Акт от 28.10.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 438

Гр. Перник, 28.10.2020 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 341 по описа на

Административен съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Ю.К., чрез адвокат Ц.В. ***,със съдебен адрес ***, *** против Ревизионен акт № Р-22002219002940-091-001/05.12.2019 г., издаден от Ф.С.Й.– началник сектор, възложител на ревизията и С.А.К.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 538/03.04.2020 г. на Н.К.К. – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите София.

Според жалбата ревизионният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован и издаден в противоречие с материалния и процесуалния данъчен закон. Излагат се твърдения, че в хода на ревизията не са изследвани всички относими факти и обстоятелства и не са събрани доказателства, подкрепящи изводите на ревизиращите органи. Оспорва се възприетия в ревизионния акт подход за облагане. Навеждат се доводи, че на ревизираното лице не следва да се търси отговорност за действия на неговите контрагенти, още повече че притежава доказателства за извършени услуги /транспорт/, които не са оспорени. Конкретните възражения в тази посока са, че органите по приходите неправилно са обосновали основанията за доначисляване на ДДС с обстоятелството, че гръцкото дружество *** – клиент на жалбоподателя, е било дерегистрирано на 26.09.2018 г. и поради това е „липсващ търговец“. Сочи се, че тази информация, макар и получена от гръцките данъчни власти, се основава на предположения, а не на убедителни доказателства. По тези и други, подробно изложени в жалбата съображения, искането към съда е да отмени процесния ревизионния акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., жалбоподателят редовно призован, се представлява от адвокат Б.Д. от САК /преупълномощена от адвокат Ц.В./, която поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., ответникът – директорът на дирекция ОДОП София, не се явява и не изпраща представител. Не представя становище по жалбата, не прави доказателствени искания, не предявява претенции за разноски.

В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г. Окръжна прокуратура Перник, уведомена, се представлява от прокурор Бисер Ковачки, който счита жалбата за неоснователна, а оспореният ревизионен акт за правилен и законосъобразен.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219002940-020-001/08.05.2019 г., издадена от Ф.С.Й.на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София /оправомощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София/, е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2018 г. до 31.05.2018 г. За извършването на ревизията е определен тримесечен срок от връчването на заповедта, което видно от приложената по делото разписка, е направено по електронен път на 10.05.2019 г.

Със Заповед за изменение на ЗВР

/ЗИЗВР/ № Р-22002219002940-020-002/05.08.2019 г., също издадена от Ф.Й., срокът за приключване на ревизията е продължен до 10.10.2019 г. Тази заповед отново е връчена по реда на чл.29, ал.4 във връзка с чл.30, ал.6 от ДОПК, на 07.08.2019 г.

Процесната ревизия е повторна за спорните периоди и вид задължение. Възложена е по реда и условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 710/24.04.2019 г. на директора на дирекция ОДОП София. Резултатите от нея са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № 22002219002940-092-001/24.10.2019 г., връчен на ревизираното лице на 02.11.2019 г. В него е направено предложение за установяване на следните задължения: ДДС в размер на 6 971.86 лева /лихвите за просрочие са 0.00 лева/. От страна на ревизираното лице не е постъпило възражение срещу доклада.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № 22002219002940-091-001/05.12.2019 г., издаден от Ф.С.Й., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията и С.А.К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на HAП София – ръководител на ревизията. Същият е основан на обективираните в ревизионния доклад констатации.

Връчен е електронно на 11.01.2020 г. Срещу него, в срока по чл. 152, ал. 1, във връзка чл. 22, ал. 7 от ДОПК е постъпила Жалба вх. № 94-С-83/27.01.2020 г., която е разгледана от решаващия орган по същество, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №

538/03.04.2020 г.

В хода на ревизионното производство, на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК, с Протокол № Р-22002219002940-ППД-001/17.10.2019 г. са присъединени всички документи, събрани в хода на предходното такова срещу „***“ ЕООД, приключило с издаването на PA № Р-22221718003524-091-001/13.02.2019 г. и РА № П-22221719031149-003-001/18.02.2019 г. за поправка на ревизионен акт.

С оглед изясняване на фактите по случая и в изпълнение на указанията, дадени в Решение № 710/24.04.2019, проверяващият екип е отправил искания за представяне на документи и писмени обяснения от РЛ - ИПДПОЗЛ изх.№ Р-22002219002940-040-001/15.07.2019 г.

Задълженото лице е представило копия на фактури, хронологични справки, извлечения на сметки 411 и 401, договори и други документи.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица и са издадени протоколи. Те са описани в таблица на стр.5 от РД.

Предвид предмета на настоящото съдебно производство, по – нататък в изложението ще бъдат обсъдени само релевантните фактически установявания, в резултат на които е направен извод, че данъкът за възстановяване на „***“ ЕООД е в размер на 6 971.86 лева, при деклариран от дружеството такъв в размер на 66 135.73 лева.

