Решение № 799 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000501607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство „Ти Ес Ауто“ ЕООД и в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 25.03.2025 г., жалбата е подадена по куриер на 08.04.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 5824/11.04.2025 г. Решение № 132/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 156/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, Четвърти състав, с което исковата му претенция за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2023 г., е отхвърлена изцяло като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-адвокат Р.

М. с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощно приложен на л.6 от гр.д. № 14385/2023 г. по описа на СГС, І-11 състав.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 14.05.2025 г., представен по делото с молба вх. № 7717/19.05.2025 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

1

Счита, че постановеното решение е неправилно, немотивирано, необосновано, като решаващите мотиви на съда, с които отхвърля иска противоречат на правилата на формалната логика, с което практически се стига до правен абсурд-увреден автомобил, който не може да бъде ползван по предназначението си и стои на паркинг, според съда има по-висока стойност в увредено състояние за неговия собственик, независимо че тази увредена вещ не може да се използва като автомобил и за придвижване по пътищата.

Поддържа се неправилност на извода на съда, че стойността на запазените части от увредения автомобил надвишава неговата пазарна стойност, поради което за ищеца не съществува подлежаща на репариране вреда. Поддържа се, че Съдът кредитира средно претеглената стойност на автомобила, без да се обоснове защо приема, че това е действителната стойност. Твърди, че съдът формира напълно необоснован извод, че стойността на запазените части в рекапитулацията на експерта следва да се приеме като актив за собственика на увредения автомобил, от който е възможно да реализира приход. Твърди, че съдът недопустимо се е произнесъл по невъведено от ответника възражение, с което се е стигнало до правния абсурд практически неизползваеми останки от увреден автомобил, който е невъзможно да се ползва като МПС да имат повисока пазарна стойност от автомобил от същия вид и качество.

Във въззивната жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението и вместо него постанови ново, с което да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лв. имуществени вреди, представляващи стойността на необходимите средства за ремонт на автомобила, при условията на евентуалност сума в размер на 45 890 лв. имуществени вреди, представляващи действителната пазарна стойност на увреден л.а.м. „БМВ Х5 Хиск драйв 30“ с рег.№ ***, тотално увреден като непосредствена последица от настъпилото на 04.07.2023 г. събитие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния й представител С. П. с надлежно учредена представителна власт по делото съобразно пълномощно приложено на л.139 от първоинстанционното дело.

2

Счита изложените във въззивната жалба доводи, относно неправилността на първоинстанционното решение за правно немотивирани и несъответстващи на събрания доказателствен материал по делото, като несъответства и на действителното правно положение.

Поддържа се, че е недопустимо заявеното с въззивната жалба алтернативно искане за осъждането на ответника за сума различна от исковата.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 132/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 156/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, Четвърти състав, се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът ищец в съдебно заседание чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и по съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият-ответник в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и обосновано. По делото е представена писмена защита, подписана с невалиден КЕП. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника с твърдението, че същото не отговаря на фактическата и правна сложност на настоящото производство.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоначално Софийски градски съд, а след изпращане на делото по местна подсъдност, Окръжен съд - Благоевград е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, обективно, кумулативно съединени с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за имуществени вреди от датата на исковата молба, предявени от „ТИ ЕС АУТО“ ЕООД срещу Агенция Пътна Инфраструктура гр.София.

От събраните пред първоинстанционния

3 съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С представеното свидетелство за регистрация част І, се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „БМВ“, модел: „Х 5 Х ДРАЙВ 30Д“ с рег. № ***.

