Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 502 от 17.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 13/2019
Вид
Решение № 502
Подписан
17.12.2019
В сила
11.09.2020
Състав
ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.181 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 ал.4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 ал.6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.29 ал.3 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ№515 град

Бургас 17.12.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година

Окръжен съдия : Иво Добрев

Секретар: Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 13 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г.Х.С., ЕГН **********, Д.

Атанасов К., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:

***- адв. Д.Д.-К. против Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество Екзарх Антим I“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *** ет. 2 с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и противоуставно решение на общото събрание на сдружението, проведено на 10.12.2018 г. по т.1 от дневния ред- за потвърждаване решението за изключване на тримата ищци като членове на сдружението, прието от управителния съвет на същото на 12.06.2017г.

Твърди се в исковата молба, че на

10.12.2018г. било проведено общо събрание на сдружението, което приело решение за изключването на ищците като негови членове. Завяват се в тази връзка допуснати нарушения в процедурата по свикване и провеждане на събранието, както и при вземане на атакуваното решение, изразяващи се в неуведомяване на ищците за предприетата санкционна процедура срещу тях, довело до невъзможност за защита от тяхна страна. Решението било и материално незаконосъобразно, тъй като отсъствали основания за изключване на ищците. Последните така и не успели да се снабдят с препис от протокола на проведеното общо събрание, като в тази връзка уточняват, че оспорват същото в частта му относно тяхното изключване, по начина, по който са го възприели в устната му форма и при неясни за тях основание и мотиви. Изразено е становище, че не са изпълнени предвидените в устава на сдружението изисквания за свикване на събранието, тъй като лицата присъствали на неговото провеждане, в качеството им на делегати, не били избрани в съответствие с регламентирания в посочения по-горе документ ред, поради което и не разполагали с легитимация да гласуват и формират волята на върховния орган на сдружението.

Решението било незаконосъобразно, тъй като противоречало на разпоредбата на чл.29 ал.3 ЗЮЛНЦ, съгласно която не може да се вземат решения по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред. Нарушени били членствените права на ищците. В закона и устава липсвала уредба на процедурата по изключване на член на сдружението като по аналогия с търговското дружество трябвало да се счита, че същото следвало да се предшества от предоставяне на възможност за защита на индивидуалното членствено право. Дори да се приеме, че писмена форма за валидност на предупреждението за изключване не е необходима, то поне следвало да се отправи подобно предупреждение и посочат действията, които се считат за нарушение и се даде възможност на члена на сдружението да вземе отношение.

Присъствалите на събранието така и не разбрали какви провинения им се вменяват и на какво основание са изключени.

Ответникът в отговора на исковата молба намира на първо място исковете за недопустими, като излага аргументи в подкрепа на твърдението си. По съществото на спора се заявява, че събранието на било проведено за изключването на ищците от ответното сдружение с нестопанска цел, тъй като към датата на неговото провеждане същите били с прекратено членствено правоотношение, макар и на друго основание- отпадане.

Общото събрание било свикано с оглед изпълнението на решение №325/ 18.10.2018г. по т.д. 86/18г. на БОС, с което се отменяло по иск на ищците предходно решение на събранието, проведено на 21.12.2017г. по т.3 от дневния ред, в частта, в която е потвърдено решение от 12.06.2017г. на управителния съвет за прекратяване на членството им в сдружението. Независимо от прекратеното членството на ищците /на друго основание/ събранието било проведено и всеки от тях бил поканен чрез телефонно обаждане, по време на което му бил съобщен дневния ред с цитиране на жалбата, която ще бъде предмет на обсъждане, като освен това всеки от ищците получил покана, изпратена по пощата с известие за доставяне. От изложеното ставало ясно, че последните били наясно за какво се свиква и провежда събранието.

Процедурата по свикване и провеждане на събранието протекла законосъобразно и в съответствие с устава, като в тази връзка се представя протокол от заседание на управителния съвет, на което било взето решение за свикване на събранието. Уточнява се също така, че последното се провеждало на делегатски принцип съгласно правилата на чл.4 ал.2 от устава, като мандатът на делегатите бил тригодишен, а на 31.03.2017г. управителният съвет утвърдил резултатите от проведените избори.

Ответникът се противопоставя на твърдението, че решението е прието в нарушение на забранителната норма на чл.29 ал.3 ЗЮЛНЦ. Изразена е позиция, че събранието е гласувало по въпрос, който е включен в дневния ред, доколкото в същия се посочвало, че ще бъде разгледана жалбата на ищците до общото събрание срещу решението на управителния съвет от 12.06.2017г. Възразява се и срещу твърдението, че решението било взето в нарушение на правото на защита на членствените права на ищците, тъй като последните знаели и разбрали за какво се свиква събранието, като включително били запознати с развитието на съдебното производство по т.д.№86/16г. по описа на БОС. Невярно било и посоченото в исковата молба, че ищците нямали достъп до помещенията на сдружението на адреса на управлението му.

