Решение № 98 от 23.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000502116 по описа за 2022 година

Производството се развива по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК – след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да изпълни задължителните за него указания на ВКС по точното прилагане и тълкуване на закона.

С Решение № 1699/04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 2944/2018 г. по описа на СГС, 2 с-в, са отхвърлени предявените под евентуалност от „Райфайзен (България)” ЕАД срещу Н. Д. В. обективно съединени искове: 1) с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД (по главния иск) за заплащане на сумата от 62617 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор за банков консултинг от 30.08.2010 г. и 2) с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същата сума (по евентуалния иск) - обезщетение от непозволено увреждане.

С Решение № 83/11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 856/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I отделение, изцяло е отменено предходното въззивно решение, като делото е върнато на САС за ново разглеждане със задължителни указания по точното тълкуване и прилагане на закона.

Касационната инстанция е достигнала до следните правни съждения: 1) „изводът, който се налага е, че документите са предоставяни на клиентите от В., а в някои случаи - и самия договор за кредит, без клиентите да посещават офис на банката преди отпускане на средствата. Съществуването на такава практика се потвърждава от В., включително и в производството пред ВКС. След като искането за отпускане на кредит и договорът за кредит са подписани от едни и същи лица за кредитополучатели и те не са посочените Д. и Г., то независимо от това кои са лицата, които са ги подписали, от значение за спора е 1 обстоятелството, че процесните документи са представени от В. в офис на банката. Въз основа на тези документи ответницата е отчела дейност по привличане на клиенти и са усвоени парични средства по сключените договори за кредит”; 2) „Ответницата В. е нарушила т. 66 от правилата, задължаваща агента да изисква необходимите документи в оригинал, а клиентът да положи подписа си лично пред него, което се удостоверява с личния подпис на агента, с оглед на доказаната липса именно на удостоверяване полагането на подписите на клиентите по начина, по който консултантът е задължен – във формуляра за оценка на кредитоспособността. Нарушени са правилата по т. 62 и т. 68 за лична среща и за уведомяване на клиентите да се явят в офис на банката за сключване на договор, тъй като дори и други лица да са контактували с В., тя им е предоставила за подписване и договор за кредит… Правилото на т. 68 гарантира именно сключването на договор между кредитополучателите и банката, като задълженията на банковия консултант са свързани изцяло с посредничество, а не с техническо обслужване за улеснение на клиентите”; 3) „Следва да се отбележи, че при сключването на процесните договори, подписани от кредитополучателите без посещение в офис на банката и при неточно изпълнение на задълженията на консултанта, банковите служители, които са обработвали документите, подписали договора и извършили операциите по предоставяне на средствата, съответно разпореждането с тях в полза на трето лице, също са допуснати нарушение на правилата. От задълженията на банковия консултант следва, че той представя в банката само искането за отпускане на кредит и други документи към него, но не и подписан от клиента договор и платежни документи за разпореждане със средствата по кредита. Администрирането на продажбите, осъществени със съдействието на агента, се извършва от отговорните служители в банката – т. 21, като банката си е запазила правото да отказва сключването на сделки с клиенти, предложени от агент по своя преценка – т. 20. Следователно, при нередовни документи или неизпълнени задължения на консултанта банката е можела да изисква допълнително документи, както и личното явяване на клиента за сключване на договора. Създадената практика на банката - да отпуска кредити при подписани договори извън банков офис и без лично явяване на кредитополучателите, а само въз основа на депозирани от банков консултант документи, е способствала за сключване на процесните договори, както и за предоставяне на сумите по кредитите. Независимо от това установената от банкови служители практика в нарушение на Правилата за организация на продажбите (предлагането) чрез агентска мрежа не освобождава консултанта от изпълнение на задълженията му по договора за банков консултинг”.

Но тъй като предходният състав на САС не е разгледал релевираното в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (т. нар. „компенсация на вини”) поради неполагане на дължимата грижа от кредитора-ищец (арг. чл. 83, ал. 1 ЗЗД), ВКС е отменил обжалваното въззивно решение и е върнал делото на САС със задължителни указания при новото разглеждане на делото съдебният състав да проследи поредицата от действия на банковия консултант и служителите на банката и да прецени значението им за настъпване на вредата, включително като изследва изпълнението на задълженията по договора за банков консултинг и задълженията на банковите служители.

2

Въззивният съд следва да се произнесе дали вредата за банката е настъпила в резултат и на обстоятелства, за които е отговорен кредиторът, и да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност, или вредите са могли да бъдат избегнати от кредитора, ако е положена грижата на добрия стопанин, и да приеме, че длъжникът не дължи обезщетение.

