Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260048 от 21.06.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 136/2020
Вид
Решение № 260048
Подписан
21.06.2022
В сила
29.03.2023
Състав
ПЕНКА ПЕТКОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 183 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 и сл. · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260048 гр.Враца, 21.06.2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 17.05.2022г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА при участието на секретаря Галя И. като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело № 136 по описа за 2020година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх.№262534/27.11.2020г, подадена от "***"ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ***, представлявано от К.П.И.-ликвидатор, със съдебен адрес *** против "*** и сие" ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя И. ***, със седалище и адрес на управление с. ***, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата от 40600.00 лв. представляваща дължим наем по едногодишен договор за пренаемане на недвижим имот/земеделска земя/ от 29.06.2019г., вписан в Службата по вписванията при РС Оряхово, с рег. №64148-2 от 18.07.2019г., сумата в размер на 20.00 лв., представляваща неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски.

Ответникът оспорва предявените искове.

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.232, ал.2, вр. с чл.234, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-почеркова експертиза.

В депозираната искова молба се твърди, че между двете дружества "***" ЕООД и "*** и сие" ЕООД на 29.06.2019г. е бил сключен договор за пренаемане на недвижим имот, представляващ земеделска земя. Поддържа се, че договора е бил сключен преди откриването на процедурата по ликвидация на дружеството – 08.08.2019г. Твърди се, че по силата на този договор ответното дружество "*** и сие" ЕООД се е задължило да обработва 1015 дка земеделски земи – собственост на физически лица.Според изложеното в исковата молба, срокът на договора, уговорен между страните е бил една стопанска година – 2019/2020г., като по силата на този договор е следвало в края на стопанската година, ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от по 40.00 лв. на декар или общо сума в общ размер на 40600.00 лв. При забава на плащането по договора за наем, на основание чл.13 от същия, е била уговорена неустойка в размер на 20.00 лв. Представляващият ищцовото дружество ликвидатор сочи, че на 09.10.2020г. е получил уведомление от едноличния собственик на капитала М. ***, че процесния договор е бил вписан в Службата по вписвания към Районен съд - Оряхово при РС Оряхово, с рег. №64148-2 от 18.07.2019г. Сочи се, че ликвидатора е бил направил справка по банковата сметка на дружеството "***" ЕООД /в ликвидация/ и е установил, че такава сума не е налична.Поддържа се, че на 12.10.2020г. е изпратена покана с препоръчана пратка до ответника, като му е бил указан седмодневен срок да заплати дължимата сума.Поканата според ищеца е била получена от ответника на 13.10.2020г., но плащане не е последвало.

Твърди се, че на 27.10.2020г. ищеца е получил отговор по Еконт от управителя на "*** и сие" ЕООД, че дължимите наемни вноски са заплатени директно на собствениците на земеделската земя, които са първоначални наемодатели/арендодатели. Посочва се, че директното плащане на собствениците на земята е било извършено след изрично искане и съгласие на всеки един от тях и на собственика на капитала на дружеството "***" ЕООД, който към момента на сключване на договора за наем е действал като управител. В исковата молба се твърди, че на 27.10.2020г. е изпратено ново писмо до ответника, като му е даден отново седмодневен срок да представи платежни документи, доказващи реални плащшания директно на собствениците на земята, както и изричните искания и съгласия на всеки един от собствениците за това директно плащане, както и на едноличния собственик на капитала.В отговор на това писмо, ответника е поискал да му бъдат представени конкретизирани претенции за заплащане на арендните/наемни вноски към дружеството в ликвидация. Тъй като имуществените отношения не са били уредени между двете дружества е предявен настоящия иск.

Искането е ответника да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 40600.00 лв. представляваща дължим наем по едногодишен договор за пренаемане на недвижим имот/земеделска земя/ от 29.06.2019г., вписан в Службата по вписванията при РС Оряхово, с рег. №64148-2 от 18.07.2019г., сумата в размер на 20.00 лв., представляваща неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски.