В допълнителната искова молба се взема отношение по направените от ответното дружество възражения за недопустимост на производството, като в тази връзка се оспорва достоверността на датата на протокола от заседанието на УС, датиран 08.11.2018г., в който се твърдяло да е обективирано решението на управителния орган. Ако действително членството на ищците било прекратено, безпредметно се явявало свикването на общото събрание и тяхното повторно изключване. Освен това се посочва, че председателят на сдружението системно препятствал опитите на членовете на същото да заплатят членския си внос в брой, като банкова сметка, ***ни не се посочвала.

Конкретизирана е исковата претенция, като е направено уточнението, че се оспорва законосъобразността на взетото решение по т.1 от дневния ред за потвърждаване решението по изключването на ищците от сдружението, прието от УС на 10.06.2017г.

Поддържат се доводите за нелегитимност на проведеното общо събрание по отношение начина на избор на делегатите, като в тази връзка се оспорва датата на протокол на УС от 31.03.2017г., както и броят им при норма на представителство 1 делегат на 17 члена. Посочват се имената на лицата, които по мнение на ищеца са присъствали на събранието, но не са имали право да гласуват.

Заявена е и позиция, че след като решението на общото събрание е било веднъж отменено от БОС, то няма как същото по съдържание и последици да бъде прието отново и спорът не може да бъде пререшаван.

Не били налице материалните предпоставки за изключване на ищците, тъй като последните не са имали поведение несъвместимо с разпоредбите на устава и уронващо имиджа на сдружението. Касаело се за конституционно закрепено право за изразяване на свободно мнение.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба сдружението-ответник посочва, че на заседанието на УС от 08.11.2018г. отсъствали само трима от членовете му, поради служебна ангажираност. Не отговаряло на истината твърдението, че председателят на сдружението системно препятства членовете му да внасят членски внос. Излагат се подробни съображения във връзка с мнението на ищците, че делегатите на събранието не били легитимно избрани избрани. Погрешна била и тезата, че атакуваното решение на общото събрание повторно пререшавало въпрос, решен с влязъл в сила съдебен акт. Общото събрание като орган на сдружението било сезирано с жалбата на ищците, по които дължало произнасяне.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.25 ал.4 във връзка с ал.6 ЗЮЛНЦ.

Допустимостта на иска несъмнено е обусловена от наличие качеството член на сдружението към датата на вземане на решението за изключване. В случай, че членството е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици.

Недоказано е останало възражението, че членството на ищците е прекратено поради отпадане и същите нямат активна легитимация да заявят претенциите, предмет на настоящия процес. В устава на сдружението е предвидено прекратяване на членството, поради отпадане- чл.8 ал.3 т.4, когато не бъде заплатен членския внос до първи март за текущата година.

Отпадането обаче следва да бъде констатирано по документи, по реда, предвиден в устава на сдружението, каквото е предписанието на чл.22 ал.4 ЗЮЛНЦ. Процедурата, въведена в устава изисква установяване на горното обстоятелство от управителния съвет, който следва да отчете липсата на квитанция за платен членски внос.

По делото на първо място не са ангажирани съответните убедителни доказателства, свидетелстващи за провеждане заседание на управителния съвет, по време, на което да е направена подобна констатация преди датата на решението на общото събрание за изключване на ищците от сдружението. Представен е протокол от 08.11.2018г. от заседание на управителния съвет, в който е посочено, че същият орган на сдружението е установил прекратяване на членството, поради отпадане на лицата, посочени в списък, представляващ неразделна част от протокола. Такъв списък обаче не е приложен и въобще не става ясно кои са имената на членовете, незаплатили членския си внос за текущата година. Освен това, както вече се посочи е оспорена достоверността на датата на протокола от заседанието на управителния съвет, който е частен свидетелстващ документ. При това положение и предвид направеното оспорване, доколкото ищците са трети неучаствали в съставянето на същия лица, преценката за допустимостта на иска ще зависи от установяването на действителната дата на провеждането на заседанието, въз основа на извършената по съответния процесуален ред проверка на достоверността на датата на оспорения протокол.

Според нормата на чл.181 ал.1 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписването от лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Протоколът от 08.11.2018г. не е официално заверен и следователно е с недостоверна по смисъла на закона дата. Поради неосъщественото доказване от страна на ответното сдружение, че заседанието на управителния съвет е проведено именно на посочената по-горе дата, се налага извод, че частният свидетелстващ документ има за достоверна дата датата, на която същият е представен по делото.

Освен това ако ответникът е считал, че членството на ищците действително е прекратено, съвсем необяснимо е поведението му да свиква общо събрание, което отново да вземе решение за изключването им. Такова решение би било безпредметно и не би предизвикало търсените с него правни последици. За установяване на обстоятелството, че е съществувала практика да се създават затруднения за конкретни членове на сдружението, включително за ищеца С. проявяващи желание да заплатят в брой членски внос са разпитани свидетелите Ж. М. Я.

Шурелова, Стоянка Николова. От показанията им става ясно, че често пъти председателят на сдружението е отказвал да приеме членски внос, като е отклонявал исканията с аргумент, че това трябва да се случи по друго време или в по-късен час или пък с обяснението, че приемането на членския внос е ангажимент на техническия сътрудник. Свидетелката Ангелова заявява в тази връзка, че само тя отговаряла за събирането на членски внос, а когато ползвала отпуск се уведомявали членовете на сдружението да го посетят по друго време.