Решение № 632 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Пловдив, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300503338 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК ************, представлявано от управителя С. П. Ж., чрез адв. В.Р., срещу решение № 260356 от 01.11.2021 г. по гр.дело № 81 по описа на РС Асеновград за 2021 г..

С обжалваното решение РС Асеновград отхвърля предявените от „***********, искове за осъждане на: „*********, да предаде владението на ищеца на: басейн за вода, трафопост/сграда с мощност на съоръженията от 400 кVа, асфалтов път находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се с. **********, на основание чл.75 от ЗС и на основание чл.108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на: асфалтосмесител модел 2-508-2А, съдове за битум и вода представляващи 7 бр. цистерни с вместимост от 50 т. и 5 бр. цистерни с различен обем, кантарно съоръжение, преградни пана, ограда от бетонови колове и метална мрежа.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при липса на обоснованост. Оспорва дадената от съда правна квалификация на владелческия иск, счита, че не са определени релевантните за разрешаване на спора факти и не са били изследвани, а съдът е презумирал определени факти и е основал 1 решението си на предположения. Позовава се на съдебна практика, според която по така предявения иск е следвало да бъде преценена законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, извършил публичната продан, включително реда по който е проведена, с оглед характера на вещите, които се продават, като движими или недвижими, както и на тълкувателна практика на ВКС по т.д. 5/2015 г. Твърди, че описаните басейн за вода, трафопост и асфалтов път са самостоятелни обекти на правото, а не приращения и подобрения, като същите не са били включени в постановлението за възлагане, не са били описани и оценени от съдебния изпълнител при провеждане на публичната продан, поради което и правото на собственост по отношение на тях не е преминало към купувача от проданта, като липсата на заснемане в КККР няма действие относно собствеността. Твърди, че собствеността по отношение на процесните вещи, преди проведената публична продан от съдебния изпълнител, не е била спорна между страните, поради което и отхвърляне на иска поради обстоятелството, че не е доказана е в нарушение на нормата на чл. 175 от ГПК и съдебната практика.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените искове. В съдебно заседание поддържа изложените съображения, счита, че със събраните в двете инстанции доказателства се установяват твърденията в исковата молба, като моли да бъде уважена жалбата.

Претендира сторените в двете инстанции разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „*********, чрез адв. Ж., с която счита постановения съдебен за правилен, законосъобразен и мотивиран. Излага съображения за извършена съдебна проверка на действията на съдебния изпълнител, поради което спорът за законосъобразността им не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Счита, че процесните вещи са трайно прикрепени към земята, не биха могли да бъдат отделени без да се увреди недвижимия имот и неговата функционалност, като обосновава, че същият е закупен като асфалтова база, а вещите, предмет на претенциите, са свързани с неговото предназначение. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и потвърдено обжалваното решение.

В хода по същество поддържа всички съображения в писмените бележки пред РС Асеновград, счита че от събраните доказателства и тези, представени от ЧСИ е ясно, че в оценката на имота и продажната цена са включени всички подобрения.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Пред районния съд е бил предявен иск от „*********** с правно основание чл.

75 от ЗС, за осъждане на „********** – да предаде владението върху басейн за вода, трафопост/сграда с мощност на съоръженията от 400 кVа, асфалтов път находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се с. ************, отнето му с осъществен въвод във владение по изп.дело № 734/2015 г. по описа на ЧСИ М.О., както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на „********** да отстъпи собствеността и предаде владението на останалите след въвода в имота движими вещи асфалтосмесител модел 2-508-2А, съдове за битум и вода представляващи 7 бр. цистерни с вместимост от 50 т. и 5 бр. цистерни с различен обем, кантарно съоръжение, преградни пана, ограда от бетонови колове и метална мрежа.

Твърди, че като собственик е осъществявал владение върху имот с идентификатор ***, находящ се с.************, в който се намират всички посочени по-горе вещи, до реализиране на въвод във владение по отношение на имота, след провеждане на публична продан на недвижим имот, по изпълнително дело № 734/2015 г. по описа на ЧСИ М.О., по който е обявен за купувач ответника и е въведен в имота от ПЧСИ при ЧСИ О.. Счита действията на ЧСИ, чрез които му е отнето владението върху посочените недвижими вещи - басейн за вода, трафопост/сграда с мощност на съоръженията от 400 кVа и асфалтов път, незаконосъобразни, доколкото не представляват подобрения и приращения към имота, не са били предмет на опис и оценка при провеждане на публичната продан, като съгласно Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС ответникът - купувачът от публичната продан не придобива тези самостоятелни вещни права на длъжника, които не са били предмет на изрично уреденото в закона производство на принудително изпълнение върху недвижим имот.

По отношение на останалите в имота вещи, посочени като движими – асфалтосмесител модел 2-508-2А, съдове за битум и вода представляващи 7 бр. цистерни с вместимост от 50 т. и 5 бр. цистерни с различен обем, кантарно съоръжение, преградни пана, ограда от бетонови колове и метална мрежа, счита, че ответникът не може да придобие права от публичната продан, тъй като няма принудително изпълнение върху движими вещи, същите не представляват подобрения и приращения към недвижимия имот, тъй като могат да се демонтират без да се уврежда недвижимия имот и без да се нарушава тяхната самостоятелна функционалност, поради което и ответникът не е станал собственик на тези вещи, които моли да му бъдат върнати, като ответникът му отстъпи собствеността и предаде владението върху тях.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че описаните в исковата молба вещи 3 действително са придобити от него чрез публичната продан, но нямат характер на самостоятелни вещи, а са принадлежности, имат обслужващ характер, съобразно предназначението на имота – асфалтова база.

