Решение № 61 от 27.04.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. **********, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100571 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С. Х. М., ЕГН ********** и Д. С. С. – М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник, против Л. Б. С., ЕГН **********, с адрес ***., EГН **********, с адрес: ***.

Ищците твърдят, че са собственици на УПИ VII-179 от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, целият с площ от 793 кв.м., заедно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, а ответниците са собственици на съседния УПИ XVI-181. При възложено от ищците трасиране, означаване и координиране на границите на притежавания от тях урегулиран поземлен имот те установили, че оградата между двата съседни имота не минава по регулационна линия, а навлиза в имота на ищците. По този начин ответниците владеят 27 кв.м. от УПИ VII-179, като точните очертания на въпросната част са посочени на скицата (протокол) на л. 18 от делото. Твърди се още, че в имота на ответниците и на границата с имота на ищците е изградена пристройка към съществуваща сграда, която е незаконна поради изричното указание във визата за нея да се разположи на 2 м. от регулационната граница, което отстояние не е спазено. С оглед на изложеното ищците искат от съда да приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на спорните 27 кв.м., като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението. Освен това се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат за тяхна сметка пристройката, в частта й, която попада на намалено отстояние от границата на имота на ищците и пречи на последните да упражняват безпрепятствено ползването на техния имот. Претендират се направените по делото разноски.

1

Исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими. Правната им квалификация е по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

От ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се посочва, че исковата молба е нередовна, а предявените искове са изцяло неоснователни. Признава се, че ответниците са собственици с равни права на УПИ XVI-181 с площ от 995 кв.м. Не се оспорва обстоятелството, че ищците са сключили граждански брак на 16.12.1995 г. Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба. Посочва се, че ответниците не са подписвали декларация за уреждане на сметки по регулация, а приложената към исковата молба такава не е подписана от тях. Изрично е направено искане за откриване на производство по оспорване на истинността (автентичността) на декларация за уреждане на регулационни сметки към парцел VII-179 кв. 22, в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, приложена към исковата молба, относно подписите върху документа на Л. Б. С. и Д. Б. С.. Оспорва се правото на собственост на ищците, като се твърди, че имотът им е с площ от 525 кв.м.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно обосновават тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебни експертизи.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна:

Страните по делото са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти – УПИ VII-179 и УПИ XVI-181 от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Ромча, с.

Владо Тричков, общ. Своге. С. М. и Д. С. – М. са собственици в режим на съпружеска имуществена на УПИ VII-179, за което са се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение и регулация № 49, том II, peг. № 967, дело № 368 от 16.07.1999 г на А. Ч. – Нотариус с Рег. № ** по регистъра на Нотариалната камара, като преди това от 1988 г. собственик е бил С. М., след 1986 г. е бил съсобственик, а преди това имотът е бил собственост на баща му. Признава се от двамата ответници, че същите са собственици с равни права на УПИ XVI181, а и се установява от доказателствата по делото – придобит по силата на наследствено правоприемство от майката на ответниците Н. Толева С., починала на *** г.

На 30.06.2020 г. ищците са иницирали трасиране, означаване и координиране на границите на своя имот, при което правоспособното лице е приело, че оградата между двата съседни имота не минава по вътрешната регулационна линия. Подробният устройствен план на местността, в частта за двата имота, е одобрен със заповед № 0-1299/15.09.1976 г. на ОНС-София, а е изменен през 1991 г.

Видно от приложената по делото декларация за уреждане на регулационни сметки от 25.06.1999 г., към парцел VII-179, кв. 22 в.з. сп.

Ромча, двамата ответници декларират, че са уредени регулационни сметки за 6 кв.м., придадени от имота им към УПИ VII-179 от кв. 22, собственост на С.

М.. Подписите за ответниците под тази декларация са положени от тях, което 2 се установява от заключението на вещото лице С. А. по приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.

От представената скица от 16.07.1999 г. на л. 10 от делото е видно, че към УПИ VII-179 се придават 6 кв.м. от имота на ответниците, като в скицата са посочени двете заповеди – от 1976 г. и от 1991 г. На л. 75 от делото има представена скица от 10.02.1988 г., като в нея е посочено същото – че към УПИ VII-179 се придават 6 кв.м. от имота на ответниците.

От писмо от кмета на Община Своге и приложената към него извадка от регулационен и кадастрален план на в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, одобрен със Заповед № 0-1299/15.09.1976 г. на ОНС в обхват кв. 22 (л. 135 и л. 136 от делото) се установява, че макар в досието на УПИ VII-179, кв. 22 да са налични издадени скици, в които е записана заповедта, с която е одобрен действащия план на в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, а именно Заповед № 01299/15.09.1976 г. на ОНС и наред с нея Заповед № 155 от 04.06.1991 г., в архива на Община Своге и Кметство с. Владо Тричков, не се открива последната посочената заповед от 1991 г. На самата извадка от регулационен и кадастрален план е цитирана единствено заповедта от 1976 г.

В заключението на вещото лице инж. Я. Л. по приетата по делото съдебно геодезическа експертиза е посочено, а и в това на вещото лице инж.