При ревизията е констатирано следното:

„***“ ЕООД е регистрирано през

1995 г. по фирмено дело № 16220 от същата година на Софийски градски съд. В ревизирания период едноличен собственик на капитала и негов управител е С.Ю.К.-М. с ЕГН **********, а след 29.05.2019 г. – С.Ю.К. с ЕГН **********. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.01.1996 г. – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот.

Основната дейност на „***“ ЕООД е спедиция на стоки и товари. За осъществяването й е ползвало лицензирани транспортни дружества срещу възнаграждение, в т.ч. „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***.

През ревизираните периоди основни доставчици на жалбоподателя са „***“ ЕООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, на които в хода на ревизията са извършени насрещни проверки. Относима към установяванията на данъчните органи е проверката на първото дружество, на което е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №

Р-22001419085561-040-001/28.05.2019 г. Поисканите справки и документи не са представени дори и след изтичане на определения в искането срок. Относно „***“ ЕООД е установено, че е издател на данъчни фактури от ИПДПОЗЛ и същите са включени в дневника за продажби и СД в съответния данъчен период на стойност и дата, посочени в табличен вид на стр. 22 – стр. 26 от РД /те са проверени от ревизиращия екип с цел установяване правомерността на приспаднатия данъчен кредит и реалността на доставките/. За кадровата обезпеченост е констатирано, че към момента извършване на доставките, при него е имало назначени 32 лица на трудов договор, а в момента на проверката те са три. Има задължения към бюджета – данък добавена стойност – не плаща задължения по РА, СД, ЗКПО, и задължения по фондове, като за повече от 3 месеца не плаща осигурителни вноски – ДОД, ДОО, ЗО, ДЗПО. Декларира големи обороти и малки суми за внасяне. В регистрите на НАП е със статус „рисков“.

В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди настоящият жалбоподател е извършвал организиране, координиране и осъществяване на превоз на товари, посредством заявки от спедиторски дружества или директно от товародателя на територията на страната, ЕО и трети страни, както и осигуряването на транспорта на заявеното, чрез намирането на транспортни дружества за неговото изпълнение.

Основната част от приходите са формирани от спедиторските услуги. Дружеството е декларирало доставки към ***– Румъния, ***– Гърция, *** – Гърция, *** – Хърватия, които са данъчно задължени лица.

При извършена проверка в информационната система на НАП „VIES“, относно валидността на идентификационния номер на горепосочените клиенти на „***“ ЕООД, е установено, че VАТ номерата на всички са валидни с изключение на гръцкия клиент *** с ***, който е дерегистриран на 26.09.2018 г. Извършена е съпоставка на декларирани получени доставки на гръцкия търговец от българския доставчик и ревизираното лице за периодите от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., декларирани данни от VIES декларации /отразена в табличен вид на стр. 28 от РД/, при която е установено, че дружеството *** не е декларирало получени услуги от ревизираното лице за периода м. 04.2018 г. – м. 06.2018 г. вкл. Същевременно, ревизиращите органи са констатирали, че от ревизираното дружество са издадени 69 фактури към гръцкото дружество за данъчни периоди м. 04.2018 г. и м. 05.2018 г. с данъчна основа в общ размер на 295 819.35 лева и предмет на доставка: услуги. Услугите са третирани от ревизираното дружество като такива с място на изпълнение извън страната по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. На това основание те са били докладвани във „VIES“.

В отговор на връченото ИПДПОЗЛ във връзка с доставките към *** от „***“ ЕООД е приложена единствено декларация относно начина на фактуриране и писмени обяснения, че всички документи са предоставени в хода на предходното ревизионно производство. При извършено посещение на място в офиса на дружеството, на органите по приходите са представени копия на три фактури /инвойси/, издадени от ревизираното лице на гръцкия получател ***, ведно с ЧМР и заявки, както и три фактури, издадени на „***“ ЕООД от превозвача „***“ ЕООД, ведно с ЧМР и заявка.

От съдържанието на представените ЧМР е установено, че същите съдържат печат на изпращач “***“ с VIN ***, печат на получател „***“

ЕООД с ЕИК ***, гр. Гърмен - България /до него има печат на „***“ ЕООД/ и превозвач „***“ ЕООД. Установено е, че крайната точка на разтоварване е гр. Гърмен, а краен получател е „***“ ЕООД.

При извършен анализ на събраните доказателства, органите по приходите са констатирали, че са представени само документи, доказващи превоз, но не и такива за осъществен контакт с получателя на спедиторските услуги „***“. Не са ангажирани търговски документи, заявки, оферти, кореспонденция и др. в подкрепа на реалното изпълнение на услуги към гръцкия контрагент. Относно разплащането, осъществено в брой, е изтъкнато, че не е посочено кое лице е платило доставките и къде е станало това – в България или в Гърция. Констатирана е липса на доказателства относно твърдението на ревизираното лице, че е извършено „префактуриране“ на част от разходи за транспорт.

По данни от VAT, ИС и представените от „***“ ЕООД документи, ревизиращите органи са извършили съпоставка на издадените приходни фактури за услуги срещу получените разходни фактури за услуги.

Направена е и служебна проверка при получателя „***“ ЕООД и е установено, че в дневника за покупки за м. 04 и м.