Решение № 1119 от 25.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело № 20211110126594 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „Т------” АД, с която са предявени установителни искове срещу П. Д. П..

Ищецът твърди, че между „Т------” АД и П. Д. П. е сключен договор за потребителски кредит № ------ от 11.05.2017г. Кредитът в размер на 1500 лева е предоставен и усвоен изцяло от кредитополучателя. Ответникът е сключил и застраховка „Ж----------“, за което заплатил сумата от 152,10 лева. Съгласно условията по договора, кредитополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 26,78 %, както и е определен и фиксиран годишен процент на разходите от 45,22%, поради което общото задължение по договора в размер на 2458,88 лева. Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 26 месечни вноски, платими до 15-то число на съответния месец, всяка от които в размер на 94,57 лева, а последната- в размер на 94,63 лева, дължима на 15.07.2019 г., като в случай на допусната забава, кредитополучателят дължи и законна лихва върху просрочената сума за периода на забавата. Ответникът не е заплатил всички месечни вноски, като към датата на сезиране на съда са изискуеми всички незаплатени суми по договора. Твърди също, че въз основа на Приложение № 1/15.02.2021 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. Поддържа, че задълженията на ответника са за сумата от 1742,62 лева, главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит № ------ от 11.05.2017г., ведно със законна лихва от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 222,02 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.10.2017 г., обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 132,15 лева за периода от 15.08.2017 г. до 15.03.2018 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което заявление е образувано гражданско дело и е издадена заповед за изпълнение, като за нея ответникът е уведомен и в законоустановения срок е подал 1 възражение.

С оглед на тези обстоятелства, ищецът в срока по чл. 415 ал.1 ГПК предявява иск с искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за установено вземането на ищеца за сумата от 1742,62 лева, главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит № ------ от 11.05.2017г., ведно със законна лихва от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 222,02 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.10.2017 г., обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 132,15 лева за периода от 15.08.2017 г. до 15.03.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д.

20610/2018г. по описа на СРС, 26 състав. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е получил сумата по кредита в пълния договорен размер. Излага съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл.

10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма – не е спазено изискването да е написан по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не по - малък от 12.

Навежда, че договорът е недействителен, тъй като в нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПК на ответника не били представени общите условия, както и договора липсва погасителен план, което е задължително изискване по ЗПК, поради което за ответника е била налице невъзможност да прецени икономическите последици от сключването му, както и неясното формиране на месечните вноски е във вреда на ответника. Сочи, че е налице нищожност и на клаузата относно дължимостта на сумата от 198,25 лева за такса за оценка на досие, доколкото чрез включването й към задълженията по договора се заобикалят задължителните разпоредби на ЗПК, а в случай, че същата е включена в ГПР, размерът й би надвишил петкратния размер на законната лихва, което е основание за недействителност на целия договор. При евентуалност – оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на незаплатения остатък на задълженията по договора. Счита, че ищецът недопустимо е включил към претендираното вземане за главница и сума за оценка на досие, както и неоснователно се претендират лихви върху тях. Оспорва валидно да е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че дължи връщане само на чистата стойност по кредита, а именно 1500 лв., като разликата до платените от него суми подлежат на приспадане от главницата от страна на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

От приложения към исковата молба договор се установява, че между „Т------” АД и П. Д. П. е сключен Договор за потребителски кредит от 11.05.2017 г. Кредитът е в размер на 1500 лева е предоставен и усвоен изцяло от кредитополучателя. По делото е приета ССчЕ, която съдът възприема, видно от която на кредитополучателя е усвоил пълната сума на отпуснатия му кредитен лимит.

2

От ССчЕ се установява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и същия не ангажира доказателства за плащане на задължението си.

С писмо длъжникът е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост.

Уведомлението е връчено на 24.01.2018 г., видно от представената обратна разписка в заповедното производство. В разписката изрично е посочено, че се връчва уведомление за предсрочна изискуемост. Освен това към момента на приключване на съдебното дирене срока на договора е изтекъл и цялата сума по кредита е изискуема.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатения остатък по кредита е 1742,62 лева главница по договора, сумата от 222,20 лева възнаградителна лихва за периода 15.08.2017 г. – 29.03.2018 г., сумата от 156,01 лева лихва за забава за периода 15.08.2017 г. – 15.03.2018 г.

При така установената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за основателен. Неоснователни са възраженията на ответната страна за наличие на неравноправни клаузи в договора, които са довели до плащане на по-голяма сума от кредитополучателя. Погасителния план е инкорпориран в самия договор за кредит на страница втора, като са посочени всички вноски с дата на падеж и размер. Договорът е написан по ясен и разбираем начин и отговоря на изискванията на ЗПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П. Д. П. ЕГН ********** дължи на „Т------” АД, ЕИК ------- сумата от 1742,62 лева главница по Договор за потребителски кредит от 11.05.2017 г., сумата от 222,20 лева възнаградителна лихва за периода 15.08.2017 г. – 16.10.2017 г., сумата от 132,15 лева лихва за забава за периода 15.08.2017 г. – 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА П. Д. П. ЕГН ********** да заплати на „Т------” АД, ЕИК ------- сумата от 886,04 лв. – разноски по настоящото дело и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

20610/2018, СРС, 26 състав.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3