От протокол за ПТП № 1036971 от 04.07.2023 г. и от свидетелските показания на водача на процесния лек автомобил БМВ, свидетелят очевидец М. Е. М., чийто показания са събрани пред въззивния съд се установява, че на 04.07.2023 г. свидетелят взел процесния лек автомобил от неговия приятел, който е собственик на ищцовото дружество, за да отиде на почивка в Гърция, тъй като с неговия личен автомобил имало проблем. Произшествието станало на връщане от Гърция на 4 юли около един часа след полунощ. Свидетелят управлявал лекия автомобил, движейки се по автомагистрала „Струма“ в посока гр. София. В неговата посока за движение имало две ленти, като свидетелят управлявал автомобила в дясната лента. Движението било спокойно. Виждайки в далечината спряла кола в аварийната лента, на аварийни, ищецът преминал в лявото платно за движение. Движел се с около 120-130 км/ч, когато наближавайки спрялата кола забелязал силует на пътя, който първоначално не различил на човек ли или животно. Опитал се да отклони леко надясно с цел да избегне препятствието и натиснал спирачките, като междувременно и защитните системи на автомобила започнали да сигнализират за препятствие на пътя, като в този момент възприел, че силуетът е на животно и настъпил удар в средата на автомобила, малко леко вляво. Отворили се еърбеците на колата, която загубила мощност и движение и по инерция, свидетелят спрял колата в аварийната лента. Установява се, че произшествието е настъпило на км 91+700 на автомагистрала „Струма“ в посока гр. София, в който участък магистралата не е осветена. Свидетелят установява, че магарето ходело по магистралата, движело се в лентата за движение на лекия автомобил, попътно на него, като ударът настъпил в лявата лента за движение. На следващия ден свидетеля посетил отново мястото на произшествието, тъй като не можел да си обясни защо на магистралата имало магаре, като видял че на около 400-500 м. след мястото на произшествието в посока гр. София имало паднала мрежа с каменни греди.ГГГ 4

Разпитан пред въззивната инстанция свидетелят на ответника М. С. И. установява, че през 2015 г. - 2025 г. работил в Областно пътно управление Благоевград към Агенция „Пътна инфраструктура“ като отговорник районна пътна служба Благоевград. Установява, че процесният участък 91+700 от автомагистрала „Струма“ влиза в неговия район, както и че този участък от магистралата е с лека крива и вираж. Посетил мястото на произшествието на 05.07. и констатирал, че няма компрометирани участъци от оградната мрежа.

Но на около 500 м след този участък, в посока София се намира пътен възел, където оградите свършват.

От приетата пред първата инстанция САТЕ и неоспореното от страните заключение се установява, че ударът между лекия автомобил и магарето е настъпил в лявата от двете ленти от основното трасе, на около 0,40 м. по широчина наляво от външния ръб на средна единична прекъсната линия между двете ленти от основното трасе на магистралата, гледано в посока гр.

София. Заключението на експертиза относно механизма на настъпване на произшествието кореспондира със събраните пред настоящата инстанция свидетелски показания на водача на лекия автомобил. От експертното заключение се установява още, че ремонтът, който е необходим за възстановяване на лекия автомобил към датата на ПТП, е на стойност 50 616 лв., а действителната стойност на автомобила към тази дата е 43 440 лв.

Установява, че водачът на лекия автомобил в участъка от пътя е управлявал по траекторията на лявата от двете ленти на магистралата, като на около 89 м преди мястото на удара, автомобилът е отклонен наляво чрез кормилното управление от водача. Максималната скорост, с която е управляван автомобила преди мястото на удара и задействането на спирачната уредба е била кръгло 124,30 км/ч. Водачът и преди настъпване на удара е предприел завиване надясно в съчетание със спиране чрез спирачната уредба. Този извод кореспондира със свидетелските показания на водача. Лекият автомобил се е ударил челно в магарето. Водачът на лекия автомобил технически е управлявал в режим на дълги светлини, имал е възможност и своевременно е възприел магарето в осветената зона от фаровете пред автомобила.

Въззивният съд не кредитира извода на експертизата относно предотвратимостта на удара от страна на водача, тъй като изрично е посочено, че този извод е валиден само ако магарето не се е движило. Разпитан пред настоящата инстанция обаче свидетелят установява, че магарето се е движело 5 попътно на лекия автомобил, ходело по магистралата.

При тези факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че безспорно е установено противоправно бездействие от страна на служителите на ответника и пряка причинна връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. Но намерил искът за неоснователен, тъй като с експертизата било установено, че стойността на запазените части възлиза общо на 53 223,81 лв., която стойност е по-голяма от стойността на увредения автомобил към датата на ПТП 43 440 лв., поради което не е налице дължим остатък на обезщетение за доплащане сред приспадане на стойността на запазените части от действителната стойност на автомобила.

Пред настоящата инстанция е прието заключение на САТЕ, която е определила не увредените директно от ПТП авточасти по автомобила, със забележката, че не е извършван допълнителен оглед, след разглобяване на автомобила, поради което съществува доверителна вероятност при този челен удар ДВГ и скоростната кутия да са били с увредени корпуси на блока и картерите. Установено е, че стойността на демонтажа на всички тези части възлиза на сумата от 938,73 евро с ДДС.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.