Пред районен съд са представени и приети писмени доказателства, разпитани са свидетели, приети са експертизи. По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Не се спори между страните по отношение на приетата фактическа обстановка, въз основа на приетите по делото гласни и писмени доказателства, описани подробно в обжалваното решение, поради което съдът не ги преповтаря, а изцяло възприема и препраща към фактическите изводи на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.

Във въззивната инстанция са събрани доказателства относно собствеността на вещите, предмет на ревандикационната претенция, след уточняване на начина на придобиването им - по реда на чл.17а от ЗППДОбП (отм.), като от справка в ТР се установява, че дружеството – жалбоподател е правоприемник на търговско дружество „***********, в капитала на което е била включена асфалтова база край с. М., видно от приетия по делото акт за общинска собственост № 87/19.08.1997 г., което е заложено като търговско предприятие с приетия по делото договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие. Спор по отношение начина на придобиване и собствеността на вещите от ищеца няма между страните. Страните не спорят, че до въвеждане от ЧСИ на ответника в имота ищецът го е владял непрекъснато повече от шест месеца.

Приети са по делото и изпратени от ЧСИ О. по реда на чл. 192 от ГПК копия от кадастрална карта с данни за ПИ *** и нанесените сгради в имота, както и заключение на вещото лице Ш., с което е определена пазарната оценка на изнесения по изп.дело 734/5015 г. по описа на ЧСИ № *********** недвижим имот. От така приетите доказателства по делото е видно, че е оценен ПИ с идентификатор ***, находящ се в с.*************, по КК и КР, м.“Л.“ с площ 26 799 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект ведно с построените в имота сгради и приращения.

По отношение на предявения иск по чл. 75 от ЗС, съдът счита, че действително, както е посочено във въззивната жалба, при предявен иск за защита на незаконосъобразно отнето владение предмет на установяване е само факта на непрекъснато владение за посочения в закона срок и нарушението му, като документите за собственост се взимат предвид само доколкото установяват факта на 4 владение. В конкретния случай ищецът твърди, че е собственик на процесните недвижими вещи и като такъв ги е владял, до отнемането им чрез насилие от ЧСИ.

Няма спор между страните, че е владял повече от шест месеца имота, ведно с всички построени в него сгради, намиращи се съоръжения и вещи, поради което спорът между страните се съсредоточава дали е законосъобразно извършена публичната продан, въвода във владение и дали процесните недвижими вещи са придобити от купувача на имота на ищеца, изнесен на публична продан от ЧСИ.

Настоящият състав счита, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че предмет на публичната продан е недвижим имот – асфалтова база, като такъв е продаден ведно с всички сгради и приращения. Това се установява както от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице, оценило имота като друг вид производствен, складов обект, ведно с построените в имота сгради и приращения, като именно с оглед по-специалното предназначение на имота е ползван метод за оценка, базиран на разходите за създаване на активите, включващ изграждане на сградата и извършване на подобренията, така и от описанието на имота в постановлението за възлагане, в което е описан поземления имот, построените в него сгради, нанесени в КК и КР, като изрично е посочено, че съставлява Асфалтова база, като се възлага ведно с всички приращения и подобрения в имота. От така посочените писмени доказателства, както и от приетите по делото две СТЕ, които съдът цени, е видно, че имотът представлява единен производствен комплекс – асфалтова база, включващ поземлен имот, сгради, трайно прикрепени към земята технически съоръжения и движими вещи. Поради това, като се съобрази и цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, на което основава възраженията си, след преценка на извършените от ЧСИ действия, част от публичната продан на недвижимия имот, се налага извода, че не се касае до построени в имота сгради или обекти, самостоятелен обект на собственост, отделно от собствеността на мястото, които не са били предмет на публичната продан. Напротив, установява се от събраните по делото доказателства, че е продаден единен производствен комплекс, като процесните недвижими обекти басейн за вода, сграда трафопост, асфалтов път са спомагателни, обслужващи цялостната производствена дейност, като такива имат второстепенен характер, като нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват специфичната дейност в обекта, за която са построени в недвижимия имот, предмет на публичната продан. Поради това те не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени са към земята, като част от построените сгради и съоръжения, на общо основание следват собствеността на земята и производствените сгради, към които са застроени и предназначени да обслужват, като за тях са приложими разпоредбите на чл. 92 ЗС и чл. 98 ЗС и при публичната продан на имота. Поради това и твърдението за отнемане на владението им чрез насилие от ЧСИ, 5 доколкото не са били част от публичната продан се явява неоснователно и на това основание искът следва да бъде отхвърлен, доколкото не се установява, че е налице незаконосъобразно нарушаване на владението на ищеца върху процесните недвижими вещи.