В. Я. по приетата по делото съдебно техническа експертиза, че в действащия план е налице изтриване на линиите вместо само да бъдат унищожени с условен знак, за да се вижда в какво точно се състои изменението. Налице е частично изменение на плана от 1991 г., одобрено със Заповед № 155/04.06.1991 г., но не е налице нито заповедта, нито графика на одобреното изменение. Изградената между двата имота ограда не е поставена на регулационната граница, която съвпада с имотната, а в имота на ищците. В съдебно заседание и двете вещи лица инж. В. Я. и инж. Я. Л. са категорични, че границата между двата имота не е местена и не е предмет на въпросното изменение със заповедта от 1991 г., че регулацията съответства на документите за собственост, като се включват и коментираните 6 кв.м. придаваеми площи. Изменението със заповедта от 1991 г. касае страничните регулационни линии на имота на ищците, където има условни знаци за унищожение върху плана в син цвят и посоченото изменени е неотносимо по настоящото дело, което се потвърждава и от скицата от 16.07.1999 г. на л. 10 от делото, и от скицата от 10.02.1988 г. на л. 75 от делото, в които още преди 1991 г. е посочено, че към УПИ VII-179 се придават 6 кв.м. от имота на ответниците. В случая, съществуващата на място ограда е изцяло в имота на ищците на разстояние от регулационната граница от 1,99 м. в северната страна до 1,43 м. в южната страна, като реалната част, заключена между вътрешно регулационната граница между УПИ XVI-181 и УПИ VII-179, УПИ VI-178, останалата част от УПИ VII-179 (по изградената на място ограда) и УПИ VIII183 – всички от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, общ. Своге, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, е с площ от 23 кв.м. и е защрихована в сиво каре на скицата на вещото лице инж. Я. Л. – Приложение № 5 към СГЕ.

Направената пристройка и надстройка на жилищната сграда в имота на ответниците е узаконена, видно от представения по делото Акт за узаконяване № 25 от 19.05.1988 г. на ОНС, като същата се намира на посоченото в 3 представената по делото Заповед № 449 от 20.07.1987 г. отстояние от два метра от изградената на място ограда, но площ от 12 кв.м. от нея, защрихована в червено каре на скицата на вещото лице инж. Я. Л. – Приложение № 5 към СГЕ, попада на разстояние по-малко от два метра от вътрешно регулационната граница между имотите на страните. Съдът напълно кредитира заключенията на вещите лица инж. Я. Л. и инж. В. Я. като обективно и компетентно изготвени при съобразяване на значително по-голям обем доказателства в сравнение с вещото лице инж. М. Ч..

Посочената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, тъй като в този смисъл са както писмените доказателства, така и експертизите на вещите лица инж. Я. Л. и инж. В. Я..

От доказателствата по делото обосновано може да се заключи, че въпросните 6 кв.м. се придават по плана от 1976 г., а тяхното точно разположение е показано на представените по делото скици и тези, изготвени от вещите лица инж. Я. Л. и инж. В. Я.. По настоящото дело не може безспорно да се установи съществуването на заповедта от 1991 г., нито нейното съдържание – текстова и графична част, но с оглед приетото по-горе – тя е и неотносима, защото изменението от 1991 г. не касае вътрешната регулационна граница между имотите на страните, а регулационните граници между УПИ VII-179, от една страна, и, от друга страна – УПИ VI-178 и УПИ VIII-183. Дължимото обезщетение за придаваемите части към УПИ VII-179 е платено, което се установява от представената по делото декларация от 25.06.1999 г. и регулацията е приложена, съгласно разясненията в ТР 3/1993г. на ОСГК на ВС. Впоследствие за удостоверяване правото си ищците са се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение и регулация № 49, том II, peг. № 967, дело № 368 от 16.07.1999 г на А. Ч. – Нотариус с Рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара.

Основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от него фактическа власт да е без правно основание. Доказателствената тежест е за ищците за първите две предпоставки, а наличието на права на ответниците върху вещта се доказват от тях, защото се предполага, че такива липсват. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, които изключват правата на ищците. По настоящото дело ищците проведоха пълно и главно доказване във връзка с разпределената им доказателствена тежест, поради което искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен. Ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на УПИ VII-179, като от страна на ответниците е установена фактическа власт, без да има основание за това, върху реална част от същия, заключена между вътрешно регулационната граница между УПИ XVI-181 и УПИ VII-179, УПИ VI-178, останалата част от УПИ VII-179 (по изградената на място ограда) и УПИ VIII-183 – всички в кв.

22 по ПУП на в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, общ. Своге, с площ от 23 кв.м., защрихована в сиво каре на скицата на вещото лице инж. Я. Л. – Приложение № 5 към СГЕ.

При иск по чл. 109 от ЗС се твърдят пречки за упражняване на правото на собственост, което не може да бъде смущавано от неоснователно въздействие.

4

Ако такова въздействие е налице, то тогава искът ще е основателен.

Неоснователно по смисъла на чл. 109 от ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това право. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищците по осъдителния иск с правно основание чл. 109 от ЗС дължат пълно и главно доказване на правото си на собственост, неоснователните действия от страна на ответниците, както и че тези действия им пречат да упражняват своето право. По настоящото дело се установи, че сградата е законно изграден обект, видно от представения по делото Акт за узаконяване № 25 от 19.05.1988 г. на ОНС, като съдът не може да игнорира това обстоятелство. Освен това, по делото останаха недоказани твърденията на ищците, че в стената на постройката откъм техния имот има отворена врата и през нея непрекъснато влиза и излизат животни, преминаващи през техния имот. При така установеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 109 от ЗС следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a8b4be2-d4bf-4729-aa0f-f5e249b4b650