за съпричиняване, като се аргументира с това, че пострадалият е пътувал при водач, употребил алкохол, както и че е пътувал без поставен предпазен колан.

Претендира разноски.

Предвид доказателствата по делото Съдът намира за установено:

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на 2 прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /от представения по делото препис от Молба – претенция вх.№ ОК549097/10.06.2021 г. по описа на „БУЛ ИНС“ АД се установява, че ищците С.

К. и А. К. са сезирали застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди от смъртта на сина им Г. К. при ПТП на 02.05.2021 г./.

Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, протИ.правност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

От представения по делото препис от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ ГРАО003782/05.10.2021 г., издадено от Община С., се установява, че ищците С. К. и А. К. са родители на Г. А. К..

От представената по делото Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд относно сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към 02.05.2021 г. се установява, че собственикът на лек автомобил „БМВ Х5“ **** е сключил със „ЗД БУЛ ИНС“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“ за периода 07.11.2020 г. – 06.11.2021 г.

С Присъда 61/03.10.2022 г., постановена по НОХД 20225300201007 на ОС – Пловдив, влязла в сила на 11.01.2024 г., И. А. Д. е признат за виновен 3 в това, че на 02.05.2021 г. на главен път II-86 /пътят гр.Пловдив – гр.С./, област Пловдив, движейки се в посока запад – изток, в зоната на километър 9+400, при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ **** е нарушил правилата за движение, а именно чл.42, ал.2,т.2 ЗДвП и чл.43, т.4 ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на Н. И. И., Г. А. К. и Р. Р. У., което съставлява престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во и предл.5-то, б.Б, предл.2-ро във връзка с ал.1, б.В във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то НК, като деянието е извършено в пияно съС.ие – с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата протИ.правност и виновността на дееца.

От показанията на свидетеля Б. П., които Съдът кредитира като непосредствени и незаинтересовани, се установява, че свидетелят познава ищците и починалия Г. К. и често се срещали. Г. К. дълго време работил в Германия, но две години и половина преди настъпването на ПТП се върнал в България и живеел с родителите си в общо домакинство в с.К.. В семейството се уважавали, разбирали, не е имало конфликти. Г. помагал на родителите си, подарил автомобил на баща си. Свидетелят П. присъствал на погребението на Г.. Ищците страдали, плачели. След смъртта на Г. жИ.тът на родителите му се променил – плачат, скърбят, не са успели да преодолеят шока, в който са изпаднали след смъртта на сина си, не пускат телевизор, в къщата им не се говори. Ищцата излиза от дома си само да пазарува, а ищецът е съсредоточил ежедневието си в полагане на грижи за двора, като и двамата са ограничили социалните си контакти.

Съдът не обсъжда показанията на свидетеля М. Д., тъй като същата не разполага с впечатления за съС.ието на ищците след смъртта на сина им Г. К..

От заключението на СПЕ с в.л. Н. Б., което Съдът кредитира като неоспорено от страните, се установява, че към момента на изследването ищците са ориентирани всестранно, апсихотични са, без затруднения в логико-абстрактните операции, с нормална способност за вербализиране на преживяванията, без данни за разстройство в отделните сфери на психичната дейност, без данни за психопатологична симптоматика, възприятно4 представни нарушения. За ищците смъртта на сина им Г. К. е преживяно тежко травматично събитие и при двамата се наблюдават симптоми на посттравматично стресово разстройство, което се проявява като реакция на психологически травматично събитие. Установява се наличие на повтарящи се спомени, сънища, мисли, свързани със смъртта на сина им. Имат склонност към избягване на дейности, които им напомнят за травматично събитие и се опитват да избегнат мисли, чувства, разговори, свързани с него. Има усещане за изключване от другите, липса на радост, загуба на интерес към дейности, които са предизвиквали радост преди. Установява се повишена тревожност и чувство за вина, прекомерно напрежение, лесна ранимост, страх. Налични са проблеми със съня и чувство за емоционално претоварване. Има отдръпване от социални дейности. Установява се наличие на средна към тежка депресия.

Вещото лице Б. отбелязва, че към настоящия момент ищците не са преодолели психическата травма от смъртта на сина си и все още са в етапа на депресията. Настъпилите значителни негативни промени в психоемоционалното съС.ие на ищците са довели до трайни промени в поведението, в личните взаимоотношения и в социалното функциониране.

От заключенията на Комплексната съдебна експертиза с вещи лица Инж. Т. П. и Д-р Е. Б., които Съдът кредитира като компетентни и неоспорени от страните, се установява, че:

-При ПТП от 02.05.2021 г. на Г. К. са причинени следните травматични увреждания:

1.лицева травма – счупване на лицеви кости, кръвонасядане, охлузвания и разкъсно-контузна рана по главата;

2.гръдна травма – кръвоизлив в гръдната кухина, кръв в бронхите, разкъсвания на аортната дъга, контузия на бял дроб, кръвонасядане на средостението, счупване на гръдната кост, счупване на лявата лопатка, счупване на ребра и охлузвания по кожата на гръдния кош;

3.травма на опорно-двигателния апарат – счупване на дясната бедрена кост, на костите на дясната подбедрица, на поясни прешлени, травматични увреди на тъканите в двете коленни стави, охлузване и разкъсно-контузна рана по лявата длан и охлузвания по дясната длан.

Смъртта е настъпила в резултат на кръвозагуба от тежка гръдна 5 травма. Разкъсванията на аортата представляват остро увреждане, което води до смърт.

-Лекият автомобил „БМВ Х5“ **** е фабрично оборудван със система за пасивна безопасност – триточкови предпазни колани, като с такъв е снабдено всяко място в автомобила – две в предната част на автомобила и три в задната част на купето.

-Анализът на уврежданията, които Г. К. е получил при ПТП, сочи, че при липса на големи деформации на купето, уврежданията, които е получил К., са при в резултат на удар без поставен предпазен колан.

Тежката гръдна травма, която е причина за смъртта на Г. К., е резултат от удар върху части от интериора на автомобила. При удар с много висока скорост предпазният колан придобива свойството на твърд тъп предмет и може да причини гръдна травма, включително и описаната.

-При Г. К. е установено наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1.08 промила и присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин.

Установената концентрация на алкохол отговаря на лека степен алкохолно опиване, характеризираща се с емоционална неустойчИ.ст, лесна уморяемост, отслабена концентрация на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и други.

От обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание на 25.11.2022 г., се установява, че по делото не са налични доказателства, които да показват, че има увреждания, които са получени извън автомобила, т.е. притискане на тялото на пострадалия от автомобила, което означава, че тежките травми, които са причинили смъртта, са получени вътре в автомобила. Основната травма, която е причинила смъртта, е гръдната травма. При пътници на предните седалки такава травма може да се получи при удар в арматурното табло, а при пътуващи на задните седалки – при удар в облегалката на предните седалки и при преобръщане - при удар с останалите части от интериора на автомобила.

Вещите лица уточняват, че при висока скорост поставеният предпазен колан придобива свойството на твърд тъп предмет и е в съС.ие да 6 причини гръдна травма, тъй като не е еластичен и се явява част от интериора.