Определение № 38290 от 24.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38290 гр. София, 24.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110146110 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „...............“ ЕАД срещу Р. Р. Ц. (след допуснато с протоколно определение от 15.05.2023 г. уточнение на исковата претенция по отношение на надлежната ответна страна и прекратяване на производството срещу първоначалния посочен ответник Р.

М. Ц. на основание чл. 232 ГПК) кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 822,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.

..............., с абонатен № .............., 259,30 лева представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 34,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 6,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника – М. Р. Ц., а след смъртта и между него и ответника, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се на адрес: ..............., с абонатен № .............., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите към правоотношението Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата. „...............“ ЕАД поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът Ц. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „..............“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово 1 разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същият не погасил в срок дължимите суми за главница в размер от 1 822,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 259,30 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 34,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 6,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.

Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особения представител на ответника Р. Ц. – адв. Н. В., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни – недоказани по основание и размер. Счита, че неправилно Р. Ц. е конституиран като ответник по делото без посочване на данни за адреса му и без да е уведомен, че дължи суми на ищцовото топлофикационно дружество като наследник на лицето М. Ц.. Оспорва представените доказателства да сочат за качеството на ответника на клиент на – потребител на топлинна енергия, както и съществуването през процесния период на твърдяното облигационно правоотношение с „...............“ ЕАД. Оспорва процесните Общи условия да са влезли в сила спрямо ответника, предвид липсата на сключен изричен писмен договор между страните. С отговора на исковата молба се излага, че представените по делото ОУ обуславят извод за недействителност на твърдения договор за доставка на топлинна енергия, с оглед изключително дребния шрифт, на който са изготвени, обуславящо нарушаване на изискването на спазване на добрите нрави. Намира за неясен начина на формиране на процесните суми без яснота издадени ли са реално сочените от ищеца, но непредставени месечни фактури. Оспорва се като недействителен и договорът, сключен между ФДР и ЕС на блок 201, предвид липсата на посочен вход, дата на договора, и представен списъкът на всички собственици на ЕС. Наред с това договорът е с дребен и неразбираем шрифт. Счита за недължима претендираната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, с оглед липсата на отправена и получена от ответника покана за заплащане на сумата. По делото не са представени доказателства относно присъединяване на ответника към топлопреносната мрежа, което прави доставката на топлинна енергия „непоискана“ такава по см. на ЗЗП и за потребителя не се поражда задължение за заплащане на претендираните суми – арг. чл.- 62, ал. 2 ЗЗП. Релевира се възражение за погасяване с тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД на сумите, за период 3 години преди уведомяване на ответника за претенциите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. С отговора особения представител на ответника отправя искане за увеличаване на определения депозит като възнаграждение за особен представител със сумата от 212 лева, считайки, че определения от съда размер от 300 лева не съответства на минималните размери, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г., при което определено по реда на чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредбата следващото се адвокатско възнаграждение, според материалния интерес, възлиза на сумата от 512 лева.

2

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими, считайки за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост на производството, предвид ненадлежно уведомяване на ответника за настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази, че в хода на производството по връчване за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК до ответника Р. Ц. са изпратени съобщения на постоянния и настоящ адрес на лицето, съгласно данните в служебно извършената справка от НБДН по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., както и на адреса процесния имот. Същите са се върнали в цялост с отбелязване, съответно, че адресатът не живее на адреса, респ. не е намерено лице на последния и няма информация от живущите във входа за адресата. На адресите по разпореждане на съда е залепено уведомление, като в двуседмичния и указан в същия срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, изтекъл към настоящия момент, ответникът не се е явил, за да получи книжата. На основание чл. 47, ал. 3 ГПК е изискана и служебна справка относно местоработата на ответника, видно от която няма данни същият да е страна по трудово правоотношение. Тези обстоятелства са обусловили и назначаване на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК по подробно изложените съображения в определението на съда от 05.03.2024 г. Същевременно съдът не следва служебно да изследва дали ответната страна се е отказала от наследството на сочения неин наследодател, при липсата на отправено доказателствено искане от страните в този смисъл.

Изложеното обосновава произнасянето на съда по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

С постановеното по делото определение от 16.01.2023 г. съдът вече се е произнесъл по искането на ищеца по чл. 291, ал. 1 ГПК, като е конституирал като подпомагаща го страна ГПК „..............“ ЕООД, с ЕИК: ..............., като към настоящия момент не намира основание за промяната му.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и с оглед депозирания писмен отговор от новоконституирания ответник, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия (обусловено от притежавано от същия право на ползване/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, респ. от качеството му на наследник на задължено лице), по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. В тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че претендираните вземания са погасени, в случай, че твърди това.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че 3 дългът е погасен на падежа в случай, че твърди това.

По доказателствените искания:

С определението от 16.01.2023 г. съдът вече е изложил съображения относно представените от ищеца писмени материали, намирайки същите за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което същите са приети като доказателства по делото. Уважено е и искането на ищеца за задължаване на подпомагащата страна да представи документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през процесния период. Към настоящия момент съдът не намира основание за промяна на вече формираните мотиви относно тези доказателства.

С настоящото определение съдът следва да се произнесе по останалите доказателствени искания на ищеца, респ. по направените искания от новоконституираната ответна страна.

В тази връзка, съобразявайки проведеното оспорване с отговора на исковата молба, въведеното правопогасяващо възражение (произнасянето по което предполага установяване на помесечно начислените суми), както и разпределената между страните доказателствена тежест, като относимо и необходимо следва да бъде уважено искането на ищеца и да бъде допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да бъде допусната по въпросите, формулирани в исковата молба.

С оглед липсата на изложени доводи за осъществено заплащане на процесните суми от ответната страна, искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение – като ненеобходимо.