В депозирания отговор ответникът е изложил становище, че не оспорва наличието на сключен между двете дружества договор за пренаемане на земеделска земя от 29.06.2019г. Твърди се, че пренаемателят- ответното дружество не е получило фактическата власт върху част от земеделската земя, които са ползвани от трети лица по силата на договори за аренда, сключени преди процесния договор за пренаемане на земеделската земя. Поддържа се, че когато за един и същи имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя в общинската служба земеделие се регистрира, договорът, който е вписан в службата по вписвания с най-ранна дата. Поддържа се в отговора, че неизпълнението на основанотпо задължение на ищеца да предаде фактическата власт върху всички имоти и да обезпечи спокойното им ползване на пренаемателя за стопанската 2019/2020г. води до липсата на валидно възникнало задължение за ответното дружество да заплати наем за тези имоти. Твърди се, че за стопанската 2019/2020г. ответното дружество е ползвало само част от пренаетите имоти и съответно след изрична уговорка със собствениците на имотите, с които първоначално е бил сключен договор за аренда е заплатена наемната цена. Поддържа се, че управителя на ответното дружество И. *** лично е дал на едноличния собственик на капитала на "***" ЕООД сумата в размер на 4975.00 лв. – наем по договора за пренаемане от 29.06.2019г. Твърди се, че тази сума е платена в присъствието на свидетел, който иска да бъде разпитан в производството по делото.

Наведени са доводи, че в счетоводството на ответното дружество е била осчетоводена сумата в размер на 34713.00 лв., платени арендни вноски директно на собствениците на земеделската земя, като тази сума не е била осчетоводена при ищцовото дружество, тъй като между двете дружества е имало договорка плащанията да бъдат директно на собствениците на земята.

В тази връзка ответника прави възражение за прихващане на предявените от ищеца вземания с насрещни вземания срещу ищцовото дружество, произтичащи от платени аренди направо на собствениците на земята и на М. *** –бивш управител на дружеството, в размер на 34688.00 лв.

Алтернативно, в случай, че съда приеме, че не е налице такава договорка между двете дружества за директно плащане на собствениците на земеделските земи, се иска да бъде прието, че ответното дружество е предприело действия по водене на чужда работа, като е заплатило дълга на ищеца, като това плащане е извършено за да не се насочат претенции от собствениците на земите срещу "*** и сие" ЕООД. Твърди се, че плащайки сумите ответника е обеднял, а ищеца се е обогатил, тъй като е спестил процесните суми. Сочи се, че ищеца отговаря до размера на обогатяването му, който е равен на размера на обедняването на ответното дружество с платените суми от 34688.00 лв.

Оспорва се и иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан.

От страна на ищеца не е депозирана допълнителна искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен препис от сключения между страните Договор за пренаемане на недвижим имот /земеделска земя/ от 29.06.2019 г. вписан в Службата по вписванията при РС Оряхово под №64148-2 от 18.07.2019г. Съгласно чл.1 от договора пренаемодателят "***" ЕООД се задължава да предостави на пренаемателя "*** и сие" ЕООД за временно ползване за срок от една стопанска година, а именно 2019/2020г общо 1015 дка земеделски земи, подробно посочени по номера в таблица, срещу задължението на пренаемателя да заплати на пренаемодателя сумата от по 40.00 лв. на декар или общо сума в общ размер на 40600.00 лв. При забава на плащането по договора за наем, на основание чл.13 от същия, е била уговорена неустойка в размер на 20.00 лв. месечно .

На 12.10.2020 год. от ликвидатора на ищцовото дружество е отправена покана до едноличния собственик на "*** и сие" ЕООД за заплащане в едноседмичен срок на дължимите суми по договор за пренаемане на недвижим имот /земеделска земя/ от 29.06.2019 г. вписан в Службата по вписванията при РС Оряхово под №64148-2 от 18.07.2019г. Видно от приложеното известие за доставяне, същото е получено на 13.10.2020 год.