Не е спорно по делото, че на 30.08.2010 г. между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Н. Д. В. е сключен договор за банков консултант , по силата на който банката е възложила на Н. В. срещу възнаграждение да посредничи (да свързва двете страни по кредитното правоотношение, като съветва потребителя на банкови услуги при избор на банков продукт и поемането на правни задължения по бъдещия кредитен договор – арг. чл. 60 и чл. 61 от Правилата за организация на продажбите чрез агентска мрежа) за сключването на договори за продукти и услуги, предлагани от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД. Съгласно изискванията, установени в чл. 62 от тези правила, ответницата е поела правно задължение лично да се среща с потенциални и действителни клиенти на банката, да ги консултира и информира за предлаганите продукти, да ги снабди с необходимата за дадена сделка документация, да им помага и привлича нови клиенти за продуктите и услугите, които е упълномощен да продава, да извършва първоначална преценка на кредитоспособността и благонадеждността на клиента. В чл. 65 и 66 от Правилата е уговорено, че документите на клиента се внасят от агента в най-близкия за клиента офис или в офиса, който го обслужва, освен ако клиентът изрично не поиска друго. Ответницата е била длъжна и да уведоми клиента, че той е длъжен да се яви лично в банката за среща с представител на банката, както и за подписване на договора.

Не е спорно и правнорелевантното обстоятелство, че процесният агентски договор е бил прекратен на 04.04.2016 г., т.е. процесното посредническо правоотношение е продължило в един относително дълъг период от време (около 6 години), през който между страните са изградени съществени делови отношения на взаимно доверие, вследствие на които е допускано от служители на ищцовото дружество (вероятно за по-голяма оперативност) нарушение на изискванията, въведени от самата банка в Правилата за организация на продажбите (предлагането) чрез агентска мрежа (кредитните договори да се подписват от кредитополучателя не пред агента – извън банковите офиси, а лично – пред банков служител). Очевидно тази практика е била възприета от ответницата и банковите служители за обичайна и по-оперативна. Както бе изяснено, тя е установена въз основа на изградените делови отношения на доверие, което предполага висока степен на добросъвестност от агента. Това правнорелевантно обстоятелство се изяснява и от показанията на свидетеля Е. Ж.-Д. – тя установява, че след като е била одобрена от банката за предоставянето на кредит, служители при ищцовото дружество я информирали за това по телефона, като ответницата й предоставила договора за банков кредит за подпис: „Тогава Н. дойде и ми донесе договор, който нямаше никакви подписи. Аз първа положих моите. След това от банката ми се обадиха, когато кредитът беше отпуснат – че мога да отида до клона да си взема съответните документи, както и да си изтегля парите… Когато Н. дойде при мен с договор, аз го подписах пред нея… Преди подписване на договора не съм стъпвала в банката… Изтеглих кредита от клона, в който тя съответно е работила. Отидох в банката и на каса изтеглих парите – имах вече одобрен кредит”. От показанията на свидетеля К. Б. се установява, че при отпускане на кредита, който той е усвоил от банката, е била спазена процедурата, предписана в Правилата, но този факт – с оглед на останалите събрани по делото доказателства, е ирелевантен за правилното решаване на правния спор, предмет на 3 настоящото съдебно производство, тъй като се установява, че ответницата не е оправдала служебното доверие, което служителите на банката са й оказвали, вследствие на което се е достигнало до настъпване на процесния вредоносен резултат.

Именно от показанията на кредитополучателите по процесните кредитни „договори” – К. Д. и П. Г., се изяснява, че и двамата вече са били страна по предходни договори за банков кредит, които са били прекратени поради изпълнение на поетите от тях парични задължения. Според възпроизведените от тях пред съда субективни възприятия те не познават ответницата и никога не са се срещали по-рано с нея, но както е прието в отменителното решение на ВКС (а и от събраните по делото доказателства се установява), Н. В. е внесла документите на „критополучателите” в банката. Макар и тези двама „кредитополучатели” (по процесните два „договора за кредит”) да са били вече клиенти на банката (по два предходни договора за банков кредит), в Отчетите на мобилен банков консултант ответницата е удостоверила в колоната „Контакт с клиента” невярното „препоръчан”, а не съществуващ. Очевидно, след като е внесла в банката подготвените и „подписаните” от тези двама „кредитополучатели” договори за банков кредит, тя предварително е имала информация, че са били вече клиенти на банката, но съзнателно, за да създаде погрешна представа за действителността, е удостоверила, че тези клиенти са „препоръчани”. Нещо повече, поради факта, че тези лица са били вече клиенти на банката, тя е имала достъп до техните лични данни, което я е улеснило в създаване на привидността, че именно тези „кредитополучатели” са й предоставили – лично, своите данни и са изразила – чрез подписване на всички внесени от нея в банката документи, правновалидна воля за пораждане на кредитно правоотношение.

Поради тези правни съображения и настоящата въззивна инстанция (в какъвто смисъл са и правните съждения на ВКС в отменителното решение) достига до категоричния правен извод, че ответницата виновно и противоправно не е изпълнило своите правни задължения, поети в процесния посреднически договор (установени в чл. 62, чл. 66 и чл. 68 от Правилата).

Именно вследствие на това несъответствие между правнодължимото и фактическото поведение на банковия консултант е сключен процесният договор за банков кредит, вследствие на което са причинени релевантните вредоносни последици – напускането без годен юридически факт (действителни договори за банков кредит) на парични средства в общ размер на общо 66482 лв. от патримониума на банката и постъпването им в имуществения комплекс на трето лице, което нито е било в правоотношение с ищеца, нито е получило тези пари по нареждане на действителен кредитор на банката.