Решение № 746 от 05.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. С., 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100508483 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 49166/2019г. на СРС, ГО, 174 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове от „Т.С.” ЕАД срещу Ц. Б. Н. с правно основание ч л . 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в размер на 2 554, 45 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 21, находящ се в гр. С., жк „****** *******, абонатен номер 298768, за периода от м.07.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; за сумата от 360, 01 лева - обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 07.08.2018г.; за сумата от 24, 86 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. и за сумата от 5, 30 лева – обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 07.08.2018г., за които суми е 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54232/2018г. по описа на СРС, ГО, 174 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете до пълните предявени размери и за част от исковия период като погасени по давност.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Ц. Б. Н., в която са релевирани оплаквания за допуснати нарушениs на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице облигационна връзка между страните, доколкото административният адрес на описания в нотариалния акт имот е различен от този, за който се претендира исковата сума. Счита, че заключението на съдебно-техническата експертиза не следва да се кредитира, доколкото сумите за битово горещо водоснабдяване са били начислени на база поради неосигурен достъп до имота, но по делото не били ангажирани доказателства за неосигуряването на достъп. Представените протоколи в тази връзка били надлежно оспорени от ответника по съображения, че не са подписани от упълномощен представител на етажната собственост, съответно – не били подписани и от представител на третото лице-помагач. По тези съображения счита, че посочените протоколи не са годни писмени доказателствени средства. Развити са и доводи, че действащите за процесния период правила за изчисляване на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване били отменени, поради което съдът неправилно се е позовал на същите. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата "Т. С." ЕАД изразява становище за неоснователност на същата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т. С.“ ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба п о чл. 36, ал. 3 . Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

3

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.08.1994г., обективиран в нотариален акт № 183, дело № 18494/1994г., въз основа на който ответникът Ц. Б. Н. се легитимира като собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. С., жк “****** *******, вх. *********. От приетото и неоспорено удостоверение от 06.11.2012г., издадено от ГИС С., се установява, че адрес жк “****** *******, вх. Г и вх. Д е идентичен със стари адреси – жк “****** ********* ВГД. С оглед изложеното се налага извод, че процесният топлоснабден имот, предмет на предявената претенция и представляващ съгласно актуалния административен адрес апартамент № 21, находящ се в гр. С., жк „****** *******, е идентичен с описания в нотариалния акт за покупко-продажба от 12.08.1994г. За същия имот е подадена и молба-декларация от ответника от 23.10.2000г., с която Ц.Н. е поискал откриване на партида при ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия в процесния имот. В молбатадекларация е посочено, че семейството на заявителя се състои от 4 члена.

С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на 4 релевираното възражение на въззивника за липса на пасивна материална легитимация по предявените искове, обосновано с несъществуването на договорни правоотношения между страните за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Ответникът е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и Ц.Н. за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът д а е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна 5 собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и п р и е т а в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана.

Експертът е посочил, че за исковия период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, тъй като входът, в който се намира жилището, е със заявен отказ за отопление считано от м.01.2014г. По тези съображения не е била начислявана и топлинна енерия отдадена от сградната инсталация.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена за два броя потребители при норма на разход не повече от 280 л. на потребител за едно денонощие в съответствие с т. 4б на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. – в хипотеза без водомер. Вещото лице е взело предвид представения протокол за неосигурен достъп за отчет на водомерите за отоплителен сезон м.05.2015г. – м.04.2016г. За отоплителен сезон м.05.2016г. – м. 04.2017г. е начислен количество топла вода в имота в хипотеза без водомер. Направен е извод, че делът на ответника за отопление за битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на първоначална и последващи метрологични проверки и отговаря на изискванията за съответствие с одобрения тип. В заключението на техническата експертиза е направен категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.