С приложения на стр.5 отговор управителят на

"*** и сие" ЕООД уведомява ликвидатора на ищцовото дружество, че дължимите наемни вноски са заплатени директно на собствениците на земеделските земи. Директното заплащане на собствениците на земята е извършено по изричното искане и съгласие на всеки един от тях и на собственика на капитала на "***"

ЕООД/в ликвидация/, който към момента на сключване на договора е действал като управител.

Представена е и Покана до управителя на

"*** и сие" ЕООД от 27.10.2020 год., с която е поискано да бъдат предоставени платежни документи, доказващи плащания директно на собствениците на земеделските земи и изрично съгласие и искане от всеки собственик на земя за това, както и от собственика на дружеството. Видно от представеното известие за доставяне поканата е получена на 28.10.2020г;

От ответната страна са представени 17 бр разходни касови бонове , а именно: РКО №116/30.09.2020г.;РКО №117/30.09.2020г.;РКО№118/30.09.2020г.;РКО №119/30.09.2020г.; РКО №120/30.09.2020г. РКО №121/30.09.2020г.; РКО №122/30.09.2020г.; РКО №123/30.09.2020г.; РКО №124/30.09.2020г.; РКО №125/30.09.2020г.; РКО №126/30.09.2020г.; РКО №127/30.09.2020г.; РКО №128/30.09.2020г.; РКО №129/30.09.2020г.; РКО №130/30.09.2020г.; РКО № 131/30.09.2020г. и РКО № 132/30.09.2020г. Същите са оспорени от ищцовата страна и е открито производство по оспорването им по чл. 193 ал.2 ГПК.

Във връзка с горното е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза на подписите на в представените ордери.

Към исковата молба са представени и 16бр. Декларации за неполучени арендни плащания, които се оспорват като неотносими.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Н. В.- тъст на И. М.в ***

- познава управителите на двете дружества, още от времето преди И. да му стане зет. Отначало взаимоотношенията им били добри, след това възникнал конфликт и те не живеят заедно. В началото М. *** имал земя, която обработвал, след това я преарендувал на И., който поел да работи земята и плаща рента на собствениците на земята, която се намира в землището на с. ***, и е около 1000 дка или 1100 дка. Доколкото знае рентата я плащал И.. Твърди, че лично е ходил с него и с дъщеря си, и са давали пари на арендаторите, на които е земята. През 2020 г. към края на септември, И. дал 5000 лв. на М.. Това видял лично. Той ги увил с ластичка и когато дошъл М. да му иска пари. И. тогава извадил 25.00 лева в петолевки така, както ги бил подредил и го накарал до подпише нещо, но М. му отказал. М. казвал, че И. е бил длъжен по договора им да му даде тези пари. Според него, уговорките между И. и М. са били И. да си плаща на хората рентата, но когато са подписали договора не е присъствал. Отношенията са им влошени от 3 или 4 години, но миналата година ескалирали.

Не е чул точно, че М. е разрешил на И. да плаща рента на хората, но знае и е видял, че е плащал рента на хората.

Свидетелят Л.И.Б. твърди, че никога не е имал договорни отношения със страните по делото. Имал сключен договор за аренда с арендатор Г. И. Б. от с.***, в качеството й на физическо лице. Този договор бил прекратен по взаимно съгласие на 01.10.2020г. като при прекратяването му с арендатора Г. ***а подписали споразумение, че за стопанската 2019-2020г. същата ще му заплати рента в размер на сумата от 6859.50лева. Поради неплащане от Г. ***а в уговорения срок на договорената рента потърсил правата си в съда, където е образувано гр. дело №271/2021г. по описа на РС-Оряхово. делото е приключило с решение №30/01.11.2021г., с което съдът признал за установено по отношение Г. И. ***а, ЕГН **********, с.***, че му дължи сумата от 6859.50лв. представляваща дължима рента за стопанската 2019-2020г. по договор за аренда на земеделска земя от 15.05.2014г., вписан в регистър под №1565, акт №97, том ІІІ, на 27.05.2014г. в АВ гр.Оряхово.