Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 11.10.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 582/2023
Вид
Решение № 194
Подписан
11.10.2023
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.101, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.101, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.176, ал.6, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.6, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Кърджали, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200582 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000007/22.03.2023 г., издадено от началник на ОО АА гр.Кърджали, с което на К. Д. М. от ****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП; по т.2- „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 вр. чл.101, ал.4 от ЗДвП вр. с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Жалбоподателят К. Д. М. намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че фактите за описаната в постановлението техническа неизправност на управляваното от него МПС доказвали единствено обективната страна от състава на нарушението по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП. Съдържанието на Пътен лист № ***/06.01.2023 г. удостоверявало, че автомобилът е технически изправен и това доказвало, че жалбоподателят е изпълнил задължението си. Техническата изправност възникнала по време на осъществяване на превоза, за което той нямал индикации, липсвал субективният елемент на нарушението. В АУАН и наказателното постановление не се съдържали констатации неизправността да е възникнала по време на движение или преди това. Жалбоподателят бил поставен в невъзможност да разбере нарушението по същество, тъй като не ставало ясно дали следва да се приложи разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДвП, или общата по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Описанието на нарушението и неговият цифров израз не кореспондирали. Липсвала 1 субективна съставомерност на нарушението по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП. Неясно било на каква база се приема, че констатираната неизправност е опасна. Наказващият орган неправилно определил санкционната норма, като вместо по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, го санкционирал по чл.176, ал.6, т.3 от ЗДвП. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като излага съображения за неговата законосъобразност.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2023 г. свидетелите М. И. и С. И. били на работа като инспектори в РД ААСтара Загора. Около 10.34 часа на същата дата те се намирали на път III-507 на разклона за с.Широко поле, 7,6 км. в посока гр.Кърджали, където извършили проверка на МПС „****“ рег.№ ***, категория N3, и прикачено към него ремарке „***“ рег.№ *** от категория О4.

Контролните органи констатирали, че превозното средство се управлява от жалбоподателя К. Д. М., който извършвал обществен превоз на товар /фракция/ по маршрут от с.Гарваново за гр.Златоград, видно от Пътен лист № ***/06.01.2023 г. и Товарителница № ***/06.01.2023 г. Свидетелите прегледали документите на водача, извършили и проверка на МПС.

Установили, че пътното превозно средство е технически неизправно, тъй като дискът на предна ос от лявата страна бил спукан. След визуална проверка, извършена по нормативно предвиден метод, тази неизправност била оценена като опасна. Освен това, инспекторите поискали от водача и контролен талон към свидетелството за управление на МПС, но същият не носел такъв и не го представил. По този повод срещу жалбоподателя на място бил съставен АУАН по чл.100, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 вр. чл.101, ал.4 от ЗДвП вр. с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, който той подписал и получил с възражение. На 16.01.2023 г. при наказващия орган постъпило и писмено от възражение от жалбоподателя срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 22.03.2023 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на К. Д. М. са наложени административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП; по т.2- „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 вр. чл.101, ал.4 от ЗДвП вр. с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Горната фактология се установява от показанията на свидетелите М. И. и С. И., както и от приетите по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно 2 нарушение от 06.01.2023 г.; Пътен лист № ***/06.01.2023 г.; Товарителница № ***/06.01.2023 г.; Допълнително споразумение към Трудов договор № ***; Удостоверение за техническа изправност на ППС; Възражение срещу АУАН от 06.01.2023 г.; снимков материал; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По т.1 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в редакцията към датата на деянието, задължава всеки водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. За неизпълнение на това задължение чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, отново в редакцията към процесната дата, предвижда административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. за виновния водач. Установява се, че на 06.01.2023 г. по време на извършената проверка, жалбоподателят не е носил и не е представил контролен талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Въпреки това, обжалваното наказателно постановление в тази част следва да бъде отменено, тъй като са налице основания за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. По-благоприятен за нарушителя закон е този, който предвижда по-леки административнонаказателни последици - отпадане на наказуемостта на деянието като административно нарушение или предвиждане на по-леко по вид или размер наказание за нарушението. Действащият към момента текст на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП не предвижда административно наказание за водачи, които не носят контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Такова задължение за водачите вече не е предвидено и в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. След измененията в ЗДвП с ДВ, бр.67 от 04.08.2023 г., е отпаднала наказауемостта за процесното деяние, а това означава, че новите относими нормативни разпоредби, след законодателната промяна в ЗДвП, се явяват поблагоприятни за нарушителя.

По т.2 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.101, ал.4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1.

Това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, която в Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ разписва, че когато барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен, се касае за опасна техническа неизправност. На инкриминираната дата и място, при спазване на предвидения в Наредбата метод /визуална проверка/ е установено безспорно, че дискът на предна ос на превозното 3 средство, управлявано от жалбоподателя, е спукан, което означава, че техническата изправност действително следва да се класифицира като „опасна“ такава. В § 6, т.73 от ДР на ЗДвП е дадена също легална дефиниция за „опасни неизправности“ - откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

Според настоящата инстанция, откритата неизправност на управляваното от жалбоподателя МПС представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението, тъй като е създала реална опасност от настъпване на ПТП. Именно това сочи в показанията си и извършилият проверката актосъставител. Като не е спазил правилото да се движи по пътя с технически изправно моторно превозно средство, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. За така извършеното нарушение е наложено наказание на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „глоба“ в размер на 500 лв., който управлява технически неизправно пътно превозно средство - при констатирани опасни неизправности. Именно това е относимата санкционна разпоредба за извършеното от жалбоподателя деяние и същата законосъобразно е приложена. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Законосъобразна е дадената правна квалификация на нарушението, която съответства на установените факти.

Нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците М. И. и С. И., приложения снимков материал, както и съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Неоснователно е и възражението, че липсвала субективната страна на нарушението. Макар административното нарушение да не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на моторното превозно средство.

Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Цитираната разпоредба от ЗДвП въвежда императивно изискване движещите се по пътя ППС да са технически изправни. Без правно значение е дали неизправността е възникнала по време на 4 движение или преди това. Релевантно в случая е дали констатираното обстоятелство на техническа неизправност на ППС от контролните органи към момента на проверката е доказано или не. Органите имат функция да констатират наличието на техническа неизправност само и единствено към момента на проверката, но не и да извършват преценка кога същата е настъпила, а още по-малко е необходимо това да се описва в акта и наказателното постановление. Освен това, свидетелят М. И. посочва, че повредата е забелязана още преди извършването на превоза, предвид наличните пукнатини по диска.